Виртуални и реални - 5 и 6-ти декември
Дългоочакваната среща вече остава в миналия ден. Но с нея започва едно бъдеще, в което всички ние имаме реален шанс да поставим основата на нещо уникално. Какво е то? Ще видим.
Какво е чувството да видиш лицата на хора, които душата ти познава, какво е усещането да срещаш мислите си в приятелски поглед - това изживях аз и само с това, засега мога да опиша нашата среща. Едно е сигурно - тепърва има да осмисляме всичко, което се случи на нея и, сигурна съм, това е едно голямо и ново начало.
Сега, защото знам, че очаквате да разказваме, ще започна със снимки на средата, в която работихме. И няма да казвам нищо повече, защото, средата се създава от хората и заживява свой собствен живот, от присъствието, с което те я изпълват. Нека създателите на тази среда - всички участници в срещата-семинар сами споделят усещането си за нея.
Ще започна с приветствието, което общността сложи на всички сто картички, изработени с децата от ОДЗ № 46 като подарък за участниците:
"Добре дошли на нашата уникална среща!
Две виртуални, неформални, но професионални общности се самоорганизират, самообучават и се радват да споделят опита си. Подобно събитие няма аналог в българската образователна история!
Скъпи приятелю, радваме се, че си част от всичко това!"





А сега тази среда нека се изпълни с нейните истински участници.
От мен, като начало - ЧРД, Общност, бъдете повече от това, което мислят за вас, бъдете себе си . Вие сте наред.
И такаа..денят беше Фторник.
Предучилищна педагогика
· 04.10.2016
· Teri
...когато Мечохи Пухинага беше тръгнал на лов за Муслони. Муслоните са едни такива СТРашни..., най вече защото не знаеше как трябва да изглежда един истински Муслон.
А той може да изглежда по различен начин, зависи откъде го гледаш.
...или така:
а защо не и така:
защо се бяхме събрали? - за да се видим, да се Чуем и да се Срещнем.
Та, да си дойдем на думата...Що е то Муслон?
МИСИЯ ДЕТСКА ГРАДИНА.ppt
:-)))
Май не си спала от вълнение, Шели!
Е, аз спах като къпана, като човек след усилна и ползотворна работа!:-)
Щастлива съм, щастлива съм, щастлива съм!
Присъствах на уникална среща:
Написах това, може да се каже на един дъх. Няма да пиша повече. Нека и други споделят.....
Анна, а ако знаеш за нас какво е удоволствието да видим на живо и в действие родител като теб!!! Чудесна, перфектна, със самостоятелно Мнение, готова на партньорство и изпълнена с енергия по посока подобряване на образованието. Мисля си, че от тази наша среща ще се роди нещо много, много добро.
Благодаря - на теб, нашия бъдещ главен редактор и на нашата бъдеща главна художничка, с която така тясно сте "вързани" за участието в срещата и купищата чудесни идеи, с които ни затрупахте. До скоро!
Скъпа Шели, благодаря ти с голямо 'Б' за незабравимата среща ,която можа да се реализира благодарение на къртовския труд ,който си положила. Ти успя да сложиш началото на събуждане от дълбоката летаргия в която сладко си дремеха предучилищничките - аз също не правех изключение.Бях загубила вяра ,че все още са останали сърцати души ,учители по призвание.Благодаря ти ,че ме направи да съм част от случващото се ,да учасвам в началото на новият живот ,бъдеще и история на предучилищната общност. Благодаря ти Галя, цял живот ще помня емоцията да ми бъде вързан кракът и ритъма на твоя барабан. Всички бяхте чудестни! И на сто години да станете ,ще си останете млади момичета. Целувам ви
Едномомченце много искало да срещне Бог.То знаело,че трябва да измине много
път до мястото,където Бог живее.И така-то сложило в куфарчето си
сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.Когато изминало едва
три пресечки,момченцето видяло един възрастен човек.Той седял в парка и
наблюдавал гълъбите.Момчето седнало до него и отворило куфарчето
си.Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си,когато забелязало,че възрастният
мъж поглежда гладно.То предложило на човека сандвич.Старецът приел
сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнало на
момчето.Усмивката му била толкова любезна,че на момчето му се приискало
да я види отново и предложило на мъжа лимонада.Той отново се усмихнал
на момчето.То било възхитено.И те седели в парка целия следобед,яли
и се усмихвали-без да си кажат и думичка.Когато започнало да се
смрачава,момчето осъзнало,че е много уморено и станало да си върви.Но
преди и да направи няколко крачки,то се обърнало назад,изтичало до
пейката и прегърнало стария човек.Той се усмихнал с най-широката си и
най-мила усмивка.Когато,малко по-късно момчето отворило вратата на дома
си,майка му била толкова учудена от грейналото от радост лице на сина
си,че го попитала: " Какво те направи толкова щастлив?" То отговорило -
" Обядвах с Бог! " И преди майка му да успее да каже нещо,то добавило -
" И знаеш ли какво - Бог има най-красивата усмивка,която съм виждал!
