Нашата среща
Да, нашата първа среща се състоя! Не знам дали ще мога да опиша всичко така, че да го съпреживеете, но...ще опитам. Защото, за мен, срещата, която си организирахме, беше нещо изключително, бих казала дори, че такова нещо се случва за първи път в България.Обикновено подобни мероприятия с цел обмяна на опит се организират от институции или фондации - за първи път общност от педагози, общественици, граждани, родители, на доброволен принцип организира професионална среща на своите членове и съмишленици. За мен това е истинско събитие, което може да е начало на ново мислене сред педагозите, на нова философия за отношението ни към професията и за взаимоотношенията ни с институциите и мястото ни в обществото. В началото всички бяхме малко плахи, защото не е лесно да се изправиш между останалите с истинското си лице, да кажеш: Да, това съм аз, реалният човек, с всичките си плюсове и минуси, който стои зад ника, но, повярвайте ми, вълнението си струва. Бях безкрайно щастлива да прегърна отново Галя Трифонова /с която се срещнахме след 10 години благодарение на стачката/, да разцелувам Маря, Аклим и Далето; бях истински щастлива, че мога да споделя с тях и останалите колеги постигнатото през изминалата година, БЯХ ГОРДА ЗАРАДИ ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ с прекрасните материали, които те ни бяха подготвили. Имахме токова много неща за споделяне! Времето просто не стигна и доста остана непоказано и недоизказано, но ако след тази среща, всички биха дошли отново с радост на друга такава, мога само да кажа - скъпи приятели, ние успяхме! Ние поставихме началото на Новото образование, на радостта от споделянето на опит, на удовлетворението да си честен пред себе си и пред другите, на очарованието да се възхитиш от все сърце на постигнатото от твой колега. Искам да кажа на всички, които бяха част от тази среща - БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ДОВЕРИЕТО И СПОДЕЛЕНАТА РАДОСТ. А на останалите, които по разни причини не бяха сред нас - мисля, че има защо да съжалявате, не беше за пропускане.
Ако колегите са съгласни, ще кача и снимки, но засега - само един поздрав от мен от продължението на срещата /за някои от нас/ в салса клуба: Picture 224.jpg
Това, което изпитвам в момента е наистина голямо съжаление, че не успях да присъствам. Съжалявам момичета, но вирусите идват неканени, тогава когато най-малко ги очакваш.
Завиждам Ви и Ви ОБИЧАМ!!!!
ШЕЛИ, очаквам снимките с нетърпение, макър да знам колко ще ме е ЯД...
За мен отказът от срещата беше наложен и нямах избор.
Изключително съжалявам за това, че лично не можахме да се запознаем. Засега си оставам само с ника и приемам вас, всички събеседници, само с никовете ви. До следващата среща.
Шели, купонджийското настроение струи от снимката! Било е супер след сериозната работа и изпитвам, както любопитство, така и благородна завист :)
Да, беше супер! Сега вече мога да споделя програмата на срещата, а по-нататък, надявам се ще има и снимки. Ето я:
„ ОЧАКВАЙ НЕОЧАКВАНОТО И БЪДИ ЧАСТ ОТ НЕГО!”
27.9. 2008г., София
Тема „ Моите професионални приоритети”
Среща на педагози и приятели от
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/
10,30 часа - І сесия – Запознанства
13 часа – ІІ сесия – Иновации при обучението и възпитанието на деца от предучилищна възраст
14,45 часа – ІІІ сесия – „Новото в образованието"
16,30 часа – ІV сесия – Заключителна – „Нашите приоритети”
Отделните сесии бяха запълнени с представяне на материали, ролеви игри, дискутиране и работа по групи. В края всички бяха май доста уморени, но поне аз - щастлива, а толкова много имаше още за споделяне... Не знам, сигурно и два дни нямаше да ни стигнат. Ето, само това мога да покажа в момента: един от колажите, изработени в група, на тема "Нашите приоритети през изминалата година" - ALIM0957.JPG Бяха представени истинско детско списание, "многофункционални"дидактични игри за развитие на речта, невероятни презентации по математика, материали от работа със семействата, видеоклипове, идеите на Валдорфската педагогика, две от програмите на Джуниър Ачийвмънт, обменихме идеи за вътрешен интериор в групите, видяхме детско творчество...Плюс много радост.
Ехо, здравейте!
Искам да благодаря на гостоприемните организатори за срещата!!!
Всичко беше прекрасно!
Дойдох, видях и се заредих за новата уч.година!
Които не дойде , ще съжалява наистина;)))
Бравос, приятели!
Знаех си, че ще бъде чудно хубаво. На другата среща ще бъда и аз.
