Миналата година проведох срочната родителска среща в първи клас по-леко с тази презентация. И тъй като идва краят на срока, предлагам ви я, може на някой да помогне. І срок - родителска среща І кл.ppt
Винаги съм харесвала тази последователност на провеждане на родителска среща и съм правила в подобен порядък. Сега искрено се притеснявам, защото редовно, преди всяка среща, ни се напомня да спазваме чл. 129б, 13 (2) от ППЗНП. Не сме ли в нарушение, показвайки публично как едни и същи деца попадат в една и съща група. Снимките на недисциплинираните ученици... как ли се чувстват техните родители в момента на срещата. Раздвоена съм. Принудени сме да търпим да уронват нашето достойнство, да ни обиждат, да търпим много капризи... Но нямаме право публично да обсъждаме успеха и поведението на отделния ученик. Аз говоря без имена на срещите. В деня за консултиране и в друго време запознавам родителя лично с успехите и проблемите на децата.
Не знам как ще прозвучи написаното от мен на фона на останалите коментари. Иначе аз съм за "всичко пред всички" в случаите, когато се налага да е така. Понякога точно това помага да се преодолеят трудностите.
Замислих се след коментара на zlatna_20. и след прочитането на текста от чл. 13 ал. 2. Може да се поразсъждава. Във всеки клас има "зрънца", които се мислят за недосегаеми и още по- лошо, техните родители са убедени, че отглеждат "бог", който никой няма право да се изпречва на пътя му.
Досега също на родителски срещи съм обсъждала поведението на децата без да цитирам имена. Провеждала съм многократно разговори насаме с родители- нищо. Решила съм вече да цитирам имена на недисципинирани ученици, защото смятам, че когато публично цитираш име, тогава има ефект. Нека и родителя да се позасрами. Кой друг е отговорен за поведението на собственото му дете? Проблема е, че няма регламентирани по- сериозни начини за търсене на отговорност на родител, чието дете не се държи според правилника на училището. Ако има такива, само са написани някъде там и всеки ги заобикаля. Защо, когато поощряваме - споменаваме имена, а когато критикуваме, да пазим достойнство? А тормоза, който е причинил "буйния" ученик на друг, без да има причина? Нима той не уронва достойнството ? А родителя мисли ли за това? И през ум не му минава....
Обикновено проблемните ученици имат родители, които не искат да си признят, че проблема е в тях, че те не са се справили с възпитанието на детето си, не са научили децата си как да се държат в колектив. Много е по- лесно за поведението на своето дете да търсиш вината в другия. Така ти никога не си виновен за нищо. И се надяват да не се разчуе......Защо пък не, да се скрием зад изтърканата фраза" Ами те са деца!" Още по- лошото е, че не приемат съветите на учителя.
Знам, че темата е дълга и само си я коментираме.......
Винаги съм харесвала тази последователност на провеждане на родителска среща и съм правила в подобен порядък. Сега искрено се притеснявам, защото редовно, преди всяка среща, ни се напомня да спазваме чл. 129б, 13 (2) от ППЗНП. Не сме ли в нарушение, показвайки публично как едни и същи деца попадат в една и съща група. Снимките на недисциплинираните ученици... как ли се чувстват техните родители в момента на срещата. Раздвоена съм. Принудени сме да търпим да уронват нашето достойнство, да ни обиждат, да търпим много капризи... Но нямаме право публично да обсъждаме успеха и поведението на отделния ученик. Аз говоря без имена на срещите. В деня за консултиране и в друго време запознавам родителя лично с успехите и проблемите на децата.
Не знам как ще прозвучи написаното от мен на фона на останалите коментари. Иначе аз съм за "всичко пред всички" в случаите, когато се налага да е така. Понякога точно това помага да се преодолеят трудностите.
Замислих се след коментара на zlatna_20. и след прочитането на текста от чл. 13 ал. 2. Може да се поразсъждава. Във всеки клас има "зрънца", които се мислят за недосегаеми и още по- лошо, техните родители са убедени, че отглеждат "бог", който никой няма право да се изпречва на пътя му.
Досега също на родителски срещи съм обсъждала поведението на децата без да цитирам имена. Провеждала съм многократно разговори насаме с родители- нищо. Решила съм вече да цитирам имена на недисципинирани ученици, защото смятам, че когато публично цитираш име, тогава има ефект. Нека и родителя да се позасрами. Кой друг е отговорен за поведението на собственото му дете? Проблема е, че няма регламентирани по- сериозни начини за търсене на отговорност на родител, чието дете не се държи според правилника на училището. Ако има такива, само са написани някъде там и всеки ги заобикаля. Защо, когато поощряваме - споменаваме имена, а когато критикуваме, да пазим достойнство? А тормоза, който е причинил "буйния" ученик на друг, без да има причина? Нима той не уронва достойнството ? А родителя мисли ли за това? И през ум не му минава....
Обикновено проблемните ученици имат родители, които не искат да си признят, че проблема е в тях, че те не са се справили с възпитанието на детето си, не са научили децата си как да се държат в колектив. Много е по- лесно за поведението на своето дете да търсиш вината в другия. Така ти никога не си виновен за нищо. И се надяват да не се разчуе......Защо пък не, да се скрием зад изтърканата фраза" Ами те са деца!" Още по- лошото е, че не приемат съветите на учителя.
Знам, че темата е дълга и само си я коментираме.......