Моята дъщеря е на 6 годинки и проговори трудно. Още на 2 години започна да "плямпа" неразбираеми неща и да не иска да разбере, че думите имат смисъл. Водихме я на множество доктори, прегледи, логопеди, педагози, ресурсни учители в ясла и детска градина, не се спряхме да се мъчим да помогнем на детето. Един доктор дори използва термина "олигофрения", което после научих е недопустимо изказване.
Сега детето говори, обръщаме му много внимание. Има още проблеми, но трудът ни се отплати и сме щастливи, че сме взели навременни мерки. Със сигурност ще я задържим още поне година преди училище, тъй като все още се вижда, че изостава спрямо другите деца.

Имам обаче един роднина, който има дете на 4 години, момченце. Това момченце не говори, не казва нищо. Може да се каже, че просто мучи и повтаря една дума постоянно. Държи се още като бебе.
Още преди 2 години обърнахме внимание на родителите. В резултат те ни се разсърдиха и няколко месеца нямахме никакви контакти. Приеха думите ни като обида за честолюбието си.
Един ден роднината ми се обади и ми каза, че е много важно да се взимат мерки на време и бил радостен, че не е чакал, ами завел детето на врачка. Тя установила причината и сега детето се лекувало с куршум и вода от куршума. Щял да го води още няколко пъти... Щях да припадна.

Междувременно детето почна да ходи на детска градина. Надявахме се, че там учителките ще обърнат внимание на родителите и ще им кажат, че има проблем, но уви, единственото, което се е случило е само да се назначи ресурсен учител за 2 часа седмично.

Родителите още вярват, че детето няма никакъв проблем. Постоянно казват, че хората им казвали, че и Айнщайн бил проговорил късно, пък какъв гений бил станал.

Детето ще стане на 5 години към септември месец. Смятате ли, че учителите в детската градина биха могли да насочат родителите към по-адекватна помощ? Знам, че всяко закъснение може да се окаже непоправимо. Според жена ми детето проявява качества на аутизъм, като тя специално е чела много поради нашия проблем и може да разпознае симптоми, въпреки, че за тази болест те са множество и понякога трудно се разпознават.

Случвало ли се е на вас да видите такова дете и да обърнете внимание на родителите му? Имате ли инструменти с които да наложите прилагане на медицинска консултация и помощ или всичко си зависи от отговорността на родителите?

Ще се радвам ако споделите повече информация, става въпрос за развитието на дете, времето тече безмислостно, а с всеки изминал ден би станало още по-трудно да му се помогне.

Не съм сигурен и дали имам право да се меся в решението на други родители. Затова се надявах, че възпитателите в градината ще обърнат внимание на родителите, а те ще имат допълнителни основания престанат да игнорират проблема и да потърсят помощ.