Ако сега срещнете министър Игнатов, какво ще го попитате?
Сетих се да направя такава тема не съвсем случайно. Мисля, че именно нашата общност трябва да зададе въпросите си към Нашия министър. Вие на какво мнение сте и какъв би бил въпросът ви към него?
Предучилищна педагогика
· 21.02.2024
· shellysun
Много хубава тема, Anna!
Аз имам въпроси......
1. Лично ще провери ли министър Игнатов всяка детска градина /училище във всяка община, заявила готовност за задължителна предучилищна подготовка на 5-годишни деца, създала ли е необходимите условия за това?
Под необходими условия разбирам: материална база, съобразена с особеностите на възрастта, включително и условия за спорт и отдих; кадрово осигуряване - учители, психолог, логопед, ресурсен учител, учител по музика, помощен и достатъчно обслужващ персонал.
2. Законът за училищно образование и преучилищна подготовка и възпитание, внесен за обсъждане в НС, според министър Игнатов, НОВ ли е ?
3. Склонен ли е министър Игнатов да замени "предучилищно възпитание и подготовка" с "преучилищно образование"?
4.Ще прочете ли министър Игнатов т.н. "нова" Национална програма за детските градини преди да я одобри?
5.Адмирации за министъра, че отдели време и прочете някои от учебниците. Би ли направил същото и по отошение на работните книги за децата в детските градини по различните програмни системи , включително и последната?
6. Готов ли е министър Игнатов (не някой от екипа му) да се срещне с представители на общност " Предучилищна педагогика" в BGlog и да изслуша мнения на общността по наболели проблеми, свързани с предучилищната подготовка?
Бих го попитала, ще намали ли броя на децата в група и ще потърси ли административна отговорност от директорите ,които пълнят групите с над 30 деца.Има ли значение за него здравето и психическия комфорт на децата и учителите?
Успешна учебна година колеги!
Мен също ме вълнува въпроса за броя на децата в групите. Защо работим с над 30 деца при капацитет 22? И защо никъде където има деца със специални образователни потребности не се спазва закона и не се намалява броя на децата?/по закона за нар.просвета трябва да са 12, т.е. минимума/
По отношение броя на децата в групите в детските градини в София много пъти съм писала, но...ситуацията не се променя.
Директорка от община, която бе от пилотните общини по въвеждането на делегираните бюджети, ми обясни, че при по-малко от 30 деца в група не могат да се осигурят заплати за две учителки и една леля на група. На тази директорка аз вярвам, защото във времето, когато работех в нейната градина с нищо не ме накара да подлагам на съмнение правилността на действията и решенията й.
Но 36 деца в група вече са твърде много. Ако има и деца със СОП - става страшно и за учителите, и за дечицата. Какво като РИОКОЗ се завърта из детските градини! Миналата година в детската ни градина мериха кубатура на помещения, има ли достатъчно светлина и други ми ти такива, а че занималнята ми беше пълна с 34 деца, на никого не направи впечатление. Никой не се сети поне да попита колко са децата. Директорката ни каза в началото на годината, когато се оформяха списъците - "Това е положението! Оплаквайте се на когото искате! Ако искате и на Бойко Борисов се оплачете, но в тази градина се работи с много деца". То и яслените ни групи са с 34 деца по списък. И така ще бъде, докато кметът на общината издава наредби, в които заплатите на директорите са обвързани с броя на децата в детската градина като цяло.
Питам тогава: Въпрос 7. Защо и заплатата на учителките и помощник- възпитателя, които на практика работят с група и половина, не се обвързва с броя на децата?
И мен ме интересува въпроса с броя на децата в групата - работим с много деца, но и още един въпрос: След като предучилищната подготовка на 6-годишните е задължителна, издаваме удостоверения за завършена подготвителна група, с които записват децата в първи клас, защо тогава в някои училища приемат първокласници на 6 години? ЗНП го позволява стига родителите да са съгласни. Но няма ли да се направи нещо по въпроса? Ако трябва и законът може да бъде променен.
Две неща ще го питам:
1. Къде му е годишния план на Министерството, че да видя дали се движат с цел и посока наняакъде или карат ден за ден според прецедентите и хрумките си?
2. Къде са му данните (на анализи не се и надявам), по които следи състоянето на образователната система и дето ги използва, за да реши кое кога и колко ще правят тези 650 души държавни служители, които ръководи?
Като че ли най-наболял е проблемът с пренаселеността в групите. Така е - 8-18 + 10% за ясла и 12-22 + 10% за градинска група. НО оправданието на директорите идва с делегирания бюджет и като прибавят лекичко заплахата със заплатите...мълчим и си работим, а след шестте часа /ако са само шест/ сме като излезли от миксер.
