"Да" и "Не" за учители

"Едно радостно сърце се ражда обикновено от сърце,

                                                                                          което гори от любов."

Много красива мисъл, и много вярна. Затова след прочитането и` ми хрумват първите "не"-та.

1.Да си учител не е просто професия, а призвание.
Не ставайте учители, ако не обичате децата. Ако не обичате да обяснявате и най-простото нещо по десет пъти. Ако сте много злопаметни и прощавате трудно.
Ако предпочитате тишината пред шума и имате прекалено високо самомнение. Ако не обичате да научавате нови неща. И най-вече ако не умеете да се усмихвате често и да излъчвате позитивизъм.
В тези случаи просто си изберете друга професия.

Не ставайте учители, ако не сте готови да отделите не само пет учебни часа, но и още два пъти по толкова и да ги посветите на своите малки палавници.

Като се сетя още нещо ще го добавя.

Не ставайте учители, ако не обичате децата; ако се смятате за всезнаещи и безгрешни; ако не умеете да се забавлявате; ако не умеете да се радвате и на най-дребните неща; ако не умеете да изслушвате; ако не умеете да прощавате; ако смятате, че работното ви време е само, когато сте в час; ако приемате, че всички деца са еднакви и т.н. и т.н. Мога да изреждам още много неща. Смятам, че ние всъщност сме едни щастливи хора, които общуваме с най-хубавата част от цялото човечество. Аз поне се чувствам така, а като влизам тук, разбирам, че има много още като мен. Хубаво лято желая на всички!

"Да"-та:

 Оставяйте личните си проблеми зад затворенатат врата на стаята - тук вие принадлежите на децата; Опитвайте се да не отговаряте механично на въпросите на децата; Бъдете отворени за посоката на детския интерес, "усещайте" децата; Не използвайте едни и същи методи и схеми от години - бъдете готови винаги да се учите и да прилагате полезното ново; Винаги трябва да знаете в пъти повече от децата, но не се срамувайте да кажете "Не знам" и да потърсите отговор от децата или заедно с тях; Бъдете честни - спрямо децата, спрямо родителите и спрямо себе си; Бъдете пример за децата си - като морал, отношение към живота и визия; Радвайте се в това, което правите - ако учителстването ви тежи - вземете отпуска, направете нещо нестандартно, сменете професията си, но не наказвайте децата със себе си.

"Не"-та:

Не пропускайте да похвалите детето; Не  подминавайте калпазанщините - бъдете строги и справедливи;  Не фамилиарничете с родителите; Не унижавайте децата; Не говорете с висок глас; Не бъдете непреклонни в правотата си - извинението е уважение към себе си; Не злоупотребявайте с доверието на хората във вас

 

Ако си забравил,че и ти някога си бил дете,ако си забравил детето в себе си,ако ти самият не фантазираш,ако не можеш да пееш,да танцуваш,да рисуваш и от ръцете ти не "излизат"интересни неща,ако не си артистичен и ти е трудно или не знаеш как да направиш театър с децата,ако не можеш да играеш и да измисляш интересни игри не ставай детски учител!Ако не си в крак с времето и не търсиш нов подход към днешните деца,ако за теб е трудно да работиш с трудните деца-нека не забравяме,че и те са наши,ако погледът ти не се спира на детето,което плахо те гледа,минава тихо на една крачка от теб и ти не разбереш,че това е покана:Извикай ме,госпожо да си поговорим!...Избери си друга професия!

Хей, студентите, ако четете тука, готови ли сте на всичко това? Да оставим заплащането /без коментар/, но горчивата истина е, след 10-тина години няма да има достатъчно качествени детски учители, които да могат да реализират тези изисквания. А те не са фикция - за повечето от нас те са реалност.  И ще се питаме тогава как ще излезнат качествено подготвени деца, за да отидат в училищата. А за нататък не ми се и говори...