за костюмите

А аз се чудя на онези без ентусиазъм... И ми е тъжно за тях. И за децата, на които трябва да преподават. Огънят в очите на Учителя, се предава и на хлапетата. Ентусиазмът му също. А безхаберието и бездуховността ги ограбват.  И тогава е страшно. Не костюмът ми влиза в класната стая, а АЗ - с любов, с чар и с ЕНТУСИАЗЪМ. Защото исках да БЪДА УЧИТЕЛ  и СЪМ УЧИТЕЛ.

Стоя в училище, защото съм убедена, че там ми е мястото; защото превърнах своето детско желание в професия; защото имам тръпка; защото се чувствам щастлива...

Ако се загуби едно от тези звена, ще си тръгна и ще освободя местото за нов ентусиазиран колега, който ще работи, а няма да се чуди...

Мислех да не коментирам. Но днес влизайки в училищния двор и не можейки да видя учениците си, се почувствах като майка изгубила децата си. Едно ,, Учителко!" ме накара да се усмихна и сърцето ми да забие лудо. Не мисля, че децата видяха как съм облечена-бяхме щастливи, че отново сме заедно. Всяко ново нещо в класната стая, всеки жест подготвен от мен към тях ги вълнуваха. Така, че не костюмът ми, а вниманието и обичта към децата са тези, които са важните.

Ако ЕНТУСИАЗМЪТ  го няма вече в българския учител, той няма право да се нарича така и няма място в училище. Има по-престижни и по-добре платени професии. Аз Ви съветвам да се насочите към тях, госпожо Маринова. А за костюма... Сигурна съм, че никой не е гледал костюма ми на празника. Всички, и деца, и родители гледаха усмивката на лицето ми и пламтящия ми поглед.

Какво ще стане без ентусиазма, без духовността, без пламъка...Думите, написани от колегите, не са поза (познавам три от тях). Присъединявам се към тях. Банално ще прозвучи, но да си учител е не професия, а призвание, тръпка, вътрешно усещане и дори потребност. Наистина има хора, случайно попаднали в професията. Бреме е да се занимаваш с нещо, което не ти е по сърце, не ти подхожда и носи само досада и мрачни мисли.

(А за старите костюми - не е толкова голяма беда. Имам колежка, която благодарение на изключителния си вкус и усет за естетика се облича чудесно с минимум средства....)

Желая Ви здраве и повече поводи за усмивки!

 

Това, че вашата колежка е била с тоя костюм, мисля, че е въпрос на личен вкус. Днес има доста богато разнообразие от стоки, цени и качество, така че би могло да се подбере нещо подходящо. Естествено с нашите заплати няма да приличаме лъскави като фолкдивите от Пайнер канала, но на мен лично не ми и допадат-само джуки и цици. А кое е важно в днешния ден, колежките са пояснили много точно. Желая на всички колежки спорна и спокойна нова учебна година! 

 

Честно да си призная, не разбрах връзката между костюма и ентусиазма. Да, за съжаление и нови дрехи, и ентусиазъм липсват на някои колеги.Второто е по-страшно.  Но ако някъде в България има останали ентусиасти сред учителите - те са тук, в този сайт.Радвам се, че миналата година ви открих, колеги, и не ме интересува кой какъв костюм е облякъл.

Какво беше преди в БГ образованието, Маринова?

Днес аз бях с нов костюм, изпълнена с ентусиазъм! Така бяха и всичките ми колежки, за наша радост. Въпрос на организация!!! Какво беше преди БГ образованието знам... Помня от по-дълго време.

 

От както се помня днешният ден за мен е свързан с училището. Той е изпълнен с вълнение и ентусиазъм, с усещане за нови предизвикателства, с радостни срещи с деца и колеги ... На този ден дори слънцето свети по-ярко! Чета публикациите тук и ми се иска да споделя една случка от днес. Тя ме развълнува силно. Припомни ми една мисъл на Оскар Уайлд, която гласи: "Не съвършеният, а несъвършеният се нуждае от нашата обич." След училищното тържество моя колежка получи букет от свой бивш ученик с думите "Госопожо, този букет го купих специално за теб, защото ти си моята класна." /Децата ни са от малцинствата и те рядко си служат с учтивата форма в мн.ч., когато общуват с нас/. Тя благодарила и му обяснила, че вече не е класен ръководител на този клас, помислила, че момчето не се е ориентирало на кого да поднесе цвете... Но детето я прекъснало: "Не госпожо, ТИ СИ и винаги ще си останеш моята класна!..." Тази толкова обикновена /за някои незначителна/ случка ме трогна... Нима има по-добър източник за учителския ентусиазъм от децата?!

УСПЕШНА И ВДЪХНОВЯВАЩА НОВА УЧЕБНА ГОДИНА, СКЪПИ КОЛЕГИ!

 

Това дето е написала по-горе Диана Ефтимова все едно от мойте мисли го е взела. Не схванах и аз нещо тук с костюмите и етусиазма, но вече е 1 часа  местно време, а аз още ви чета с удоволствие, /добре, че утре съм почивка/...

С риск да ви досадя пак се връщам тук. Г-жа Маринова, Вие сте тук в този сайт при тези колеги за разлика от много други дето си мълчат и не са се и регистрирали даже или изобщо ги няма. Това поне за мен говори за някакъв интерес и съпричастие от ваша страна, и любов към тази професия. /Ако Вие самата сте без ентусиазъм - не вярвам изобщо да си губите времето тук/.  Дали да не тълкувам Вашето изречение така: Сега образованието не е като преди в смисъл, че сме по-напред в ЕС и т.н. /не вярвам да е така, но поне би следвало да бъде така, пък и аз не съм професионалист та не знам/,  а въпросната колежка е дошла със стария костюм, демек тя няма грам ентусиазъм да си сложи нещо по-новичко за празника???  При това тълкувание бих Ви казал следното: Не я съдете жената. Кой знае и тя у дома какво и е положението, я е в някое малко апартаметче с две деца и свекърва и парното даже си е спряла, я съпругът е някой съкратен от някоя фирма или пие по две ракий вечер и нищо не носи у дома, а тя се чуди как да свържат двата края, я някой болен родител нещо с тези скъпи лекарства, кой знае колко мъка има по света.. Важното е тя да е добра и да си обича работата, а костюма - много важно..

Не се чудете на ентусиазма на колегите. Прекрасно е, че го има. Та нали "Ентусиазмът движи света" (Дж. Балфоур). И какво по-хубаво от това точно учители да проявяват ентусиазъм. Ако всички го правеха, представяте ли си колко по-чудесно място би бил светът!

Не дрехите правят човека, ...но му дават удобство и самочувствие. Не виждам нищо лошо в добре, с вкус облечен учител. Майка ми казваше, че вкусът е едно от малкото неща, които не се купуват с пари.........Не винаги скъпото е елегантно, не винаги евтиното е пошло, но и всеки може да си купи скъпа и  хубава дреха, стига да иска.