Ето го писмото

                уважаеми дами и господа, членове на авторския колектив на

                Проекта за национална програма за предучилищно възпитание,

            От името на общност „Предучилищна педагогика”  Ви благодарим за отправената към педагозите покана да участват  в обсъждането на проекта. В съвременното общество на динамични промени, необходимост от Европейска интеграция и наличие на криза в родното образование,  отговорността на пезагози, родители, учени и управляващи към рефрмирането на образователната система трябва да бъде ясно съзнавана и споделена. Затова приветстваме Вашата инициатива за търсене на диалог с практикуващите педагози, възможността за съпричастност на всички участници в образованието към идеите, заложени в проекта.  За нас, предучилищните педагози, това е категоричен показател за поета и осмислена от учените отговорност към образованието в България.

   След проведеното обсъждане в нашата общност, бихме искали да Ви запознаем с изводите, които направихме:

  I.  Споделяме изцяло новия поглед в проекта на мястото, мисията и най-преките задачи на предучилищното образование. Вашите възгледи за детството като „смислово и съдържателно изразена самоценна реалност, в която детето изявява своята индивидуална уникалност, утвърждава своето социално присъствие в групата от връстници и света, демонстрира познание, творческо отношение и култура на пресъздаване на света.” са и наши възгледи.  Ценим основните перспективи, заложени в проекта –  

Ø  ранното формиране на мотиви за учене като гаранция за трайно положително отношение към тази дейност и създаване на мотиви за учене през целия живот;

Ø  педагогически осмислено сътрудничество с родителите за изграждане на положително отношение към образованието и гарантиране на тяхната съпричастност и отговорност към възпитателно-образователния процес

„Мисията на детската градина като образователна институцияе да бъде професионално подготвено от учителите пространство за игра, познание, общуване и творчество, като желани и значими за децата и техните родители форми за индивидуален прогрес  и културен просперитет в обществото.” – точно и ясно дефинирано пространство, в което диалогично би трябвало да се срещнат интересите и усилията на всички субекти във възпитателно-образователния процес.

    Приветстваме изцяло и идеите за утвърждаване на екипни форми на партниране, промяна на личностните характеристики на учителя, личностно-ориентирания модел на педагогическо взаимодействие и педагогическата ситуация като подходяща интерактивна форма за стимулиране на дейност, общуване и поведение в единство, както и за професионално отчитане на  динамичните изменения, които стават във възрастовото и в индивидуалното развитие на детето.

   Дефинираните от Вас цели на предучилищното образование , насочени към спецификата на ключовите европейски компетенции в детството, са актуални и за нас. На първостепенно място сред тях бихме отбелязали:

Ø  речеви компетенции за говорим български език ;

Ø  социални компетенции за интегриране с другите, за интеркултурен диалог и толерантност;

Ø  социални компетенции за саморегулиране - самостоятелност, инициативност и икономичност в приложно-практически и технически план;

Ø  когнитивни компетенции и компетентнции за учене;

Ø  компетенции за ориентиране в природния свят и за екологосъобразно поведение в обществото (когнитивни и социални);

Ø          културни компетенции и креативни способности на изразяване в играта, познанието, общуването и изкуството ;

 II.  Със съжаление констатираме, че в предложения проект за национална програма дефинираните мисия и цели на предучилищното възпитание не корелират със съдържанието и увеличената тежест на учебния материал, разпределен по образователни направления.

В националната стратегия за детето /2008-2018/ е регистриран факта за особено тревожното здравословно състояние на българските деца. "През последните 10 години в редица представителни за страната изследвания и статистически данни бяха констатирани изключително тревожни тенденции по отношение на здравето на децата и младите хора, свързани с тяхното поведението, като:• рисково сексуално поведение, висока честота на ранната бременност (до 19 г.) и увеличаване броя на абортите в същата възраст;• широко разпространение на употребата и злоупотребата с психоактивни вещества (цигари, алкохол, наркотици, лекарствени средства);• разпространяване на агресивността и насилието;• нарастване броя на сърдечно-съдовите заболявания и смъртността от тях." В стратегията е констатирано  че "всяко 5-о дете в България има емоционално разстройство" и "на настоящия етап капацитетът на българските семейства и училища да предоставят отношения, чрез които децата да постигат самостоятелност и психично здраве, е нисък".

  В тази връзка, ние считаме, че опазването здравето на децата в България е национален приоритет и настояваме  това да намери своето отражение в бъдещата национална програма чрез намаляване "академичния натиск" върху децата в предучилищна възраст.

      Необосновано за нас оттук нататък е структурирането и разпределението на образователния материал по направления:

  1. Считаме, че твърде много е разширен учебният материал специално по образователни направления „Български език и литература” и „Математика”. Намираме в проекта задачи, които не отговарят на възможностите на детето за определената възраст, нямат пряко отношение към дефинираните по-горе ключови компетенции и биха довели само до излишно пренатоварване на децата със знания, до невротизиране на и без това твърде сгъстения режим в детската градина и до още по-голямо свиване на възможностите на децата за самостоятелна игрова и ориентировъчна дейност.

