Сурва, весела година, по яка гърбина!
Нека всеки от вас да си избере с коя сурвачка да го сурвакам. Признавам - още са в "суров" вид, но днес, по-късно ще ви ги предложа в готов такъв.
Направени са собственоръчно между Коледа и Нова година...Направата им ми действа зареждащо и успокояващо, защото да направиш сурвачка си е цял ритуал...
Нека да е мирна, здрава, щастлива, пълна с топлота и много обич.
Честита Нова 2010 година!
Сурвачки...
Сурва, весела година!
Сурвакането е стар български обичай. Корените му се губят далеч в миналото в предхристиянската епоха. Спорен е и произходът му - славянски, прабългарски или тракийски е.
Смисълът на сурвакането се крие в това, да се измоли от върховната сила или от божествата успешна нова година.
Сурвачката е важна, но не по-малко важно е благословията или наричането. Важно е да се знае, че сурвакарската благословия не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия /каквото е и всяко пожелание по всякакъв повод/. Смисълът на благословията е да благослови за здраве и благоденствие дома.
Някога си пожелавали най-хубавото, което може да се случва на всеки човек – здраве, учение, берекет, женитби, деца и изобилие от блага в дома. Изричали специални благословии за главата на всяко семейство – стопанина и за всичко що е „живина” в къщата. Сурвакали добитъка, оръдията на труда като ралото например, нивята, плодните дръвчета и лозите.
Според представите удрянето с жилавата дрянова пръчка ще направи човека също жилав и здрав. А ефектът се подсилва със сакралните формули – благословии. Достатъчно е понякога да се каже само „Сурва година, весела година, живо здраво до година, до година, до амина”, ако не се научи специално за целта благославяне.
Казват, че Коледната /Новогодишната/ картичка е иззела ролята на сурвакането, като праща дистанционно благословии и пожелания. А дали е така? Преди се пращаха картички, сега в електронен вариант...
За тези, които държат да спазят традицията със сурвакането, нека да знаят, че при правилно съхранение, вярната сурвачка може да изпълнява службата си години наред. И нищо, че е "стара", сурвачката, магическата и сила, не намалява. У българите култовото дърво е дрянът. И това не е случайно. Дървесината му е много жилава и твърда, а това я прави отличен материал за селскостопански оръдия на труда.
Защо точно дрян?
Здравината на дряна е възпята и в народните песни:
"Стадо ми надборете,
сопата ми оставете,
деветгодишна дряновица..."
Кората и листата на дряна са служили за обработка на кожи, защото съдържат дъбилни вещества. Боядисвали са тъканите в жълто.
Украса, която се добавя към клонките - червена вълна, боб, пуканки, зеленина, кравайчета, сушени плодове, китки класове, панделки, ябълки, вълнени пискюли, чушки, захар - всичко, което е произвела ръката на стопанина. В различните краища на страната сурвачките са с различна "премяна" и всяка си има свое минало.
Още по темата
Предучилищна педагогика
· 21.02.2024
· shellysun
Суровата клонка дрян с пъпки е пълна с жизнен сок и през най-суровата зима, и освен здраво и жилаво, самото дърво се считало и за дълговечно. От него се правели оръдията на труда още от праисторическата епоха, а плодовете му били използвани в народната и в античната класическа медицина.
Затова, че дрянът цъфти най-рано, казвали, че е предвестник на пролетта и символ на младостта, а за това, че зрее най-късно – символ на мъдростта.
По прастар обичай още се вярвало, че удрянето с дрянова пръчка по гърба на човека е едно символично предаване върху човека на жизнени сили и пожелание за дълголетие. Най-старите сурвачки били само кичести дрянови клонки без украса. На някои кората била забелвана с ножче, така че се получавали спираловидни фигури. Моделирали още и дълги ленти „като пера” от самата дървесина или оформяли къдрави стружки от нея, като я наричали „бухлата къделя”.
По-късно през годините украсата на сурвачките се разнообразила. Всеки елемент носел своето послание. На старите сурвачки връзвали старинни монети.
Естествено паричката е пожелание за богатство и имотност. Другите задължителни елементи със своеобразни символични послания, са нанизите от пуканки, царевични зърна или други семена. Те вещаели изобилие. Белите и червени вълнени конци и пискюли по сурвачките пък напомняли, че здравето е най-важно за всички.
