Социална олигофрения

В градините е същото - децата като цяло са превъзбудени, персоналът - напрегнат; времето не стига за нищо, затрупани сме с документация, текат проверки; родителите са като навити - струва ми се, че само чакат повод някой да каже "дръж!" и да се нахвърлят върху учителите. Сега и след случая с натровените деца, адът е пълен. Напрежението на всички ни идва в повече и само се моля да не се случват страшни неща, защото учителите с професията си са непрекъснато с единия крак в затвора.

Мисля, че след стачката има негативна промяна у някои родители, изразяващата се в липса на уважение към труда на учителите и към училището.

Една майка си позволи да ми повиши тон, че трябвало аз да я изчакам да даде пари за помагала, след като учтиво помолих да бъда извинена от родителите, че ще трябва да влезем в час с децата, защото вече е време (беше почти 8:00, а децата бяха с палта и чанти във фоайето), пък и утре е ден за плащане. Крещя, че винаги някои майки били заставал по-близо до мен и били успявали за всичко, а други - не. Тоест бях обвинена в прояви на дискриминация, за каквато не съм и предполагала.

На родителската среща имах неприятен момент с друга майка, която изрази мнение, че синът й проявява агресия вероятно заради другите деца и мен, което ме уби. Говорих дълго и напоително. Тя напусна преждевременно срещата, но... на следващия ден беше преосмислила нещата и дойде да ми се извини и да поговорим човешки.

При децата нямам такива наблюдения, защото моите са малки ученици.

   Здравей,Ани!Здравейте,колеги!
И при нас е същото! Но си мислех,че причината е във вида на училището /професионална гимназия/ или в това, че аз не се справям! Оказа се ,че всички мои колеги ,без значение какво е училището, имат същия проблем. Коя е истинската причина за ситуацията?!
Вероятно в това, че и децата разбраха в каква криза се намира държавата. Учителите им стачкуват цял месец, родителите им се гневят,а от екрана на TV  лукаво се усмихват министър-председателя и министрите му и обяснават колко много работа са свършили!! Децата следват примера на авторитетите.
Допълнително нагнетяване внасят конкурсите за директори,които текат в момента.Личности,достойни за номинация "Лице на тоталитаризма",вече са назначени,а конкурсите са имитация на демократичност.
Не зная как ще се справим със ситуацията, може би  вие,колеги,имате идеи?!                       

Изглежда единственото спасение е това, което Куини е предприела -
ГОВОРЕНЕ ДЪЛГО И УПОИТЕЛНО.
На нас това ни е работата в края на крайщата - да разясняваме, говорейки и пишейки...
Но колко струва това в момента - просто не ми се обяснява.

Свила съм се и не мога гък да издам от преумора и психопретовареност през тази седмица.

А lel във форума предупреди колко е важно сега да съхраним тъкмо психичната енергия!
......

       Не знам какво още да кажа, което да е различно от това в постинга ти Ани, и коментарите след него - до болка познато, все едно че някой е познал собствените ми мисли и чувства... Лошо, лошооо, ама има и по-лошо ! И за да разведря малко настроението, ето го и вица за "лошо, лошо, ама има и по-лошо" ( на диалект):
       Жената на Вуте умрела. Застанал до ковчега и, Вуте приемал съболезнованията на близки и приятели. Един от тях рекъл на Вуте:
- Лошо Вуте, лошоо... 
- Лошо, лошо,ама има и по-лошо...
- Е какво по-лошо от това бе Вуте, жена ти е умрела ?!
- А , я ако бех умрел я ?!
   :))))

Хохохохохохо!
Типично по Вутевски!
:-)))))))))))