Весел сняг, пухкав  сняг
пада вън на двора.
Весел Шаро скача пак
като всички хора!

Шаро, мирен ти бъди,
ще се простудиш!
Пак ще легнеш болен ти
и ще ми скимтиш!

Той погледна ме уплашен
и се сгуши във снега.
И покри със двете лапи
свойта кучешка глава...

Аз погалих го веднага
и погледна ме тогаз,
и засмяхме се игриво
двамата със пълен глас.