Стихчета за първолачета
Днес се разрових из старите си тетрадки – ръкописно изписани и пълни с изрезки от вестниции и списания. Леле, какво е било преди да съм имала компютър! Сега е по-лесно, обаче някак си ми стана приятно като ми „замириса” на мастило. Повечето от „находките” съм превърнала във „файлове”. И понеже ще посрещам първокласници, се зачетох в стихчетата за първолачетата. Ето ви две от тях, които показват с какви чувства децата приемат факта, че стават ученици. Само те си знаят какви мисли им се въртят в главиците, докато ние ги омайваме с приказки и песни.
Аз харесвам такива стихотворения, които могат да се разиграят като етюдчета и не са така скучни.
"Сега ще ти кажа, юначе,
не учим в училище само задачи,
уроци и песни, а учим се също
да бъдем добри и навън, и във къщи,
та всеки да бъде навред
достоен за своето време човек!"
Дано да успеем!!! Дано!
Милена, благодаря ти!Интересното е , че никога преди това не съм попадала на тях.Ако откриеш и други - сподели ги!
Значи не само на мен ми харесват тези стихотвроения - е, радвам се. Едното съм изрязала от вестник (не помня кой), а другото съм преписала в тетрадката незнайно откъде.
Дани, аз мисля, че ще успеем, но важно е да не оставаме сами в тази мисия.
А следващото стихотворение го казваше дъщеря ми преди 10 години (десет, истина ли е, кога минаха?).
Татко рано стана да се труди.doc