"През това време,възрастният мъж,който също сияел от радост,се върнал в
къщи.Неговият син бил смаян от мира,изобразен на лицето му и попитал -
" Татко,какво те направи толкова щастлив? " Той отговорил - " Ядох
сандвичи с Бог в парка! " Преди синът да успее да каже нещо,той добавил
- " И знаеш ли,Той е много по-млад,отколкото очаквах! "
Много
често ние подценяваме силата на едно докосване,на една усмивка.На мила
дума,изслушващо ухо,честен комплимент или най-малък жест на грижа и
внимание - всички неща,които могат да променят един човешки живот.
В нашият живот,идват хора с причина или без такава.Остават само за един сезон или - ЗАВИНАГИ!
Прегърнете всички - ЕДНАКВО!
Благодаря ти, Аделина. :-)
Дано този спомен ти помага да избираш внимателно хората, за чиито крак да бъдеш привързвана! Дано срещаш хора, с които да имаш еднакво темпо!
Siv77, приказката е прекрасна! И аз се чувствам като пила кафе с Бог, но не мога да кажа как изглежда, защото той имаше двадесетина лица!
Благодаря на Шели и Галина Трифонова , които разпалиха у мен още по-голямо желание да бъда истински учител.
.Сговорна дружина, живи ли сте? Аз още се чувствам така, все едно съм изяла една кошница макови кифлички.
Стела, къде я изнамери тая приказка? Тя си е цяла притча - за отношението помежду ни като към носители на нещо по-висше от обикновената човешка същност, за чудото, което всеки ден е сред нас, но духовните ни очи често са слепи за него.
Знаеш ли за мен пък кое е най-голямото чудо? - присъствието сред нас на много млад педагог. Не се смей, чудо си е да видиш жива детска учителка под 40 години. Искам пак да дойдеш, на следващата среща и съм сигурна, че това, което ще споделиш с нас, ще предизвика възторжени аплодисменти.
Ти как мислиш, лесно ли се оцелява и остава в нашата професия? Разкажи ни повече, чувстваш ли се като бяла врана, мислила ли си, че с твоята младост, хубост и кадърност има далеч по-платени и благодарни позиции...Разкажи ни - какво е да си млад учител днес.
Ади, Наталка, ако някой на някого трябва да благодари, това съм аз на вас - не се попитахте дали не съм поредния измамник, дали не съм обикновен кариерист, не се замислихте дали няма само да се възползвам от опита и уменията ви. Благодаря за доверието. И аз научих много от вас - когато човек иска да намери нещо наистина ценно, той гледа със сърцето си. Да не говорим за "дребната" подробност, че Гери, Наталия и техните колежки, само с два разговора по скайпа организираха сигурно две-три групи деца да участват в правенето на картички и си представям колоко часове допълнително са престояли екипно извън работно време, за да се справят в срок. БЛАГОДАРЯ! Поздравете и децата от нас, ще се замисля ние пък с какво да ги зарадваме.
Хриси,радвам се, че беше сред нас. Работата на детската и на началната учителка са като двете длани на ръцете - каквото сложиш в едната, отива в другата.
Ей сега, като гледам снимките на началните се сещам със съжаление, че пропуснахме да се снимаме всички заедно. Но, имаше моменти, в които и да не вярвате, си забравях заглавието, да не говорим за апарата.
