Гергьовден е!!!!

   Още преди приемане на християнството, настанилите се в нашите райони славяни тачат наред с Перун още и Волос, или Велес - бог и покровител на стадата и особено на овцете, които осигуряват при добри грижи на овчаря мляко, сирене, вълна, месо. За омилостивяване и спечелване покровителството на Велес всяка година в определен ден на пролетта местното население коли агънце като курбан на божеството на стадата.

   В началото християнската църква се противопоставя на този езически празник, но постепенно се приспособява към него и прави всичко възможно да го подчини на новата обредност. По такъв начин мястото на езическото божество Велес се заема от свети великомъченик Георги Победоносец.

   До този ден никоя майка, на която са умирали деца  -кърмачета, не е посмявала да се облажи с  агнешко месо, защото било "грехота".

   На този ден, рано сутринта, още призори пускали овцете да пасат само до обяд наред из ливадите, пасищата и нивята. Стадото се съпровождало от най-стария мъж в семейството, а младите отивали в гората за цветя - гергьовче, божур, заешка китка /заешка сянка/ и други цветя. От тях девойките приготвяли два венеца - за агнето, определено за курбан и за овцата, която води стадото.

   Жените месели шарени хлябове, между които и един специален, по-голям, върху който изобразявали обор с овце и овчар. Приготвяли и малки кръгли хлебчета, наречени кравайчета и един по-голям кравай за млада булка.

   На обяд, като се приберели овцете с овчаря, момците и девойките посрещали стадото и поставяли единия венец на овцата -водач. След това пускали определеното за курбан агне да бозае, а в това време давали на овцата майка да отхапе от шарения "гергьовски хляб". Останалите овце издоявали. След това извиквали свещенника да му пее в къщи, или отнасяли агнето в черквата.

   Обредността продължавала в къщи, където поставяли агнето с венеца върху синията, а най-възрастният се прекръствал и казвал: Господи боже, с живот и здраве да дочакаме пак Гергьовден догодина, до амина! С нарочно наточения нож заколвал агнето. Не било позволено кръвта да пада на земята или пода, затова тя се събирала в нарочно приготвен съд.

Още по темата

Легендата на овчарската митология BgLOG.net · 03.03.2009 · bogoizbrania Преди няколко дена, когато в някаква тема в един форум се обсъждаше легендарната Рогуша, която се преборила с наводнение и спасила стадото от силите… Срещата - един кратък разказ BgLOG.net · 13.04.2023 · kovakstories Една огромна пеперуда кацна върху главата му. Тя не литна веднага, усетила сладникавия аромат на шампоана, с който се бе изкъпал. За това продължаваше да стои и блажено и същевременно леко забавено да пърха с крила. Заспалия овчар даже и не разбра, за неканената гостен… ПРИКАЗКА ЗА СТАДОТО ... BgLOG.net · 03.08.2009 · alexanderbeleff Имало едно време едно стадо... Това стадо се състояло предимно от овце....женски....демек! Стадото съществувало от много години. Начело се изредили много кочове. Цели 50 лета стадото водили червените кочове. Те толкова дълго оплождали овцете, че почти цялото стадо стан…

   След това колачът извиквал при себе си децата, потапял показалеца си в кръвта и ги бележел с кървави точки по челото, бузките, нослето. Като свършел с това, казвал на децата: Ха така, да сте ми чевръсти като агнето!

   Кожата на агнето не се надувала по касапски. Стопаните постъпвали така, за да бъдат здрави овцете и да не се надуват.

   Докато не се опичало агнето, никой от семейството не хапвал нищо, а овцете не се изкарвали на паша. Когато курбанът станел готов се слагала трапезата /синията/ с три покривки отгоре, назовавани месали, три шарени хляба, бъклица с вино и печеното агне.

   Цялото семейство се нареждало около трапезата, всички стояли прави, пристъпвали от крак на крак и гледали към агнето. В това време най-старата жена донасяла ръжена с ярки въглени, пускала върху тях тамян и го предавала на овчаря. Стопанинът се прекръствал, с него и останалите членове на семейството, кадел трапезата и казвал: Господи боже, Господи боже, да дочакаме нов Гергьовден с живо, със здраво, с повече овце, с повече агънца!

   Тази молба се повтаряла три пъти, сетне /след това/ ръженът с тамяна се предавал на бабата, която го поставяла в един от ъглите на одаята /стаята/, за да може пушекът да прогони дяволите и нечистите сили от къщата, хамбара, обора.

   Идвал ред дядото да разчупи печеното агне на малки парчета, сядали със стопанката и чак тогава се чувала подканата на стареца: Ха сега на ядене!

   След като хапнели от печеното агнешко, идвал ред на пиенето на вино. Първа вземала бъклицата най-старата жена, която казвала: Ха да ни е живо и здраво стадото, да дава Господ здраве и живот на овчаря, да сме здрави и живи ние всинца, все така да посрещаме и изпращаме Гергьовден, ха сега наздраве на всинца! В отговор другите членове на семейството пожелавали: Да ти е наздравичко! И бъклицата преминавала от ръка на ръка все с пожеланието за здраве на овчаря и стадото. Жена първа отпивала от виното, за да бъдели на следващата година женски агнетата. В основата на тази обредност стояло желанието за нарастване на плодородието.

 Костите на агнето се събирали в една торба и на другия ден ги отнасяли в нарочно избрана местност. Заравяли ги в мравуняк, за да се множат овцете като мравки. По този начин се преплитала езическата традиция с християнската обредност...

   ........Дядо ми беше овчар. И сега ми е пред очите. Навън люта зима, преспи, сняг, виелица, снежна вихрушка / зима, каквато има само на север и в полето, от всякъде навява, няма какво да спре вихрушката/, а той намотава опинките, навущата, взима торбата, която баба ми му е приготвила, намята огромния в детските ми очи опанджак /ямурлук/ и тръгва за кошарата. А кошарата на километри от селото, но овцете чакат, "другара"му е свършил храната. На всяка цена трябва да стигне до кошарата, ако ще и вълк да му се изпречи на среща....