Да бъдем себе си! /конкурс общност "Предучилищна педагогика/ - автор Янка Иванова
Да бъдем себе си! (конкурс общност "Предучилищна педагогика")
Уважаеми Колеги!
Обръщам се към Вас, в навечерието на най-българския от българските празници – Празникът на българската просвета и култура, за да Ви поздравя и Ви пожелая творческо дръзновение и много успехи на Вашето нелеко поприще! На Вас и Вашите семейства желая здраве и много успехи!
В навечерието на Празника, ми се ще да споделя някой свой мисли, провокирана от наскоро завършилата в град Ловеч Първа Национална среща по предучилищно възпитание “Водим бъдещето за ръка”. Ако прецените, че материалът е подходящ, може да го приемете за моята първа публикация в обявения на 30 април 2008г. Конкурс:"Почетен приятел на предучилищниците". Бих се радвала, ако успея да провокирам вид дискусия /като предварително не определям посоката за размисли/, с което да си бъдем взаимно полезни в последващата ни работа по изпълнение на държавната политика при подготовката на децата за училище.
Подготовката на децата за училище е традиция в българското образование. През 2008 година се навършват пет години от въвеждане на задължителна предучилищна подготовка на децата за училище, след промяна на Закона за народната просвета. В съвременните условия традицията се превърна в предизвикателство към професионалните компетентности на детските учители и техните възможности за осигуряване на оптимални и ефективни условия за успешно реализиране на предучилищната подготовка; предизвикателство към нагласите и очакванията на родителите; предизвикателство към авторите на самата Програма и учебните помагала.
Идеята за провеждане на Първа национална среща по предучилищно възпитание “Водим бъдещето за ръка” – Ловеч 17-19 април 2008г. в никакъв случай не е спонтанна, а резултат от осъзната потребност да се даде трибуна на детския учител за споделяте на добра педагогическа практика. В Ловешка област през 2004г. проведохме областна дискусионна кръгла маса: Подготвителната за училище група – осъзната необходимост”, през 2006г. – областна конференция: “Детската градина – модел за демократично гражданство”. Активността на детски учители и директори на детски градини беше изключително голяма. През последните две години 116 детски учители придобиха професионално-квалификационни степени, от които 19 първа ПКС. За голяма част от тях участието в двете областни квалификационни форми и публикациите им в сборниците, които РИО издаде със средства на дарители, се оказа полезно.
Основната ни идея при подготовката и провеждането на Националната среща беше: работа по изпълнението на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.); съхраняване и обогатяване на традицията, както и популяризиране на добрия педагогически опит и творчески потенциал на детския учител, с цел осигуряване възможност за достъп и равен шанс за училищно обучение на децата от предучилищна възраст.
Дейността е насочена към непрестанно повишаване на професионалната компетентност на предучилищните педагози в съответствие с потребностите, произтичащи от динамиката на науката, общественото развитие, промяната в нагласите и мотивацията за учене през целия живот.
Нашето професионално и личностно отношение към проблематиката, свързана със съвременните тенденции на предучилищното възпитание, ни задължи да започнем тази открита и надявам се, продължаваща във времето дискусия:
· За неповторимото и очарователно детство, детството на 21 век;
· За формирането и развитието на детската личност;
· За децата на България - нейното бъдеще, бъдеще, което днес, ние детските учители, водим за ръка!
Няма да е пресилено, ако определим детството като епоха на „златни дни”, защото никога не се повтаря този копнеж на душата, тази впечатлителност, тази способност към фантазия. Детството е митологичната възраст на човека. През целия си живот копнеем да се върнем към тази детска непосредственост на възприятията. Но само веднъж въображението ни живее с “тримата братя и златната ябълка”, с “мързеливата Богданка”, с птицата Рух и “вълшебната лампа на Аладин”, Хензел и Гретел и много други приказни герои.
Ето защо ние, детските учители сме щастливи, че срещаме децата точно в тази възраст. Въвеждаме ги в чудния свят на знанието, на цветните моливи, на песните.
Ние, в детската градина, отваряме очите и ушите им за тоновете, за цветовете, за поезията. “Преподаваме” им първите “уроци” по другарство, справедливост, трудолюбие. Онзи “сложен урок” за човешките взаимоотношения, който всички ние учим цял живот.
Ние превръщаме детската градина в едно магическо око, през което се вижда света. Откриваме призванието на децата и ги учим да носят в себе си хармонията, да са мечтатели.
Не бива да забравяме, че ние сме първите и последните вълшебници, които те срещат в живота си.А нашата най-голяма амбиция не е да ги направим непременно артисти, певци или художници.
Нашата най-голяма амбиция е да ги научим да бъдат добри!
Дълбокото ми убеждение е, че отношението към труда на детския учител се определя не от това, което обществото му дължи, а от това, което той дава от себе си!
Още веднъж ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!
Янка Иванова, ст. експерт по предучилищно възпитание в РИО - Ловеч
С огромна радост публикувам тази статия на ст. експерт Янка Иванова! Разбира се, че ще е за конкурса! Приветствам готовността за дебатиране, идеите, които споделяте с нас, цялостната Ви дейност за развитие на предучилищното възпитание. Давам своя плюс за публикацията, като отбелязвам, че по технически причини той ще е видим по-късно, но да знаете - едното плюсче си е мое! И то е заради идеята, че нито една държавна политика не би имала успех, ако не е осмислена, разбрана, харесвана от педагозите, ако те не са убедени практически в нейната полезност и не са амбицирани да работят за изпълнението и. Така че, колеги, нека всички ние подкрепим доброто и заедно да отсеем полезното в образованието за обществото ни.
Искам да напомня на всички, че според регламента на конкурса, всеки плюс или минус, за да се зачете за действителен, трябва да е придружен с коментар.
Да, децата имат специално отношение към първите си учители, а и детската градина е специално място. Там човек научава първите си и най-важни уроци...
Давам плюс за статията, заради желанието на г-жа Иванова за диалог в общественото пространство.
Това е изключително позитивен жест. Дано има и достатъчно хора, които да откликнат!
Бих искала да науча повече за националната стратегия за развитие на образованието до 2015 г. Има ли я тази информация някъде в Интернет?