Нестинарки в село Българи
Здравейте приятели,
преди три дни имах интересно преживявяне - посещение на нестинарските танци в село Българи. Бяхме си го запланували още преди две седмици, когато се очакваше да бъде събитието - на самия празник Св. Св. Констнтин и Елена - 21 май, но по неизвестни за обикновения зрител причини то бе отложено с две седмици. Та се разходихме повторно до Югоизточния край на нашата Родина. Е, за нас не беше далече..., нали сме морски хора! Но не бяхме единствените, които се връщаха разочаровани. Добре, че имаше гранична полиция за да ни уведоми.
Аз вече публикувах снимките в сайта и ще се опитам да разкажа впечатленията си.
И ето ни отново на път - на 3 юни, въоръжени с апарати и ентусиазъм. За съжаление преди няколко дни сина потроши дигиталния апарат и го замених с един обикновен позабравен прибор:) Надявам се ще ме извините за лошите снимки, но човек като свикне на хубавото...
Тръгнахме по-отрано - да не изтървем нещо важно! Пътят беше отвратителен, но бяхме тръгнали и с разбита кола - да не я жалим. Преди това се настанихме в едно хотелче в Китен. Когато пристигнахме приготовленията бяха в разгара си - отвсякъде се носеше миризма на скара, търговците предлагаха на висок глас стоката си, водачите на МПС се чудеха къде да ги заврат. На площада вече се виеха хора. На трибуната се сменяха съставите. В центъра на площада един ром подготвяше огъня. Направихме една почетна обиколка на селото, запалихме свещички в църквата, хапнахме в едно импровизирано ресторантче и... зачакахме чудото.
Чудех се коя ли политическа сила би могла да се похвали с толкова много почитатели без специална реклама. Към 20 часа вече около огъня се бяха събрали много хора и нетърпеливо потропваха. А на трибуната и пред нея продължаваха изпълненията...
Бяхме готови да се откажем и да тръгваме, когато към 22 часа се дочу по-странна музика и тъпани. Шествието с нестинарките приближаваше площада. Направиха три обиколки на църквата и излязоха на площада. Тълпата започна да се огъва. Всеки искаше да види по-добре тези необикновени хора и да ги запамени в апаратите си.
Лично аз останах разочарована - толкова много време висях права, за да видя трима човека как подскачат покрай тлеещия огън. Не ми се сърдете, ако сте били с други очаквания! Бях се настроила за по-величествен танц. Сигурно и мнозина други мислеха като мене защото веднага след първия танц тълпата се разпръсна към возилата си. Беше видяла чудото! Но то свърши набързо. Бих казала, че изпълненията, които съм виждала по черноморските заведения са далеч по-внушителни.
преди три дни имах интересно преживявяне - посещение на нестинарските танци в село Българи. Бяхме си го запланували още преди две седмици, когато се очакваше да бъде събитието - на самия празник Св. Св. Констнтин и Елена - 21 май, но по неизвестни за обикновения зрител причини то бе отложено с две седмици. Та се разходихме повторно до Югоизточния край на нашата Родина. Е, за нас не беше далече..., нали сме морски хора! Но не бяхме единствените, които се връщаха разочаровани. Добре, че имаше гранична полиция за да ни уведоми.
Аз вече публикувах снимките в сайта и ще се опитам да разкажа впечатленията си.
И ето ни отново на път - на 3 юни, въоръжени с апарати и ентусиазъм. За съжаление преди няколко дни сина потроши дигиталния апарат и го замених с един обикновен позабравен прибор:) Надявам се ще ме извините за лошите снимки, но човек като свикне на хубавото...
Тръгнахме по-отрано - да не изтървем нещо важно! Пътят беше отвратителен, но бяхме тръгнали и с разбита кола - да не я жалим. Преди това се настанихме в едно хотелче в Китен. Когато пристигнахме приготовленията бяха в разгара си - отвсякъде се носеше миризма на скара, търговците предлагаха на висок глас стоката си, водачите на МПС се чудеха къде да ги заврат. На площада вече се виеха хора. На трибуната се сменяха съставите. В центъра на площада един ром подготвяше огъня. Направихме една почетна обиколка на селото, запалихме свещички в църквата, хапнахме в едно импровизирано ресторантче и... зачакахме чудото.
Чудех се коя ли политическа сила би могла да се похвали с толкова много почитатели без специална реклама. Към 20 часа вече около огъня се бяха събрали много хора и нетърпеливо потропваха. А на трибуната и пред нея продължаваха изпълненията...
Бяхме готови да се откажем и да тръгваме, когато към 22 часа се дочу по-странна музика и тъпани. Шествието с нестинарките приближаваше площада. Направиха три обиколки на църквата и излязоха на площада. Тълпата започна да се огъва. Всеки искаше да види по-добре тези необикновени хора и да ги запамени в апаратите си.
Лично аз останах разочарована - толкова много време висях права, за да видя трима човека как подскачат покрай тлеещия огън. Не ми се сърдете, ако сте били с други очаквания! Бях се настроила за по-величествен танц. Сигурно и мнозина други мислеха като мене защото веднага след първия танц тълпата се разпръсна към возилата си. Беше видяла чудото! Но то свърши набързо. Бих казала, че изпълненията, които съм виждала по черноморските заведения са далеч по-внушителни.
Коментари