Иска ми се
Иска ми се отминаващата стара година да даде на Новата и нови перспективи, нов поглед към образованието и обучението. Иска ми се да намерим отговор на въпросите, които са ни вълнували и да имаме хоризонт за ново развитие. Иска ми се да се отърсим от старото и да преминем в новото, без да унищожаваме доброто и градивните традиции, иска ми се смело да прекрачим собствените си стереотипи и да потърсим нови решения. Приятелка ми подсказа гледна точка, която започва много да ми харесва. Вижте и споделете как я намирате - http://children-iq.hit.bg/Opinions/0008.htm
Ани, не е изчезнала - просто статистиката е месечна и някакси размества постовете. Тука си е страницата, а ако има коментари, ще стои все коментирана и после според прочитите - в най-четени. По моите наблюдения, статистиката се сменя за месец назад.
Мисля, че основното е връзката между инреперсоналната/интерперсоналната интелигентности и етиката. Това, за което ти говориш - да не създаваме предпоставки заложените дарби да се използват за вреда на околните - крайъгълният камък на възпитанието. Как ще го правим, ей това е много интересното. Разказвай, следя всичко, което пишеш, а вярвам, не само аз. Нещата ще изкрастализират.
Извинявам се за по-продължителното отсъствие. дано да не съм злоупотребила с търпението ви. Причината не беше нежелание да пиша тук. Просто технически причини : ).
Сега за въпроса на Шели. Всъщност, професор Гарднър по- скоро настоява да не се смесва разиването на персоналните интелигентности с развитието на други желани качества. Това и мен марко ме смути. За съжаление попуснах да задам този въпрос :) . За това ще трябва да отговоря малко с предположения - ако едно дете е научено как да работи в група без да нагрубява останалите, да знае, че мнението на всеки участник трябва да бъде зачитано, да знае върху кои свои слаби страни трябва да работи и т. н. няма да му се налага да манипулира околните.....
Сега да разкажа на кратко за Телесно-кинестетична интелигентност.Ако ста добър спортист или тънцьор, то със сигурност имате дабре развите ТК интелигентност. тя е еобходима и за добрия актьор- трябва да владее езика на тялото. също и за добър хирург, художник, музикант, техник /трябва да умеят да извършват съответните операци използвайки ръцете /
ТК интелигентност е свързана също със скоростта, чувствителността при допир, гъвкавост на тялото, умениетоза балансиране и т. н.
Децата, чиято силна страна е ТК интелигентност учат най-добре чрез извършване на определени операции /да не се бърка със стиловете на учене/. Те обаче често наират за трудно да стоят неподвижно за продължителен период от време. За това могат често да губят концентация по време на час. Те често с темпераментни и използват много жестове когато се опитват да обяснят нещо.
В масовите училища по цял свят този вид интелигентност често е подценявана. А тя е важна не само за развитие на тялото. Всъщност добрата ТК интелигентност оказва влияние върху развитието на абстрактното мислене.
Шели, благодаря за информацията. И аз попаднах на един подобен семинар.
Само че лекторът отдели на МИ само 10-15 минути, но за това време уся да дапосне 4-5 много груби грешки! Без преувеличение.
Моля те, би ли ми изпратила по- подробна информация по имейла или по скайпа?
А за моята лекция тук - чудя се дали има смисъл да пиша повече. Изгубих желание, вервайте ми. Кого ще убедя, че това, което аз обяснявам е вярно, а хабилитираното лице говори пълни глупости? Само да се молим някой да не вземе думите им на сериозно и да започне да прилага "научния" подход. Защото това си е направо вредно за децата.
Не коментираме, но четем :).
Точно в момента ми е много нужна тази информация.
Нямам намерение да я прилагам, докато не я разбера.
Ела, до колкото разбирам от коментарите ви на първа страница, в момента сте в САЩ или до скоро сте била? Ако е така, пишете ми на "лични" за да ви обясня къде може да се изкара подобен курс и да ви препоръчам литература ако мога. Всъщност, малко като навлезете в материята можем да си обменяме информация.
Ако не е тайна - за какво по- точно ви е нужна тази информация? Защото по принцип е огромна материя и е добре да се концентрирам върху определени въпроси. Или ако се наложи да търсим заедно.
Защото аз си казвам откровено, че едва съм се докоснала до темата. Но поне със сигурност съм чела се учила от където трябва.
Ох, много разхвърляна стана темата. След като съм започнала, нека да довърша за телесно-кинестетичната интелигентност.
