За спортиста и дървото

 Преди няколко години имах един сладък випуск - с много интелигентни и много палави деца. Имаше в този випуск един Боби - симпатяга, дребничък, жилав и все в движение. Един хубав следобед момчетата играеха футбол на двора. Боби се хвърляше неистово насам-натам. И в стремежа си да догони топката, уцели челно най-дебелото дърво насред поляната. Разнесе се писък Аз се затичах, гушнах го и взех притеснено да го питам: "Какво направи, Боби!" А той, почервенял от болка, посинял от яд, се развика гневно: "Какво направих, какво направих... Какво да правя, като това дърво не гледа!"
  История, съвсем подобна на моята. Блъскам се, блъскам се в системата, синея от яд... Ама какво да направя, като министърът не гледа!