След срещата в Пловдив
Привет вече от Стара Загора! Прибрах се и седнах да видя какво става тук. Както разбраха колегите, с които бяхме в Пловдив, аз съм „вулкан” от емоции. Няма да съм аз ако не споделя мислите си и чувствата от срещата. Тръгнах с малко притеснение, но с огромно желание и както се оказа по-късно и настроение. Очаквах емоции и положителен заряд, но да си призная не в такава степен. Сякаш душата ми от общуването летеше. Нямаше подправеност, натоварване, отрицателни емоции. Нямаше намръщени лица. А аз така от сърце не съм се смяла от много време. Винаги съм се отнасяла към колегите тук в общността с уважение, но сега вече никовете са заменени от имена, а думите са облечени в глас. Когато ще чета нечии пост, ще знам как изглежда, как звучи гласа му и смехът му. Емоциите и преживяванията ще сгряват душата ми през студените зимни дни, но знайте че щом дойде пролетта, няма да са ми достатъчни...това е намек за следваща скорошна среща.:):):)
Обичам ви и вече ми липсвате!
A ето и малко снимки. ПЛОВДИВ.ppt
И пак благодаря, че споделяш с нас! Не се и съмнявам, че сте се радвали много, както и че океанът от емоции се разнесе за мъъъъъъничко и при нас!
За огромно мое щастие съм от благословените - присъствах на срещата в Благоевград, а сега и на тази в Пловдив. Рада е права - никовете вече са имена, а думите - облечени в глас. И както днес си говорихме на изпроводяк... само един истински вирусоносител ще пропътува стотици километри, за да присъства на неформална среща на блогери, с цел лично усъвършенстване. За пореден път доказахме, че началните учители са особена порода. В студените зимни дни ни приюти един чудесен дом в Пловдив, за да ни се предостави възможност да излеем емоциите си. Беше прекрасно да виждаш одухотворените лица на колегите. Никой не се притесняваше да задава въпроси, защото насреща си имаше ХОРА, готови да помогнат и споделят своите знания и умения - Куини, Деси, Мая...
И тъй като темата на втората работна среща беше "Анти-скука в класната стая", смея да твърдя, че с достойнство защитихме мотото на нашата сбирка и съвсем убедено заявихме:"Не на скуката!"
Раде, привет от Петрич! Преди малко се прибрах благополучно и аз. Разбира се, първото нещо, което направих, бе да надникна в блога и много се зарадвах на публикацията ти. Благодаря ти за хубавите мигове, за емоциите, за положителния заряд.
Благодаря на всички колеги, които присъстваха на срещата и направиха тези два дни прекрасни и незабравими!
До нови срещи!
Мая ,чудесни снимки!Раде , продължавай да бъдеш анти-скучен човек!
Чудесни сте , мили момичета!
Раде, кога успя? Аз едва сега се прибрах, а ти вече и домашното си написа.
Мноооооого ми беше приятно да ви видя наживо.
Въпреки че с пристигането ми в София, моето здравословно състояние съвсем се влоши, съм щастлива, че ви има, колеги :)
ЗАВИЖДАМ ВИ!
Чувствам се ужасно, че живея в Пловдив, а пропуснах нещо толкова ценно!
Следя блога повече от година.Само чета, нямам смелост за друго.Обогатявам се и ползвам помощта ви, приятели! Близо месец съм с влошено здравословно състояние, но това не ми пречи да живея с вашите емоции!
БЛАГОДАРЯ ВИ!!!