Извънредно

 Знаете ли какво изживяване е да се събудиш от гръм и трус, да решиш, че вероятно наблизо е паднал гръм, да отидеш на работа, там да чуеш слухове, че , може би има авария в Кремиковци, и , вече приемайки децата, да разбереш, че не е гръм, нито обикновена авария, а гръмнали барутни погреби? И един час след това да не знаеш точно за какво става въпрос, а ти приемаш ДЕЦА, да идват лека полека разплакани родители, да очакват от теб да защитиш децата им, а ти не знаеш дори точно от какво? Знаете ли как се чувства детската учителка в такъв момент - като на война, с две шепи детски животи в ръцете си.

     Новини за експлозии, продължаващи и очаквани, хвърчащи стъкла - дърпаме децата далеч от прозорците; недоказани версии за възможно обгазяване - вадим маските, наливаме вода, суетим се: сода, оцет; новини, телефоните прегряват от неспокойни родители - децата трябва да са около нас и да са спокойни..Трябва да могат да реагират само на една наша дума.. Трябва да можем да ги защитим.. От кого? От какво? ...От безумията и безотговорността на възрастните. Господа министри, искате ли да се трампим?  - един ваш ден срещу един мой, срещу един ден на детска учителка в такава ситуация.Пък после пак ще си говорим за компетентност , квалификация и диференцирано заплащане. И за любов. Към това, което правиш.