Стихчета за препис

Давате им да преписват? Има ли смисъл в машиналното преписване?

Не е механично преписване,    а   задача  за  домашна  работа -   препис на текст.  На  следващия  ден  и   часа, който  имаме  задача   номер две  след  преписа  е да   разкажат  текста   или  стихотворението  -  какво  са  разбрали,  харесало  ли  им е,  какви  думи е изпозвал автора....дори кой е автора. Ако  детето  ми  отговори  на  половината  въпроси  се радвам, защото и това е напредък за мен...разбирате ли сега!?

Моите деца в класа не са в състояние да разберат текст и да отговорят на въпроси по него в такава ситуация. Едното ми дете е с умствено изоставане, другото е хиперактивно. Не биха могли да ми разкажат текста, а пък какви думи е използвал автора..... абсурд!

Моята работа изцяло зависи от детето, от неговото състояние.....затова не отричам  това,  което  Вие  казвате! Но не желая  и да споря с вас! Аз  мисля, че е грешно  вярването,  че децата  със специални  образователни  потребности   "не могат"  по-скоро  те  "не искат"  защото  така  са  свикнали -  нищо  да  не  правят  в клас!

О,аз не споря! Просто ми стана интересно. Но пък не съм съгласна, че не правят нещо, защото "не искат". Те са деца с проблеми и всъщност по-често "не могат", отколкото "не искат", поне моите двама герои :))

ОКЕЙ  ТОГАВА  ВИ  ПОЖЕЛАВАМ  ДА  МОГАТ....  АКО НЕ СЕГА...  ТО ПОНЕ   В   КРАЯ   НА    УЧЕБНАТА    ГОДИНА   ДА    ВИ    РАЗКАЖАТ СЪДЪРЖАНИЕТО    НА   ПОНЕ    ЕДНО    СТИХЧЕ    ИЛИ    ПРИКАЗКА !

Преди време тук една колежка сподели проблем, който има с ромски деца - не могат да свързват печатна с ръкописна буква. И не са със СОП!  Така, че преписът съвсем не е за подценяване. А колкото до децата със СОП - при тях успехът и поощрението са много важни. Това, че и те са успели да изпълнят домашната работа сами и са получили похвала е цяло събитие. Наистина "не могат" много, но най-често не показват това, което всъщност могат. Поне в условията на масовия клас.

И аз съм за преписите. По този начин им се набива в главиците правописът на думичките, а това не е за подценяване:)

Да де, ама ние говорим за деца със СОП. За останалите и аз съм давала,но за децата със СОП това ми се струва нещо второстепенно.

За правописа смятам, че четенето е по-добър тренинг за вярното писане от самото писане :)

Ina V wrote :
Да де, ама ние говорим за деца със СОП. За останалите и аз съм давала,но за децата със СОП това ми се струва нещо второстепенно.

За правописа смятам, че четенето е по-добър тренинг за вярното писане от самото писане

 

 

Интересно ми е, а кое смятате за първостепенно при децата със СОП. При тях за обучението е важно да се включат колкото се може повече анализатори. И май не само за тях.

 ДИЛЯНА Е ПРАВА !!! ПОНЕ  ТОВА МОГА ДА ДОБАВЯ ...ПОЖЕЛАВАМ ПРИЯТНА ВЕЧЕР НА ВСИЧКИ ! ДО УТРЕ МИЛИ  ДАМИ

А  ЗА  ПЕЧАТНАТА  И  РЪКОПИСНАТА БУКВА ЗАБРАВИХ ДА ДОБАВЯ - ЗАДАЧИТЕ  МИ   ВИНАГИ     СА  - ДА  СЕ  ПРЕПИСВА  С   РЪКОПИСНИ  БУКВИ....

А СЕГА

nice evening  ladies!

Петя, аз също имам дете със СОП, което със хиперактивност и лека умствена изостаналост. Минах и курс за обучение на деца със СОП. Ти знаеш най- добре,че при тези деца, дори най- малкият напредък е успех.Давай смело напред. Колкото до преписа ,винаги го практикувам, ежедневно . Данчето Първанова  точно го написа " Преписът не е за подценяване". Диктовката и преписът са едни от най -важните дейности за правилен правопис.

