Споделено (... или за мишката и кекса)

      Това ми се случи миналия месец с една от групите второкласници, с които имах час по  английски език. Тъй като делим класа с колежката, аз вземам децата и ги водя в моя кабинет. Него ден аз ги настаних там.Оставаха няколко минути до започването на часа, беше ми последен час за деня, затова реших да отида да свърша рутинната си работа в учителската стая . Предварително им дадох задача за препис от дъската, назначих отговорник...Така де, да се уплътни времето и да не се шуми.

     Връщам се и дежурният ме посреща с  думите:

      - Госпожо, пък М.(ж.р.) плаче...

        Поглеждам - очите и зачервени, подсмърча. Не ме чакат да попитам и продължават:

        - Ами тя плаче, защото Д.(м.р.) я обиди и и каза, че е правила "с..." (разбирайте рима на "кекс").

       Да поясня, че на Д.(м.р.) никът му е "Белята"и в този момент той е при колежката в другата група, т.е. обидата е по-раншна, но много дълбока явно, щом не и се е разминала през междучасието. Точно си представях как прежалвам пет минути от часа за туширане на проблема и за части от секундата ме обзе безпокойство, как на тези дребосъци да третирам въпросите за "кекса". Те обаче не ме оставиха много да се шашкам, явно бяха стъпили твърдо на темата, защото К.(м.р.) реши да сподели на всички и на мен в това число:

     - Госпожо, пък на моя чин някой е написал "п..."(разбирайте рима на "мишка").

      И таз добра...Представих си как петте минути загуба стават десет - сви ми се сърцето. Почнах да търся подходящи думи в съзнанието си, с които хем да успокоявам, хем да обяснявам на второкласници. Пък ме и пронизват с чакащи погледи как ще реагирам. Абе, трудно...И тогава ми хрумна нещо, което моят личен второкласник Давид беше коментирал с мен веднъж, когато се упражнявахме по български език.

     - Така ли пише? - поглеждам- Я, определете рода и числото! Кой род и число е написаното?

       Последва секунда мълчание и общ отговор:

      - Женски род, единствено число...- казват, но сякаш сами не си вярват.

      - Как  определихте? - питам.

      - Сложихме "една" отпред...- следва детски отговор през смях.

      - Сигурни ли сте, че е женски род? - питам и виждам как облаците отплават, прогонени от вятъра на детските усмивки. Даже М., която преди малко плачеше вече се смееше.

      - Да! - обажда се едно дете. - Направо не е за вярване!..

      Оттук нататък ми беше лесно... Обясних им с две изречения,че в живота, много често нещата не са такива каквито изглеждат на пръв поглед и затова "Човек се учи, докато е жив." Има какво да научим, така че да започваме веднага с английския. Часът мина по план - организирано, бързо и стегнато, не беше проблем да наваксаме петте минути "лирическо отстъпление"

  Да, весело на първо четене, но на второ в съзнанието ти се избистря нещо друго...Не можем вечно да отклоняваме темата  за "мишката " и "кекса" нито в къщи, нито в училище. Явно за нея няма "крехка" възраст и колкото по-рано се започне да се дискутира с децата, толкова по-безболезнено и плавно ще е съзряването им. Мисля го и като учител, и като родител. А вие?