Безумия на килограм
Има няма, току се изкаже някой компетентен... Вчера хванах част от интервю по канал едно с зам-министъра на образованието Атанасов, в което стана ясно, че няма никакви критерии, според които ще се определя колко точки от теста за ДЗИ отговарят на дадена оценка. Той с компетентен тон обясняваше в стил "готови сме, знаем какво трябва да направим, но не можем да кажем контретна скала за изчисляване...". Какво да ви кажа - тия изказвания в стил "вервайте ми" все повече будят погнуса у мен. Но не стигна това, за да започне деня ми с тягостно чувство - след него участник в следващия разговор беше г-жа Христова от НДСВ - целта на интервюто беше да се пропагандира някаква нова форма на предучилищни занимания, които щели да облекчат /казано в стил на иновация!/ положението с липсващите места в детските градини. Заслушах с интерес за идеята на Агенция по заетостта за разширяване мрежата от "Фамилни центрове". Какво се оказа - супериновационната идея представлява отглеждане на три, пет седем деца в предучилищна възраст в дома на някой безработен педагог. Самият педагог, който бяха интервюирали, говори глупости от сорта на свободен режим и храна по избор, кой когато иска и каквато иска /нищо, че според идеята храната се кара от местната детска кухня/, дечицата дето ги бяха хванали се изказаха, че във фамилната детска градина им било по-хубаво, защото там не ги биели. Върха на сладоледа беше самата г-жа Христова, която с физиономия на откривател на топлата вода обясняваше, че фамилните центрове щели да облекчат държавата, защото детските градини на общините излизали много скъпо, пък и за децата било по-добре да са по-малко. За сведение - педагогът в тая фамилна история получава 250 лв. /350 с осигуровките/, а родителите плащат по 5 лв. на ден за "издръжка" на фамилната градина - е, няма как държавата да не е на кяр - не трябва да мисли за високи заплати на висококвалифицирани педагози, не мисли за издръжка на съответното детско заведение,нито за инвентар , щото наелият се с тая работа си го осигурява първоначално, не мисли много, много и за контрол - то, важното е родителите да не пискат! Отвратително, глупаво, престъпно, недалновидно! Как ще се покриват ДОИ в тая фамилна ферма, как ще се провежда медицински контрол, как ще се покрият изискванията на ХЕИ, как педагогът ще удостовери, че изпълнява някаква програма и то качествено, с каква подготовка ще излезнат децата в края на фамилното отглеждане - по тия въпроси няма отговор! А и не е нужен никому - дайте да разхвърляме децата по фамилни центрове и да не им берем грижата, щото така е по-лесно и по-изгодно за държавата. Дайте да я сринем тая България, че така ще е по-лесно на управляващите - няма да ги затрудняваме да мислят! пфу!
Пишете, колеги! Добре е да споделяме мнения и заедно да търсим пътища за разрешаването на проблемите си.
Случайно попаднах на тази статия и както винаги, я изчетох с интерес. Разбирам отчаянието ви, аз също често съм имала чувството, че говоря на глухи или си блъскам главата в стената.
Разбирам и гнева ви заради тази нова идея. Не знам дали ще се наложи...
Но да разкажа това, заради което почнах да пиша коментара си.
Миналата седмица гледах "Търсене на щастието" (The pursuit of Happiness).
Вече сте видели снимките от детската градина в училището на дъщеря ми.
Аз мислех, че повечето градини тук изглеждат така.
Представете си ужаса ми, когато видях в каква дупка героят от филма (беден и почти разорен) оставяше детето си! Една полуграмотна корейка събира в дома си (с решетки на прозорците, защото е в гетото) десетина деца. По цял ден те гледат телевизия, и тя заедно с тях.
Когато той протестира, че тя нищо не ги учи, получи отговора:"Не стига че не си плащаш...Като искаш, намери си място, където да му преподават каквото трябва...".
Нищо чудно и в България пазарните правила да наложат подобни "ферми" за оставяне на децата.
Тук бедните хора нямат голям избор.
Аз самата не работя, защото не мога да си позволя да плащам градина и сама си гледам детето.
Предучилищната е задължителна и безплатна (ура!), което позволява на петгодишното ми дете да тръгне на градина...Но до 5 г. сумите за целодневно отглеждане в добро учебно заведение (а не като това във филма) са около и над 1200 долара на месец.
Ела, ние българите имаме склонността в стремежа си да се доближим до "големите" да копираме сляпо всичките им недостатъци и да недовиждаме за собствените си качества и достойнства. В България има 125 години предучилищно възпитание и обучение /от няколко години то е и част от системата на средното образование в страната/ и то е достъпно, всеобщо въведено, качествено, организирано в специално строени за целта сгради, водено от учители с висше образование - искам да кажа, че България е изградила цяла система да подготвя педагози, програми, да поддържа целодневното обхващане на децата в предучилищни заведения. Вероятно за това заслуга имат годините на социализма, защото в България , а и в останалите соц-държави, за разлика от Америка, не беше познато явлението жената да си стои в къщи и да си гледа децата. Жените /всички/ бяха труженички,работеха по 8 часа на ден и ако държавата искаше те да работят, трябваше да осигури как да се гледат децата извън дома. Мисълта ми е - това всички деца в България да посещават предучилищни зведения е заслуга на социализма, но е добра заслуга, гледано към днешна дата. Защо трябва да се напъваме да съсипваме нещо, което е създадено с толкова средства, труд и има изградени традиции и да го подменяме с неща като от твоя филм за корейската "учителка"? Ей за това ме е яд - че вместо да мислим /на държавно ниво/ как да съхраним ценното старо, да го доразвием, да подкрепим собствените си достижения, ние се пънем да копираме чуждите "новости", дето нито ни подхождат на условията, нито са с нещо по-добри. Абе, имаш нещо, за което хората могат само да си мечтаят, и ти вместо да го използваш в своя полза, гледаш само как да го съсипеш! Е, това ако не е чиста проба магария, здраве му кажи.
Съгласна съм! Хубавото от едно време трябва да се пази. Ако знаеш с какви големи очи ме гледат тук, когато им кажа по колко съм плащала за месеца за детска на децата си в България!
Да не говорим за висшето образование на учителите и прекрасната база (градината в моето градче е невероятна, има и детски ясли към нея, а дворът, паркът са нещо уникално!).
Много чета напоследък из нета за нашето образование, не само заради конкурса, а защото се опитвам да отговоря на децата си, като ме питат защо не сме в България.
Чета и не разбирам кому е нужно да съсипе системата на образованието и не разбират ли тия хора какво правят.
И лошото е наистина, че самите учители са уморени и безразлични като че ли; като че ако се преструват, че няма проблем, бурята ще отмине.
Да, но на мен това ми се струва малко детска позиция. Затваряш очи и се надяваш, че лошото не те вижда...