Галя. Как си, приятелко? Ей, Галина, чудно човече си ти, как не ти омръзна да вървиш напред, да събираш бисери, как не ти втръсна да повтаряш ценните истини? /Сложи си една снимка, моля, щото моята твоя е толкова голяма, че платформата ми вика - тц, толкоз хъс, интелект и креативност, не мога да кача тука/
Толкова бяхме задъхани, че ако не се беше сетила да ме прегърнеш на гарата, аз още сигурно щях да съм вцепенена. Благодаря ти - ти си истински партньор, как ме измъкна само на "Мисията" - бях се разтреперала като студенкта на изпит. Оцеляхме, момиче, щом не ни чукна инфаркта докато мине цялата еуфория, другия път сме пак на салса. Или не - тоя път ще те водя в танго-клуба, да видиш там каква магия е.
От колко време стоя и чета, гледам снимките и се опитвам да се потопя в атмосверата на срещата. А общата снимка страшно ме впечатли-толкова одухотворени и усмихнати по детски лица. Съжалявам, че не присъствах /имах огромно желание , и София ми е близо/ но седмицата преди срещата отдавна беше определена за едно много важно събитие в семейството ни. И то се случи- на 1.12. ни се роди внучка, станах баба. Ще очаквам следващата среща.
На хората, които са сърцето и двигателя на тази общност, на неуморните пчелички желая много здраве и успехи! Споделяйте, моля ви!
Иглика,честита радост!! Да ви е жива и здрава, благословена и красива, умна и щастлива!
Чакайте, още снимки има. Валя, чудесно е, че успя да дойдеш. По-скоро - благодаря ти, че дойде въпреки всичко. Можеш да научиш много хора на много неща.
Продължаваме разказа:
Какъв човек трябва да си, за да си безработен, да няма място за теб в системата, но ти да продължаваш да твориш и да подаряваш труда си на колегите. А кажете ми. Ей, такъв - Нашият учител. Маря, благодаря за диска, благодаря за чашата с Пуховско изражение. Благодаря, че си с нас.
Хей, Жени, Наско, много имаше да ни разказвате - времето не стигна да чуем и видим всичко. Пак да ни кажете като има отворени врати в центъра. Три неща, които ще взема от вас - свобода и правила, нагледност и изпробване, позитивност и желание да популяризираш доброто.
Появяването на Анриета и колежката и от "Златно зрънце" беше като късче от приказка на датски разказвач. Няма да забравя излъчването на финес и едно умерено, овладяно спокойствие и лекота. Чудесната идея на Валдорфци, че достойни за природата на детето са единствено естествените материали и живот в унисон с природата оживя пред нас.
НАРОДЪТ КАЗАЛ -ПОРОДА УЧИТЕЛ!
Магията на срещата ще витае още дълго в мислите и сърцето ми!Щастлива съм, че бях част от великолепния отбор.
БЛАГОДАРЯ ,че Ви има!!!
ШЕЙЛИ, ГАЛЯ справихте се блестящо , ПОКЛОН пред труда Ви - много позитивна, , забележителна,полезна програма, която превърна часовете в миг!
ШЕЙЛИ , БЛАГОДАРЯза огромния труд, който си положила, за да се случи тази перфектно организирана среща и за незабравимото изживяване.Ентусиазъм ВИ е заразителен.
Обичам ви!
Поклон пред уменията на всички, които споделиха своя опит! Научих много нови неща, запознах се с нови приятели, срешнах и любими преподаватели от студентската скамейка.
Възхищавам се на великолепните родители, които бяха с нас и са до нас за осъществяване на една блестяща идея в помощ и подкрепа на деца, родители и учители.
Благодаря Ви, че ви има Anna Penkova- нашия бъдещ главен редактор и на нашата бъдеща главна художничка.
Сърдечен поздрав и благодарност към домакините и организаторите от 137-мо за незабравимото изживяване!
До скоро!
Благодаря за всичко!Ей, Гери, и ти си яла май кифлички с мак :)) Тоя шрифт е достоен направо за ъндърграунда на Костурица. Благодаря ти, сърцат човек си ти. И готин колега.
Да продължим. С невероятната Ани Едрева - пропътува стотици километри, за да синтезира на живо пред нас една колосална теория, която сигуно ще преобърне идеите ни за развитието на личността. Ани, личи си, че си основна част от екипа на "Новото образование".
