юбилей на училището

Декември и нашето училище имаше юбилей и аз изготвях част от концертната

програма, кратък рецитал

УЧИЛИЩЕ ЛЮБИМО!

                                     ПОЕТИЧЕН РЕЦИТАЛ

Песен - „Отново на училище”

Излиза ученик със звънец:

Звънкай, звънкай, звънкай пак

Наш звънец любим и драг!

Към училището всички

да политнем като птички.

За наука зажаднели, да разтворим

Книжки бели да четем, да четем.

С труд и песни умни, честни

да растем, да растем.

Бабата:

 Детенце , хубаво

пиленце, любаво!

Къде под мишница

с таз малка книжка?

Детето:

Отивам, бабичко

макар и слабичко

книга да се уча

добро да сполуча.

Звънеца, топла песничка изпял

и страницата пъстра на буквара,

и думите любов, победа, вяра,

които пишеш върху листа бял.

Цвъртежа мил на лястовиче ято

в следобедната тиха синева,

и ябълката румена, която

сама ще капне в меката трева.

Врабците рошави в клонака зиме,

и тропота на стъпки във нощта –

и толкова безименни неща,

наричани с едно - едничко име!

Най – хубавият час от всички часове

е онзи утринен и ведър час,

когато те звънчето призове

да влезеш със другарите във клас

Най – хубавият път на този свят

е онзи път, по който крачиш ти

през твойто село или град,

за да отвориш школските врати.

Хайде, хайде дойде време,

тук не трябва да стоим,

всеки книгите да вземе,

на школото да вървим.

Веч учителят ни чака

и ще се разсърди нам,

ако с книга, с перо и тетрадка

скоричко не стигнем там.

Хайде, хайде на школото,

дете миличко, търчи,

там седни си на местото

и урока си учи.

Не губи ти свойто време

и по пътя се не май;

похвала ще да приеме,

който си урока знай.

Песен – „Четвъртокласник”

Има едно слово, горд го слушам аз

от рождена люлка, та до тоя час,

с него съм израсъл, с него съм се клел

хората да любя и борба да водя,

първа книга аз на него съм прочел, -

словото на братя Кирил и Методий.

От ония дни, когато вие

сътворихте светлина и книга,

много мечове ръжда разяде,

а речта ни родна не умря.

Тя роди сказания и песни,

звънки като глас на чучулига,

гневни като вой на зимна буря,

вечни като пролетна заря.

Родна реч, омайна, сладка,

що звучи навред край мен;

реч на мама и на татка,

що говорим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,

В радостни игри ехти;

Вечер приказки на нея

Баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,

родна реч ми пак шепти...

Милва като нежна песен,

като утрин звън трепти!

Песен „Св. Св. Кирил и Методий”

Когато за пръв път страхливо

аз в класната стая надникнах,

тъй ласкаво ти ме погали,

че в същия миг те обикнах.

Когато с несръчните пръсти

се мъчех да пиша с мастило,

ти, сведена кротко над мене,

ми вдъхваше вяра и сила.

С тебе разбрах, че щом учиш,

урокът е винаги лесен,

че винаги трябва да бъда

с другарите искрен и честен.

Научи ме ти да обичам

от ранните детски години

горите, полята – и всичко,

което наричам „родина”.

Аз много неща ще забравя,

но теб ще забравя ли? – Няма.

В сърцето си твоето име

до името пазя на мама.

Как е звучна и красива

българската реч!

Като билка ме опива,

води ме далеч.

В нея миналата слава

песенно звъни

и с надежда озарява

бъдните ни дни.

Аз, учителю, със цвете

днес ще те даря

и целувам ти ръцете,

и благодаря,

че със обич всеотдайна

ти ме озари,

на речта ни всяка тайна

ти пред мен откри!

Аз съм българско дете,

с моя край се аз гордея,

златно жито тук расте,

Стара планина синее.

Тука в нашата страна

 някога живял Паисий,

в непрогледна тъмнина

той история написал.

В родните ни планини

бродил някога Раковски.

В средногорските земи

с конница летял Бенковски.

В наша Стара планина

били се за свободата

с пушки бойни знамена

Ботев, Левски, Караджата.

Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полюлеи
и гаси ги сутрин светъл ден.

Песен „Де е България”

 от стихове за училището.