И АЗ СМЯТАМ,ЧЕ ПРЕПИСЪТ НЕ Е ЗА ПОДЦЕНЯВАНЕ.НАИСТИНА ВОДИ ДО ПОДОБРЯВАНЕ НА ПРАВОПИСА.СВИКВАШ ДА ГЛЕДАШ НА ТОЧНИЯ РЕД, ДА СЛЕДИШ ДУМИТЕ В ИЗРЕЧЕНИЕТО, ДА СХВАЩАШ СМИСЪЛА МУ.ЕФЕКТИВНО Е И ОЩЕ КАК!

За деца със СОП, но дори не само за тях, смятам, че има много други начини да се тренират тези умения без да се карат децата да преписват, например различни дейности, свързани с изкуство, които тренират моториката и зрително-моторния контрол. Преписването не само е досадно, но и се прави без грам мисъл, идея и творчество. Когато се използва изкуство (например рисуването на различни форми), това е едновременно интересно, полезно и творческо за децата.

А за правописа - диктовките не могат да се заменят, но също така и четенето. Човек, който чете много, пише 100 пъти по-правилно от такъв, който не чете редовно.

Спор няма, че в университета са ни учили на едно и също и от нашите колеги сме вижали да го правят. Но това не означава, че е най-добрият подход.

Много Ви моля, когато учите нашите деца на правопис се постарайте да давате правилно и вярно примера (поне от Вас не се очаква да правите такива груби грешки), става въпрос за стихотворението на П.Р.Славейков "Татковина"

Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

Да не говорим, че липсва:

На уста ми сладка дума -
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!

което е недопустимо, как детето ще научи правилно стихотворението!!!!

Не се обиждаийте а се замислете, винаги има откъде да се свери кое е вярно!

ВЗЕХ ГО ОТ " МОЯТА  ПЪРВА  ЧИТАНКА  ПЧЕЛИЦА"   НА  ПРОСВЕТА.   НА   СТРАНИЦА  5   Е  "ТАТКОВИНА" .... ПОЛЗВАМ  ГИ  САМО  ЗА  ТЕКСТОВЕТЕ ...

НЕ  ЦЕЛЯ  КОНФЛИКТНОСТ  НО ИЗВИНЕТЕ ЗАЯЖДАТЕ ЛИ СЕ С МЕН?

 ВСЕКИ ПРАВИ ПРАВОПИСНИ ВПРОЧЕМ ТУК МОГА ДА ГИ   НАРЕКА  ПЕЧАТНИ  ГРЕШКИ ....

Аз също съм срещала различни варианти на стихове. Дразнят ме опитите класически за нас произведения да се редактират и не мога да разбера защо все по-често виждам из книгите подобни опити.

Петя, аз също не се заяждам (за колежката не знам), просто ми е много наболял въпросът с традиционните и алтернативните методи на обучение. Опитвам се да сверя за самата себе си дали това, което са ме учили, е наистина толкова добро и дали не може същият резултат да се постигне с други средства. Затова неслучайно се включих в тази тема за преписа (нищо лично към теб, повярвай). Аз отдавна не давам преписи и резултатите не са по-лоши. Разбира се, това не значи че съм разпуснала учениците да правят каквото си знаят. Нищо подобно - давам им много задачи, свързани със зрителния контрол, и както писах по-горе - със зрително-моторната координация.

Сега ще ви дам един пример за първи клас: на дъската правя 2 решетки. В едната попълвам различни знаци в произволно избрани от мен квадратчета. После децата едно по едно излизат на дъската, избират си един знак и нанасят същия в празната решетка, като внимават да е същото квадратче (примерно второто отдолу-нагоре и петото от ляво-надясно). Това го правя и с думи.

А за правописа правя много упражнения, като наблягам върху развитие на способността всяко дете само да си открива грешките.