-----
Шели,
Не мисля, че е добра идея сега тук да публикуваш снимки от срещата ви. Просто е ... прекалено публично. ... Съветът ми е да запазите (за сега) само за вас тази ... хубава емоция и лицата си. Това ще ни бъде и допълнителен стимул на нас, липсващите, за следващия път.
Според мен нашите взаимоотношения се делят на две нива:първо ниво-тук,в блога,второ ниво-излизане от блога и среща на живо.Двете нива са различни като усещане.При първото ниво има момент на "магия",незнаеш с кого говориш и си представяш хипотетичен образ на човека и си изграждаш хипотетична представа за него.Коментираш думите,а не човека,който стои зад тях.
На второто ниво,когато познаваш човека на живо е вече по-различно.Свързваш думи с образ и ако имаш усет за хората/и не се лъжеш от първите си впечатления на живо от тях/,иначе казано-като да знаеш с кого си имаш работа.
Аз съм за второто ниво на общуване-да зная с кого си имам работа,или да познавам човека с когото говоря/затова и в коментари почти не се обръщам с "име"към някого,нещо започнах да се поотпускам напоследък/.
Преди срещата бях си изградила една моя си представа за вас.Ще споделя представите и реалността.
Думите на Шели понякога из блоговото пространство режат като бръснач,а тя се оказа един фин и деликатен човек,с нежен глас.Извод:Хем да режеш като с бръснач,хем да е нежно.Продължавай да го правиш.
Маря,представях си я малко по-голяма отколкото е в действителност,със силен глас.Оказа се че говори тихо,но твърдо,като човек,който разбира от работата си и това,което прави го прави твърдо и упорито.
Аклим.Представата ми за нея беше като за човек работохолик,в добрия смисъл на думата.Май само тук няма разминаване между представа и реалност.Аклим е от хората,които могат да те убедят да вкараш и самолет в групата/не само компютри/.Аклим,пак ще уточня-нямам нищо против учителките да използват компютри в работата си,но децата....още не съм се самоубедила.Каквото и да каже Аклим го прави толкова естествено,небрежно,просто така,че можеш да се почувстваш убеден в правотата на думите и.Леко,без натиск,с това,което ти показва и разказва.
Галя.Интересен,информиран човек,когото можеш да слушаш с часове и дори да забравиш за кафе-паузата.Както казва Мадлен Алгафари:една жена трябва да изприказва забравих колко хиляди думи ,но хиляди на ден.За мен бе удоволствие първата среща с нея.Знаех я не само от блога,но само по име.Това,което ни разказа и показа ме "зариби".
Моя милост,ако трябва да се погледна отстрани.По начало съм от хората,които от години казват:Не правя компания назаем.Иначе казано,ако нещо не ми е интересно,"взимам си шапката и заминавам".Е,шапки не нося,но това са подробности.С непознати съм от неприказливите,от онези,които мълчат и само слушат,в ъгъла или на последния ред.Сред познати и в къщи май устата не ми се затваря,но и това са подробности,част от "пейзажа".На срещата се улових в един момент че май много приказвам.Извод:или съм се почувствала уютно сред хората с които се срещнах,или както "у дома".Ето че отново се разприказвах.
Останалите колеги,с които се запознах-пожелавам ви точно такива колеги да имате.Всички с едно такова хубаво самочувствие на хора,които си разбират от работата и най-вече знаят, че знаят какво правят.
Научих ли интересни неща от срещата?Да.
За поместване на снимки тук в блога-не,твърдо.Не бих искала да се разхождат мои снимки из нет пространството точно заради така нареченото естество на работа.
Да почакаме до следващото ниво-срещи на живо.
И да не забравяме че в живота не всичко е работа.Има и други неща на които да обърнем внимание:на себе си,на семейството си,на есента с нейните живописни багри,на хубава песен,филм,книга и на среща с приятели.На живо!
Снощи не успях да пиша тук поради незнам какви технически причини. Можех само да чета без да ме допуска машинката до коментарите. Та, какво исках да споделя: Сутринта в ДГ колежките бързаха да ме питат: ,,Как беше в София?, Какво се случи?'' и т.н. Казах - ,,Случи се нещо хубаво. Не съжалявам, че отидох на срещата и много се радвам, че се запознах с всички очарователни колеги, които бяха там. И ако живеех в София сигурно честичко щях да гостувам на ДГ където се събрахме, за да споделим опит. Всичко много ми хареса!"
И между другото ще дойда и на следващата такава среща. Беше чудесно, момичета!
daleto, коментара ти е страхотен! Много точен за всичко, което пишеш. Аз тези дни ще редактирам малко моя ,,Автопортрет и приятели"(за който споменахме на срещата) и ще го публикувам тук.