Та, въпросът ми би бил относно контрола по спазване на нормативната уредба за пълняемост на групите, която е съобразена най-вече с психичното здраве на децата? А в добавка - и на учителите им.
Анна, не бях се замисляла, че обичайните (брадясали 15 годишни) въпроси към централното управление на образованието звучат гневно и обидено, но май си права. Трудно е да се получи разговор изобщо, камо ли пък с положителни последици с такава изходна точка. Май трябва да си направим малко НЛП упражнения преди да изберем формата на въпросите. Но тогава няма да е "...ако сега срещнете..."
По въпроса за "риториката" няма да се съглася толкова лесно. Голямата част от т.нар. риторика е кондензирана информация, която по нищо не личи да е известна на вземащите решения в образованието. Това е другата причина да не се получават разговорите - наложителният обмен на информация изяжда времето за ползотворен обмен на мнение по ситуацията и възможните изходи от нея. Това е моят личен опит. Със сегашния екип, в който има много симпатични ми лично хора - е още по тежко стигането до точката на ползотворно общуване отколкото с предишните 4. С 2 от тях ползотворното общуване беше практически невъзможно, но и този факт беше ясно афиширан. Неприятно, но е форма на честност, която ценя повече от сегашната ситуация "работете си, не ми пречите".
Анна, другата форма на същия въпрос е още по брутална: има ли доверие министърът в информацията и контролните механизми, които управлява до там, че да понесе отговорността за групите 5 годишни, които ще се окажат в нездравословни условия и знае ли кого ще държи отговорен когато това се случи? Защото учителите не знаят нито какъв е контроният механизъм, нито кой за какво отговаря при това нововъведение (какво е отговорност на МОМН, какво на общината, какво на МФ, какво на РИО, какво на РИОКОЗ и т.н.), но вече десетилетие им се случва едно и същот нещо:
1. МОМН инициира и министърът обяснява на медиите (не на професионалистите в сектора си) доста непълно какво ще се случи (много рядко кога точно ще се случи и никога как точно ще се случи)
2. Нещото започва да се случва откъм обр. система, но средствата за него се забавят (финансови, технически, законови) и започват да се правят множество компромиси.
3. Изкривеното нещо дава дефект
4. Виновен за дефекта е учителят/директорът. Всички останали звена над учителя/директора са "направили всичко възможно в своите правомощия".
Както виждаш така обяснено е дори по-дълго отколкото в "риторичната" си форма. Иначе предложения вече са правени - вкл. и от тази общност. В този въпрос също има предложение: гарантирайте спазването на законите за здравето и образованието на децата, преди да старитрате дейности за деца. Отговърт е "ама ние точно това правим". Ддокато стане беля. После леко се променя "направихме всичко в нашите правомощия".
Да, този разговор не е приятен, но ако и този кабинет избере да не го проведе ползотворността на действията му ще си остане все токова близо до абсолютната 0, като на предшестващите кабинети.
Всеки има мнение, почерпено от натрупания личен опит, Видиив.:-) На мен лично не ми се е случвало в дългия ми стаж някой да ме принуди да правя нещо, което не съм искала. И почтено съм си плащала с наказания от всякакъв характер за смелостта да мисля и действам според виждането ми кое е най-добро за децата. Не само тези двадесет години, но и преди тях.
И сега никой не може да ме убеди, че само министерството и директорите са виновни. Дневник не може да се изнесе, но ксерокопие на страница - може. Оплакване до РИОКОЗ и министерството дори не е необходимо да се изнася - пише се в къщи. И се подписва с трите имена на учителката или учителките. Но , извън стачката, не съм чула учители да защитават свои принципни позиции по достоен начин, приели и последствията от отстояването на тези позиции. Само съм чувала да се оплакват от нарушени права, скрити зад псевдоними или анонимност.
Да не забравяме: по смисъла на закона, директорът не е едновластен господар на институцията. Основни права по задаване на фактическото й състояние има учителският съвет, т.е. работещите в нея. Той има право да изисква и контролира разходването на средствата, например. Както и да задава граници на прием на деца, върху базата на анализа от посещаемостта и други, специфични за различните заведения фактори. Ако той, учителския съвет, не си е свършил работата и е позволил на директора да се изживява като единствен разпоредител - проблемът е негов, не на директора. И не на министерството или сайта. Когато човек защитава принципни позиции, доброто на децата, никой не може да натъпче групите повече от 24 деца! Алтернативите са две: или не си съгласен и се бориш, за да възстановиш принципа, или приемаш ситуацията и тогава правиш максимума, за да си вършиш работата в нея. Останалото са махленски вайкания и удобен начин да оправдаваме наудачите в работата зад броя на децата. Впрочем, вече писах: в Плевен РИОКОЗ тръгна по градините да глобява за превишаване на капацитета.