После явно ще се наложи да се спра на най-често допусканите грешки при обясняването и прилагането на МИ теорията. Мислех че ще е излишно и доста досадно, но явно съм се лъгала. Както често става, в България първо навлизатвсички погрешни интерпретации.
Децата, които имат много добре резвита телесно-кинестетична интелигентност често биват класифицирани като хиперактивни, поради тяхната неспособност да стоят спокойно продължително време и поради честата загуба на концентрация. Всъщност, много е тънка границата между хиперктивността/заболяване/ и ТК интелигентност като силна страна.
И вдвата случая учителят неведнъж се пита "детето е умно , но кой бибила най- добрият подход към него?"
Най- простите и най-лесно осъществими идеи са да се дава по-често възможност на такива деца "да се раздвижат по време на часа". Може просто да им поволим да работят прави, да покажат нещо на дъската, да измислим задача, изискваща движение, дори да им позволим да дъвчат дъвка. Всичко това им дава възможност да запазят концентацията си за по- дълго време.
Още по- важно е да използваме тази им силна страна за да подпомогнем поцеса на учене. Например да включим в урока танц, пантомима, игри....когато е възможно.
Може просто да поканим децата да разиграят сценка от изучавана приказка, като не забравят освен текста да държат сметка за езика на жестовете. Още по-добре би било ако използваме паномима.
Сега правя едно отклонение във връзка с постинга на Шели. Подобен проблем е съществувал дори и в САЩ, макар че по принцип теорията е създадена там. Малко след като е станала популярна, маса преподаватели и администратори са се хвалели, че прилагат МИ. Всъщност, тя се е превърнала в нещо като мода, но желаещите да направят наиситан преоценка на работата си далеч не са били толкова много.
За това цитирам Минди Кронбахер, еднаот сътрудничките на проф. Гарднър:
"Множествените интелигентности представяванчин да кажеш, че се занимаваш нещо ново, така че на практика да не ти се налага да правиш нищо ново."
Но самият професор уточнява, че истинското въвеждане на нова практика в която и да е област е тежка работа, а процесът, водещ до фундаментални промени в образованието отнема години.
Информацията ми е нужна заради децата ми :). Имам две деца, които, за разлика от мен, имат много добра телесно-кинестетична интелигентност (но заедно с това са способни да се съсредоточават продължително време).
Искам да знам как мога да използвам това, което им е приятно да правят, искам да знам какви са новите достижения в педагогиката, защото не искам да бъда невежа.
Преди години имах ученик, който беше достигнал инстинктивно до това, което пишеш. Беше хиперактивно дете и за да се раздвижи, всеки час, както разбрах от съучениците му, искал доброволно да излезе и да намокри гъбата, за да изтрие дъската.
Това с дъвченето на дъвка сигурно помага също. Не знам дали всеки учител би го позволил, но ако знае, че така всъщност помага на детето...
И така, няколко доста разпространени грешки, които биха ослужили като сигнал, че авторът на статия или лекторът не е особено компетентен по въпроса:
- Смесването на МИ теорията с други популяри пактики,. Най-често се бърка с Learning styles /стилове на учене/. Бих могла да обясня , но не знам до колко самите стилове на учене са ознати на аудиторията. Да не стане така, че вместо да внеса яснота, да ви объркам повече:)
- Така да се каже формалното приложение на МИ. Например пускаш на децата музика докато решеват задачи, пишат съчинение и твърдиш, че си ангажирал музикалната им интелигентност. Или им даваш физически упажнения и твърдиш, че си ангажирал телесно- кинестетичната интелигентност. Не че упражненията или музиката сами по себе си са нещо лошо. Но това ощене е приложение на МИ теорията.
- Да разглеждаме развитието на множествените интелигентности като самоцел, а не като средство за постигане на много други цели. Или казоно с думи прости, развиваме инетлигентностие ейтака, за да си ги имат :) А това всъщност е само началото ...
- Поставянето на етикети на децата - "Х е с добра лингвистична интелигентност, У е с добра визуално-постраствена..." Първо, това може да бъде състоянието на личността в момента, но това далеч не означава, че положението ще си остане таков през целия му живот. МИ теорията е толкова харсвана от учителите именно защото дава шанс на всеки да развива силните си страни, но и да работи върху слабостите си. Второ, не е казано, че непременно трябва да имашсециален талант в една или няколоко области за да постигнеш успех. Успехът може да е резутата от добро съчетание от множество способности.
Ела, това всъщност е малка част от нещата, които можем да направим за децата. Вие говорила ли сте с учителите на децата си? До колкото ми е известно в САЩ МИ теорията е много добре позната. Ще се поровя за подходяща литература за да ви препоръчам.
