Родител съм и се нуждая от съвет!
Здравейте. От известно време чета този блог и тук намирам доста интересни неща. Имам дъщеря, която е в трети клас. Бори се за отличен успех и сега към края на годината правят тест по БЕЛ. Причината да се обърна към вас е следната. В този въпросният тест една от задачите според мен поне е решена, а преподавателката я е задраскала и е написала същото с червен химикал. В резултат на това струва ми се и оценката е намалена. Не искам да се "карам" с госпожата, кояти и преподава, но и не искам дъщеря ми да си мисли, че трябва да се съгласява без да реагира, когато я ощетяват. Можете ли да ми дадете съвет, какво да предприема. В други отношения дъщеря ми вече е била ощетявана в този клас и затова не искам повече да премълчавам.

Уважаема госпожо,
Основна грешка на учениците е, че не четат достатъчно добре условието на задачата. В задача 6 се иска да се променят прилагателните по род и число. Вашето дете е определяло род и число. Да, променило е рода на три от думите, но не и числото и безсмислено е определяло категориите. Вероятно затова колегата е сложил черта изцяло. Грешката му е, че не дал правилен образец за изпълнение. Той би трябвало да изглежда така:
особен - особена, особени. И така за всички думи.
Като цяло и аз приемам едно такова решение за грешно. Един третокласник, в края на учебната година, трябва да може добре да се ориентира в условията на задачите и упражненията.
Здравейте и от мен! Не бих искала в никакъв случай да нагнетявам отношенията родител-учител. Но според мен от условието на упражнението не става ясно изискват ли се всички форми на посочените прилагателни имена или не. “Променете прилагателните имена по род и число” може да изисква както една промяна , така и всички възможни. По-важно е, че целта на това упражнение е да провери знанията и уменията за правопис на думи с единично или двойно “-н-“ , което виждам, че детето е усвоило. Щом го знае за ж.р., логично е да се предположи, че би се справило и в с.р., ед. ч. и в мн.ч. т.е. трудното правило е разбрано и усвоено. Но все пак детето не е записало "черно на бяло". Ако учителката е целяла запис на всички форми, е било редно да го упомене в условието. Не заставам на Ваша страна, нито критикувам коректността на условието. Просто винаги съм твърдяла, че всичко, направено за ученици, трябва да бъде много внимателно огледано. Важно е, че детето Ви има знания. Една оценка е просто единична моментна картина, не всеобщо мерило. Бихте могли да помолите учителката да провери отново точно това, което е целяла с тази учебно-контролна задача. Тя би Ви разбрала.
Аз лично бих приела за вярно това, което е задраскано във вашия случай. Вижте, за първата дума, допускам, че е техническа грешка от страна на детето, може би само нея бих задраскала аз.Всеки все пак преценява сам. А и ние сме хора...И ние грешим. Аз самата скоро имах подобен случай. Родителите ми посочиха грешката ми и се извиних - това е! Мисля, че и Вие ще се разберете с колежката.Успех!
Задачата е абсолютно безсмислена, защото какво значи да се променят родът и числото тук? Представете си какво се получава, когато думите, които са в единствено число, се превърнат в множествено число - родът възможно ли е да се определи, след като това са отделни думи извън контекста на изречение или словосъчетание? "Особен" става "особени", "старинен" - "старинни" и т. н. С което искам да кажа, че в случая е уместно да се промени само родът, но не и числото. Задачата е некоректно зададена.
Детето е изпълнило правилно условието дотолкова, доколкото условието е възможно да се изпълни. То се е сетило, че ако промени думите в множествено число, родът няма да може да се определи, затова ги е оставило в единствено. Постарало се е да определи рода и числото на дадените и променените от него думи, без това да е поставено като изискване.
Ако правилно си спомням, това са самостоятелни работи от І до ІV клас по всеки един предмет.Те са по теми и под номера. Свършва един раздел (прим. прилагателно име) и самостоятелна работа .
Колкото до самия спор - условието е ясно - Променете прилагателните имена по род и число. Детето е почти в края на ІІІ клас, догодина по това време ще има усилена подготовка за външното оценяване. От изключително значение е условието да чете внимателно и да се спазва.
За мен задачата не е изпълнена.Но пък никога не съм възприемала "червената черта". Имам практика да подчертая сгрешеното и така на ученика му "заостря" вниманието и понякога сами откриват грешките си. Така те ги откриват, сами ги поправят и запомнят вярното.
Геновевче, за "счупените очила" си напълно права. Думата няма род.
Ами самите учители сигурно са си виновни! Вярно е че няма безгрешни хора, но ето - факт -
Кой е казал, че ще нападам учителката? И какво значи някой като мен? Ако целта ми беше да подронвам нечий авторитет щях да сканирам цялата самостоятелна работа и да пиша името на госпожата и училището. Причината да пиша тук беше именно, че исках мнение на страничен - безпристрастен Човек. Не поучавам никого. Няма безгрешни хора! Както по-горе споменах може пък аз като пристрастен родител да греша. Е направих грешката да попитам и сега ще си науча урока. Нямах за цел да нападам когото и да било. Но.....Уви вместо съвет аз получаввам нападки. Извинете, че накърних достойнството Ви.
Не е ли много обезсърчаващо това задраскване с червено през цялата работа на детето? То е само в трети клас.
Лошо е както да накърняваме авторитета на учителя, така и да обезсърчаваме децата.
Още повече, че не е даден пример КАК трябва да се напише правилно (и "правилно" е много условно в случая - детето явно е написало правилно думите, учителят е "поправил" след него жестоко с червено, като е написал съвсем същото).
Поправете ме, ако греша :), но какво е разбрало от това задраскване и поправяне самото дете?
И тук изобщо не става въпрос за оценки и знания, госпожо Ginka Koleva, но наистина става дума за авторитет, тук сте съвсем права. Авторитетът се гради не само с превъзходството на по-знаещия, авторитетът се гради от самия учител, който в начален курс е бог за децата.
По спора около авторитета, който трябва да има учителят, и за грешките, които понякога допуска, искам да кажа само, че уважението се гради не само със знания, но и с приемане, че учителят може да сбърка някъде, тъй като не само, че е човек и съответно - не е безгрешен, но и да не забравяме, че работи под адско напрежение и шум - това има много голямо значение.
Така че да уважаваш учителя означава да го приемаш и с грешките, които понякога допуска, без това да променя отношението ти към него.