Съгласна съм с МарияД. Прилагането на решението за 5 годишните започва сбъркано и обясненията, които дават министъра и негови хора звучат аматьорски и не са насочени към нас, специалистите, а към обществото. И вчера видях полупразни училища, принудени да съкращават паралелки поради демографкия срив, който мина през градините преди години, които бодро рапортуваха как са готови да приемат 5 годишни....Така отново се внушава идеята, че мястото на предучилищната подготовка е в училище и че тя съответно ще е насочена към това, което е основното за училището - ученето.
И да, струва ми се, че най-важната задача пред Сдружението ни в момента е да се борим предучилищната подготовка на 5 годишните да се случи професионално, по най-добрия начин за децата.
Така че може би добре би било да се говори с министъра точно върху тези моменти, за които акцентира Мария: системата на споделените отговорности; обезпечаването на решението; кои са допустимите компромиси и какво не бива да се случва по никакъв начин и накрая - кой за какво ще носи последствията и какви ще бъдет те.....
galina trifonova,единственото, за което ти завидях е Плевенското РИОКОЗ. Иначе другото, което ми препоръчваш се е случвало и се случва.
Успешна учебна година!
ПП. Ксерокопирането на документ, и то дневник също е наказуемо.
Образът ти е много точен, Шели - кой върви след парите, т.е. след детето.
За това за мен по-важният въпрос е какво ще стане с финансовите стандарти за издръжка на децата в различните образователни степени, а не броят на децата в групите. Защото броят е само следствие от зададения финансов модел.
И както казва МарияД да се видят конкретните отговорности на всички за днешното състояние и всеки да си понесе последствията. И да се поставят ограничения, но не като пожелания, а като санкции.
Разбирам, колко тежко е положението в големите градове, особено в София: не стигат детски градини. Защото по времето, когато демографския срив беше на територията на ДГ, общините с ентусиазъм дадоха, продадоха, отстъпиха, преотстъпиха,разграбиха пустеещите детски градини под претекст, че те са едва ли не непотребен символ на миналото и НИКОЙ от обществото не се застъпи за нас.
Но продължавам да твърдя, че проблемът с многобройността на групите е проблем на нашата мекушавост и....алчност. Да, повече деца - повече пари. Но кой от нас не знае колко пагубни са препълнените групи не само за децата, но и за нас. Тогава?! Когато сме вземали решението на нашия живот да станем детски учители, ние сме знаели, че от тази професия не се забогатява. Че това е професия на духа, не на материалното. Че тя е престижна само около 24 май, 1 юни и, може би, в началото на септември. И се усеща колко сме необходими, най-необходими, по време на стачка.
Тогава да си върнем достойнството си: учителските съвети да поставят граници на пълняемост и заедно с директорите да ги отстояват.
Според мен има два момента в нашата работа на криворазбрано милосърдие: единият е този, в който уж съдействайки на обществото препълваме групите и вторият е когато ходим болни на работа, залъгвайки се със стоицизъм и незаменимост и икономии (защото всеки знае, че в последните години, под претекст, че не стигат парите, директорите не звемат заместници и се правят какви ли не еквилибристики, за да се отгледат децата в тези многобройни групи с намален екип). И в двата момента услугата, която правим на обществото е мечешка: в първия случай влошаваме качеството на нашата работа и вредим на здравето на децата, а и на собственото си здраве; във втория случай буквално сеем зарази. Кому е нужно това?! Не мислите ли, че ако застанем на мястото си и категорично откажем да препълваме групите и на улицата останат още повече деца, обществото ще се сепне и ще си изпълни своята част от обществения договор, свързан с отглеждането на децата. Защото де факто, в София не 8 000, а може би 10 000 са децата без места! Ето как ние помагаме на управляващите да си изграждат неправилна картина на състоянието с местата в София, например. И после ще ги обвиняваме, че не ни помагат в решаване на проблема с препълнените групи!! Как да ни помогнатт: за тях такъв проблем не съществува, благодарение на нас!
А що се отнася до принципа "Парите следват детето", за сега не се сещам за по-демократичен принцип. Тук проблемът отново като че ли не е в самият принцип, а в два момента, свързани с него: орязаните стандарти, по които се дават парите и......нашата алчност. За първото трябва да се борим, второто трябва да озаптяваме. Детската градина е като обикновена къща: винаги има нужда от още пари. Гледаш да заработиш нещо допълнително, но идва момент, в който казваш: "Стоп. Не мога повече. И аз съм човек и искам да живея по човешки - да имам време да се порадвам на децата, на слънцето, па макар то да не е това на Канарите, а в съседната градинка".
Крайно време е да спрем препълването на групите, заради парите, а да изградим групи, в които да можем да се радваме на децата!!!!!!!