  2. Според нас, увеличаването броя на регламентираните и нерегламентираните педагогически ситуации за всяка от възрастовите групи само по себе си не може да гарантира повишаване качеството на възпитателно-образователния процес, както не е и гаранция за компесаторен ефект върху равнопоставеността на деца от различни етности и с различен социален статус по отношение подготовката им за училище. По-добра идея според нас би било да се въведе още от първа група специално време за изучаване на български език за деца, чийто майчин език е различен от българския. Разбира се това трябва да става с учител-специалист и по специално разработена за целта методика.Би могло да се помисли и за намаляване броя на регламентираните ситуации до 2 , което ще доведе до по-спокойното и качествено организиране деня на децата.

  3.  Не виждаме връзка и приемственост между така предложения проект за национална програма и действащата програма за подготовка на децата в предучилищна група – учебният материал от програмата за предучилищна група изцяло е трансформиран в материал за трета възрастова група.

  4.  Изцяло в противоречие по отношение духа на целите са изискванията за формиране на умения за вербално коригиращо отношение към деца , които неправилно произнасят определени фонеми/ звукове в българския език/, за въвеждане на понятие за определени професии като професии, които се трудят за щастието на другите.

  5.  Съзнаваме, че проектът е в процес на доразвиване, но не открихме в него образователно направление „Изобразително изкуство”.

 6.   Затрудни ни липсата на съдържание и вероятно техническите размествания при копиране на документа, които водят до смислови неточности.

 7.  Считаме, че прекрасно дефинираните ключови компетенции не намират достатъчно добро отражение при подбора на образователния материал и бихме искали да видим един изцяло нов подход към структурирането на учебното съдържание по различните образователни направления по възрастови групи.

      Спорен в общността остана въпроса за начални компютърни умения в предучилищна възраст – мненията са различни по отношение на тяхната необходимост и посока на изграждане.

   В заключение:

     Програмата предлага утежнен учебен материал за сметка на игровия и възпитателен елемент в отглеждането на децата. Много формални знания - малко изкуство, култура, общуване и игра.  Програмата е писана за дете, невероятно умно за възрастта си, което никога не плаче, говори, разделяйки словото на морфеми, рисува като Микеланджело, смята като икономист и не на последно място - никога не спи, за да има време да изпълни това, което искаме от него.

Децата трябва да се обучават в обстановка, провокираща любов към ученето и базирана на играта като средство за научаване. Този вид образование набляга на радостта от откритието, творчеството и способността на детето да се удивлява от света около себе си. Това е новото образование, което премахва принудата и сухата теория от учебния процес, изполвайки в обучението най-силното оръжие - детското любопитство.

  Споделяме разбирането, че основната мисия на детската учителка е да  научи децата да общуват, преди да ги научи да броят.

Да общуват с връстниците си - което включва много умения:

--умение за поведение сред група от други деца с лидер, който не е техен родител
--умение за преход от едно занимание към друго
--способност да изчакват да дойде редът им и да изслушват другите деца
--способност да следват прости указания
--умение да общуват с другите добронамерено и толерантно
Да общуват със себе си - да знаят как да изразят с думи чувствата си.

     Ние искаме да водим групата си сред природата, да ги научим на взаимна търпимост и уважение, да им четем приказки, да играем обожаваните музикални игри, куклен театър, да ги научим на умение да ценят качествата на другия, да осъзнаят значимостта на всеки. Разбира се и основните познания за заобикалящия ни свят. Но само чрез Играта, неусетно и щадящо. За да запазим и разгаряме естествената човешка жажда за знания, а не да я унищожим в зародиш с академични уроци в детската градина.

       В този си вид Програмата само ще  задълбочи тенденцията към трупане у детето на формални знания, странни възгледи за живота, труден контакт с околните, трудност да организира собствени занимания, в това число дистанцираност от собствени творчески пориви, особено в областта на изкуствата..

      Детската градина трябва да стане и остане Защитена територия на детето от всякакви вредни влияния на цивилизацията: прекалената химизация, телевизията, компютрите, включително и от академичния натиск за все по-усложняващо се обучение. .

            Всичко това пишем с дълбоко уважение към труда, който е положен от създателите на Програмата, но и с ясното съзнание, че ние сме професионалистите, които са всеки ден край децата и знаем какво е полезно и какво вредно за тях, и че ние сме тези, в чиито ръце и умове е заложено изпълнението на прекрасните Цели на тази програма.

 С настоящото писмо искаме недвусмислено да изразим своята позиция за промяна на предложения проект на Програма за предучилищно възпитание на децата в РБългария в посока изчистване на академичността за сметка на изкуствата, играта и възпитанието в добри обноски. Готови сме да оказваме активна конкретна помощ в преработката. Отправяме и покана към авторския колектив да се включи  в обсъжданията на общността, за да можем съвместно, съчетавайки теория и практика, да постигнем една истинска качествена реформа в българското образование.

 Не е възможно в детайли да изложим всички коментари, затова ги  прилагаме към писмото.

14.08.2008 г.                               С уважение и пожелание за успех:

                                               общност „Предучилищна педагогика”,

                                                                         http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/

                                                                         Елина Русева,

                                                                          Анна Ананиева,

                                                                           Маринка Иванова,

                                                                           Галина Ангелова,

                                                                            Теодора Атанасова,

                                                                             Валя Добрева,

                                                                             Галина Трифонова

коментари на общността.doc