Наздраве, сговорни Магариди! И честит ви празник! /Ейй, как не ви омръзна да сте все нещотърсачи.../
Огро-о-омно БЛАГОДАРЯ на всички, които организираха тази среща и сигурно първа по мащабност. Ентусиазмът на всички показва, че сме от една "порода", а впечатленията ми подсказват, че развитието започва, изграждането предстои, а успехът е сигурен! Защото колкото повече се сплотяваме и гледаме в една посока, толкова повече резултати ще има! Поздрави на всички, с които се видях и запознах на срещата! Страхотни сте!
Преживяното на срещата през втория ден само ме кара да съжалявам за пропуснатото през първия.
На Шели и Галя- поклон за организационните им умения и желание да съберат на едно място съмишленици. Програмата на нашата общност беше невероятно умно премислена. Аз успях да се включа само в дискусията "Мисия и визия "Детска градина" и беше толкова вълнуващо, че мина като на един дъх.
Колеги, страхотни сте! Радвам се, че съм част точно от тази общност.
Честит празник на всички!
Денят е вторник!
Честит празник, колеги!
Мисията ( СРЕЩА) беше перфектна; визията (цялата общност) - чудесни админи и присъстващи колеги. Гордея се, че Ви познавам!
И ако съжалявам за нещо то е, че не успях да остана още един час и да се снимам с всички вас. Но...следваща среща ще има, и отново ще дойда:)))
Чувствата ми са уморени от забързаното ежедневие, емоциите още не са "изкристализирали", но са в процес на подреждане, след което има и споделяне...Чакайте го...Споделянето. Споделяйте и вие, за да набере сила предучилищната, която е второто ни "аз"...
Да...Пълен напред и девет бала под кила - както казват моряците...
Малко по малко кристалите от срещата започнаха да се подреждат и да заемат местата си. Тръпнех миналата година за първата среща в детска градина "Чучулига" /казвах си, че май си падаме малко луди глави, тръгнали от виртуалните разговори към реалните срещи/. Бях в очакване на тръпката на първия Рожден ден на общността...Сега вече не тръпна, но все съм в очакване да се появи /и тя се появява/, както и съпровождащите я приятни емоции.
Попаднах тук съвсем случайно, но и животът ни често е низ от случайности, които все пак в един момент се обвързват с някаква закономерност - жаждата за нещо ново...Тук, в това виртуално кътче срещнах реални хора, реално-виртуални колеги. Благодаря на случайността!
Усетили сте вече какво е усещането да си сред непознати, а сякаш се знаете от години / хора гледащи в една посока/, сякаш се познаваме цял живот /поне/. Иначе казано - става дума за усещането че познаваш хората, облекли в плът и кръв никнейма поне от 100 години, не по-малко...
Реалните срещи с виртуалните колеги зареждат батериите /поне моите/, ако щете акумулаторите за време напред...До следващото им изтощаване /на батериите/ и изпитването на познатата вече жажда да бъдат заредени отново.
И не само мен ме зареждат /както виждам/ за "справянето" с действителната реалност, защото излизайки от виртуалното, ние се потапяме в реалността, от която сме "излезли" за миг.
Всеки от присъстващите на тези срещи със сигурност носи поне една от кибритените клечки на малката кибритопродавачка - дали да топли себе си, дали да предаде огънчето на следващия...
Тази, последната среща беше полезна за мен, не само необходима в няколко аспекта. Не, няма да ви говоря за аспекти...
Полезна защото: Изясни ми се /не съвсем, до някъде/ "къде" съм в Предучилищната педагогика. Доизяснява ми се дали "искам" да съм в нея. В процес на доизясняване ми е аз ли криво мисля, криво ли са ме "учили", времето ли е избързало или аз закъсняла за него, за времето...Наистина...Най-труден е моментът на отрязване на пъпната връв и добиването на така наречената относителна самостоятелност във всяка житейска сфера.
И това, че аз "така" ги разбирам "нещата"от предучилищния живот, оправдава ли правото ми на вмешателство?
....Ето едни такива мисли са ме навестили и ако не ги споделя с вас, няма с кого другиго...
От вас мили хора научавам много и различни хубави неща за състоялата се среща.Благодаря ви за поканата !Съжалявам за споходилите ме обстоятелства, но това което чета от вас ме обогатява.Наистина подкрепям колежката, че реалните срещи зареждат батериите ни и нека не само да се отдаваме на работата си ,но и да се срещаме , да обменяме съвременни идеи полезни за нас и нашите възпитаници.