Честито , за организираната първа среща . Бъдете все така отдадени от сърце на професията си и обменяйте опита си . Пожелавам Ви и други такива срещи - това е само началото поставено от Вас .
УСПЕХ
Ето ме и мен. Добър да ви е деня, момичета и момчета! :-)
Трябваше ми малко време да се "освестя" от срещата......
За мен всичко беше прекрасно: хората, представените материали, атмосферата, формалната и неформалната страна на срещата. От коментарите до тук разбирам, че и всички останали са я възприели така цялостно - с ума, сърцето и душата си - както и аз. И наистина най-хубавото нещо беше, че не ни събра някой "отгоре", "отдолу", "от страни" и там откъдето и да било, а ни събра само любовта ни към професията и децата и грижата ни за днешния и утрешния ден на образованието ни. Май се бяха събрали ято бели лястовици, които вдъхновено чуруликаха, убедени, че утрешния ден на детските градини ще бъде по-добър от днешния. И ако бяхте видяли всички презентации, които изгледахме, ако бяхте видяли всички постери, които направихме, ако бяхте чули всички думи, мечти и конкретни цели, които споделихме, в сърцата ви нямаше как да не се роди надеждата за по-доброто "утре" за детските градини и за професията на детските учители. Винаги, когато се срещна с детски учителки си мисля, че малко са професиите, които могат да излъчат толкова креативни, работливи, интелигентни и заедно с това меки, емпатични, с вкус към художеството хора!
Реших, че ще публикувам плана на срещата, макар че той едва ли ще даде представа за това, което се случи.
27.9. 2008г., София
Тема „ Моите професионални приоритети”
10,30 часа - І сесия – Запознанства
1. упр.: Представяне "Най-важното за мен" .
2. упр. „Трите най-важни неща за мен от дамската ми чанта” - Представяне с три лични неща.
3. упр. ”Зодиак” – групиране по зодии: кое е най-важното за нас, според зодията ни.
4. упр. Правила за работа – с пословици.
5. упр. "Очаквания" - кой с какви очаквания е дошъл на срещата.
6. упр. Ретроспекция ”Най-важното от миналата учебна година” – работи се в малки групи от по 2-3 човека.
- с картина – колаж
- с думи – колаж
- с драматизация – откъс от позната или измислена в момента приказка
Край на сесията – 12 часа
Почивка – до 13 часа
13 часа – ІІсесия – Иновации в обучението и възпитанието на децата от предучилищна вързраст
1. Комуникативна игра - Писане на писмо: Хората са в кръг и всеки "пише" писмо върху гърба на човека пред себе си. Съдържанието на писмото може да бъде най-различно. След като писмото е "написано", хората се обръщат в противоположна посока и ролите се разменят: този, който е "писал", сега е "листа хартия" за ново писмо. Смисълът на играта е да се наруши личното пространство на хората и те да се почувстват по-близки в условията на игра.
2. Даниела Радева – От приказката към детско списание - прекрасна презентация на идеята как високата цел - издаване на списание - осмисля усилията на деца и учителка за развитие на уменията за разказване и създаване на разкази и приказки.
3. Маря – Приказка, 1 ДИ - Не съм привърженичка на идеята за използването на компютъра в детската градина, но Маря ме накара сериозно да се замисля дали съм права.
4. Елина – развитие на речта: Умно измислена игра за запознанство с буквите, в която са включени не само децата, но и родителите! Страхотно! Благодаря ти за идеята, Шели!Какво говоря! Шели ни подари не просто игра, а цяла технология как, кога, по какъв начин във времето може да стане това! Умница!
5. Галя Трифонова - упр.” Да открием смисъла”: Идеята на това упражнение е да се види как зад отделни фрази, които използваме всеки ден пред децата (" Облечи си палтото", например) се крие цяло море от послания, най-често негативни за самочувствието и самоуважението им и които с времето формират неуверени, неспособни за творчески полет, несигурни хора. хора, които трудно биха поели отговорността за реализация на идеите си. По-нататък се опитахме да открием еквивалентни фрази, които да носят същото съдържание, но посланията "зад" него да имат позитивен смисъл да детското развитие.
Край на сесията 14,30 часа
Почивка – 15 минути
14,45 часа – ІІІ сесия - Новото в образованието
1. Игра на имена – Представяне с пантомима: На гърба на няколко от колегите са поставени имена на известни хора. Останалите трябва с пантомима да преддставят така имената, че хората да се сетят какво пише на гърба им.
