Размисли
Колеги, в днешния празничен ден моите мисли са доста песимистични. Народът е казал:гладна мечка хоро не грае, но ние опровергаваме тази народна мъдрост.Трудим се всеотдайно и с възрожденски плам ,но в нашето училище и в нашата община не сме получили нито парите от диференцираното заплащане, нито увеличението от 1. юли 2008г.Как е при вас?
Заплатите не мръднаха,директорът не може да сплоти колектива и да го мотивира за работа.Колегите негодуват,отчаяни са ,не виждат светъл лъч.
Животът ги притиска ,здравето им се влошава.
Така ли трябва да се чувства един учител?
Но днес точно не ми се искаше да повдигаме този въпрос.Напомня ми за тежката учителска стачка миналата есен.
Все пак съм оптимист и много си обичам работата и децата. Хубаво е, че не съм единствена - всички сме тук поради тази причина. Желая ви,колеги, много поводи за щастливи усмивки през новата учебна година!:)))