Търся идеи
Здравейте, колеги! Тази година освен моите четвъртокласници,трябва да изпратя и осмокласниците си, които бяха моя първи випуск, но нямам никаква идея какво да направя за да ги зарадвам . Ако някой от вас може да сподели някакви идеи ще му бъда много благодарна.
Предлагам моята идея по същия повод. Умните и мислещите ще разберат.
А аз знам, че моите бивши ученици са такива.
Риск
В плодородната пролетна почва две семена лежали едно до друго. Първото семе казало:
-Искам да раста! Искам да пусна корените си дълбоко в почвата под мен и да провра филизи през земната кора над мен. Искам да развия нежните си пъпки като знамена, за да оповестя пристигането на пролетта. Искам да почувствам топлината на слънцето върху лицето си и благословията на утринната роса върху моите венчелистчета.
И така то пораснало.
Второто семе казало:
-Страхувам се! Ако пусна корените си надолу в земата, не зная с какво ще се сблъскам в мрака. Ако си проправя път нагоре през твърдата почва над мен, мога да нараня нежните си филизи. Ами какво ще стане, ако отворя пъпките си и някой охлюв се опита да ги изяде? А ако трябва да отворя цветовете си, някой може да ме изтръгне от земята. Не, много по- добре е да изчакам, докато стане сигурно наоколо.
Една кокошка, както си ровела из рохкавата пръст да търси храна, намерила семенцето, което чакало и бързо го клъвнала.
Поука: Онези, които отказват да рискуват и да пораснат, биват погълнати от живота.
Автор: Пати Хансен /от книгата "Пилешка супа за душата/