2. Милка Т. – Презентации по математика. Ако не бях видяла с очите си, нямаше да повярвам, че това може да се направи от детска учителка!!!!!!! Завиждам на децата от групата и, че такъв човек им е учителка!
3. Елина Р. - Презентация на материали на Джуниър Ачийвмънт за даване на начални икономически знания на децата.
4. Галя Тр. – видеоклип „Преживяването „Валдорфска детска градина”: Представих клип от снимки от моята три седмична практика във Валдорфска детска градина във Фининг, край Мюнхен. Презентацията породи дискусия за приликите и разликите между българското и германското образование в детските градини и за вежните неща във възпитанието.
5. Дискусия „ За важните неща във възпитанието”
Край на сесията – 16, 15 часа
Почивка – 15 минути
16,30 часа – ІV сесия – Заключителна
1. комуникативно игра -"Охлюв" - Отново игра за нарушаване на личното пространство и изграждане на усещания за близост между участниците в срещата.
2. Колаж “Нашите приоритети”
Групата се разделя на 3 групи:
· Пътят
· По-малкото е повече
· Двете страни на единството
Указания за работа:
---Изрежете думи, които описват вашите настоящи възгледи, умения и знания, свързани с конкретната тема;
---Залепете образи или фигури, които онагледяват темата;
---Използвайте маркер, за да озаглавите колажа и да добавите думи или образи.
Необходими материали:
3 картони, 3 ножици, 3 лепила ,4 и повече списания, 3 листа хартия
Край на срещата - 18 часа
Благодаря ви, мои нови приятелки, за преживяването!!!!!!!
ПРЕКРАСНО! ПРЕКРАСНО! ПРЕКРАСНО! ( и още много пъти ПРЕКРАСНО!)
След всичко прочетено, мога само да попитам КОГА ЩЕ БЪДЕ СЛЕДВАЩАТА СРЕЩА?
Здравейте приятели,
Известно време ме нямаше в България и с радост забелязвам колко дълго ви е вълнувала нашата среща. И аз където ходех и когото срещнех все за нея разказвах.
Харесвам се, както изглежам в очите на Маря. Благодаря ти , мила! Малко повечко агресия носи това червено облекло, но слава богу, че си сложила и розовко, което да придаде този оптимизъм, който ми е присъщ, според мен. Ако идеята ти е била с червено-розовото да привлечем вниманието към стойностните неща в българското предучилищно възпитание - виждам, че си успяла!
Следващият път се надявам на още по-успешна среща и стойностни неща, проверени в практиката. Че то от теорията се вижда, че няма какво много-много да очакваме да ни дава, поне на този етап и поне българската предучилищна педагогика. ;-)
Знаете ли, напоследък ми попадна едно изказване, което все още осмислям с интерес. Един голям философ и мислите - Рудолф Щайнер на едно място казва, че само две професии са кармични ( на Земята идват хора, подготвени да ги упражняват - за тези, които не знаят какво е карма): професиите на градинаря и на учителя. И за двете се прави внимателна подготовка още в Духовния свят, която включва дори среща с всички, които ще обучаваме и ръководим тук, на Земята. Колкото повече мисля върху това, толкова повече се изпълвам с гордост с моя житейски избор и толкова повече съзнавам колко отговорна е нашата работа. И това е прекрасно! За това колко духовна сила и мощ се крие в нас показа и нашата среща, а надявам се, с още по-голяма сила ще се покаже на бъдещите ни срещи. Защото Интернет е прекрасно място за общуване, но истинският разкош се крие в живото човешко общуване и това се вижда в писанията на всички нас, които се срещнахме на живо. Дано следващите пъти нашата група се увеличава, а значи да набира мощ и нашата обединена интелектуална сила!
Обичам ви: Галя
Привет на всички Вас!!!
Аз съм Красимира от Балчик.Четох с благородна завист за Вашата среща в София.Преди няколко години нашата градина беше в СТЪПКАТА.
Боже ,как ми липсват ония срещи в София и по морето! И до ден днешен прилагам в работата си всичко онова, което ми е допаднало и впечатлило.
Сега тая Ваша среща ме изпълни с енусиазъм и вяра , че все пак има детските градини в които кипи живот. Наред с това обаче съм малко тъжна,защото въпреки всичко София си остава много, много далеч от нас- другия край на България.В никакъв случай не мога да се нарека "бяла лястовица", но всяко ново зрънце ,което уловя се стремя да го предам на колегите си.Всяко интересно нещо което ме впечатлява в "ОБЩНОСТТА"го отнасям в МОЯТА детска градина / където ми е сърцето и душата/.
БЛАГОДАРЯ ВИ !