Старинният обичай повелявал сурвачката да бъде първо забодена на баницата в новогодишната нощ преди да се свещенодейства с нея, което започва сутринта, на Васильовден.
Дряновата сурвачка, наричат я още сурукница, сурвакница, но аз я наричам сурвачка, защото в родния ми край така и казваме.
Ей, Дале, Честита Нова Година! Здраве, радост и късмет и много берекет!
Сурвачките са страхотни! Може ли със всичките да ме сурвакаш? Не ща да изпусна нито една благословия!
Честита Нова Година!
Да е спорна и успешна! Да наредиш много шестици в бележника! :-)))
Очаквах тази ти публикация. Знаех си, че няма да е само в снимки, защото ако не беше написала текст и за този наш, български обичай, няма да си ти! Много харесвам този обичай и в детската градина с удоволствие го пресъздаваме с децата. То нали и традицията е такава - сурвакат малките деца ( по моя край - само момченцата, но под Пирин - и момичецата).
Сурвачките ти са страхотни! Имам причина да ти благодаря, че ги сподели тук.
С твоето "съдействие" :-)) в ел. поща родителите на децата от моята група получиха 2010-пожелание.jpg и линк към твоята публикация.
А аз след малко ще кача оригиналите. А сега де!?!?
Но преди Васильовден не ставаше...По обясними причини. С дряновица се сурвака само на този ден, а през останалото време не е сурвачка, а просто пръчка!?!?
боб.jpgА какъв е обичая и от кого сме го наследили, и защо "учените" глави често стигат до задънена улица в търсенето на първоизточника? И има ли значение кои наши праотци са ни го оставили в наследство? За мен има. Не е от решаващо значение, да, но просто искам да зная и толкова.
Цветовете на сурвачката...
В Родопите в по-стари времена при направата на сурвачки са използвани естествените цветове – бяло, бежово, кафяво или само червено – символ на живота. По-късно в употреба навлизат и багри като зелено, жълто, оранжево, синьо, розово и др. Към тази украса се прибавят тестени гевречета, нанизи от орехи, пуканки, сушени плодове, боб, чесън и др. В повечето случаи клоните на дряна се свиват и връзват, но в някои селища сурвачката се прави от две, три или пет кичести клони, като само дръжката се увива с разноцветна прежда. Така украсената сурвачка се оставя отвън, пред вратата на къщата, за да “пренущува под звездите”. Има поверие, че така тя увеличава своята магическа сила. Същинската част на обичая – обредното обхождане на селото от сурвакарите започва преди разсъмване на Сурвак (1 януари – 14 ануари ст.стил). Участниците сурвакат най-напред членовете на семействата си, а след това обхождат домовете на своите близки и съседи. В чиста премяна и със шарена торбичка, те носят свежо откършените и украсени пръчки (сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др). Потупват трикратно всекиго по гърба и благославят:Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина.Сурвакарската благословия не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. /източник - интернет/Завиждам на търпението ти, но ми е обяснимо, след като отдавна ни правиш свидетел на умението си!
Сурвакарите, дето си ги наредила, май потвърждават, че по нашия край - Северозападна България, традицията е да сурвакат само момчета. Така ли е, или не съм информирана достатъчно! Спомените от детството ми са такива - сурвакаше брат ми ( на Васильов ден - по стар стил, на 14.1.). Аз като по-голяма го придружавах до домовете и се сещам, че много исках и аз ябълка със забодени в нея стотинки. По-близките не ме подминаваха, но на моята ябълка винаги паричките бяха по-малко (-: ! Ей, Дале, върна ме в детството...
Новогодишен поздрав...
Зимните празници обаче са предимно мъжки, момчешки, но с годините са се "попроменили" и нравите, и обичаите...
Срещала съм някъде информация, че Сурваки е свързан с бога на Слънцето от древни времена - Сурья и го свързват с пренасянето му по нашите земи от прабългарите, но учените нямат единодушно мнение по въпроса.
Вече писах за сурвакарската благословия, като един вид вербална магия,чието действие подсилва здравето и изобилието в дома.
Казват, че не случайно сурвачките имат формата на буквата "Ф", но това е една много дълга тема за разговор.
В някои краища на България е прието след Сурваки сурвачката да се изхвърля в река, за да тече животът по вода...Изхвърлянето в течаща вода, в река, е често срещано по нашите ширини.