П. С. Как се пишат лични? Извинявам се, че може би пиша пак не където трябва, но цяла година се чудя :)
За да пратиш ЛС на някого - цъкни на името му, под аватара има линк "Изпрати съобщение".
Сега да отговоря и сециално на написаното от Шели за лекцията , за която е чула. Малко ми е трудно да коментирам нещо, за което научавам от трета- четварта ръка. Но все пак, акона Шели са и предали точно, моят коментар е:
Наистина Един учител не е длъжен да развива всички интелигентности. Това може би трябваше да го уточня по- рано. Ако вцялото училище се прилагат принципите на МИ, може преподавателите да си разпределят работата. Един, чийто предмет позволява итой се чувствасигурен в тази област може да се концентрира върху Лингвистична интелигентност, друг - върху музикална, трети- натуралистична и т. н. Има и училища, които акцентират върху опеделин интелигентности. Но при всички положения е добре учителят да е добре заознат с пинципите на теорията. Особено както е много вероятно да се получи в България -е дин ентусиаст в цялото училище работи като прилага МИ. Тогава той ще отговори на потребностите на децата с добра лингвистична и телесно- кинестетична интелигентност например. А останалите пак няма да са получили това , от което ще се нуждаят. Нещо не ми е ясно как така ще се развиват само най- изявените интелигентности? Шели, Сигурна ли си, че са предали правилно? Защото по тази логика и един СИП или клуб по интереси върши работа :)
А това за тестовете, с които се определя развитието на детето съвсем не ми го побира ума. Дали изобщо сасвързани точно с множествените интелигентности?
По принцип не е голяма беда, ако на курсистите са били предоставени тестове за определяне на силните и слабите страни. Но е много важно да им се обясни как се работи с тях, и по- важно- до колко трябва да приемат тази информация за сигурна. Защото в противен случай може да объркат не една и две съдби.
Шели, благодаря за линковете!
Ани Едрева, много, много благодаря за огромното търпение и желание да ни представиш разбираемо теорията на Гарднър, както и да ни предпазиш от допускани грешки в опитите за осмислянето й. Ще изчета всичко внимателно. Нужно ми е време! И ще продължавам да чета! Не спирай да пишеш, моля те!
Здравейте и от мен! Структурите в мозъка, връзките между отделните отдели, еферентните и аферентни пътища са много сложни. Малка дисфункция, дори на най-елементарно ниво, се проявява по различен начин. Оттам идват различните прояви на многообразие в интелигентността. Не е важен броя мозъчни клетки, а броя синапси. Тези "точки" определят нивото на интелигентност. Те "прехвърлят" едни знания, умения от една в друга, различна ситуация. Нашите деца не умеят да реагират адекватно в практически ситуации. Защо? Това го няма в ДОИ.
С много материали, който ги нямаме. Лошото е, че можем да ги купим, но нямаме пари. Този, който може да ни ги купи, не е запознат. омагъосан кръг. Страшно е за децата. И мен ме е страх за тях и бъдещето, което идва.
Извинявам са задългото отсъствие. Беше до някъде по технически причини, до някъде ми трябва малко време за да помисля на къде да продължа.
Днес поне ще се опитам да отговоря на въпросите.
Shelly, аз съм чувала отзиви , че и студентите не са подготвени да се справят с практически ситуации :) Явно, това е проблем на цялото ни образование.
Аз за това толкова харесах теорията за множествените интелигентности - защото дава възможност на всяко дете да ияви силните си страни, да опознае слабостите си и да работи за преодоляването им. До сега обръщах внимание повече на други вапроси. Но ако искате можем да обсъдим някои идеи за приложение на Authentic Problems Pathway /мисля, че би трябвало да се преведе като "Пътят на решаване на реалните проблеми"/
Masvera, до скоро и аз мислех като теб, че лошата материална база е най- сериозната причина за неуспехите ни. Но след тези три месеца, през които имах възможност да погледна на работата на учителя от друг ъгъл и да сверя часовника си с колеги от цял свят, мисля че започвамда променям мнението си. Добрите материали и модерните технологии помагат, но не те са главното. Много по- важно е де сме "въоръжени" с практични метидики и .... оригинални идеи. Старашно много неща могат да се направят и с "подръчни средства"
И вече трябва да се подготвям за по- сериозни представяния на теорията и наученото от курса пред специалисти.
Ще направя всичко възможно да пусна продължение в близките дни.