Много добро решение, което  / според мен / удовлетворява желанията на всички -деца, родители, учители.

Как пък не! Досега отговаряхме за 1 комплект учебници, а сега ще трябва да мислим и да внимаваме кой ще си отиде с някой учебник от втория комплект по невнимание. Това е най-безумният начин да разтоварим раниците на децата. Според мен е доста по-разумно учебниците да се изчистят от излишните глупости, да се печатат на по-лека хартия, дори може 1 учебник да се раздели на няколко книжни тела и да се носи само тази част, по която се учи в момента /както учебните тетрадки са 2-3, както учебниците по езици са разделени на части и т.н./.

Като идея е добре, стига да се реализира обаче!  И моето мнение е това да е за основните предмети!

Проблемът е не в "дърветата, които ще паднат жертва", а в милионите левове, които ще се спечелят. Затова явно бе цялата кампания "Тежки раници". 

Ще трябват и подходящи секционни шкафчета или индивидуални гардеробчета, за да се прибират и съхраняват ...  И като си представите процеса на ежедневната организация на нововъведението, ще се сетите за много дребни на вид моменти. Излизат ни нови задачи и отговорности :)

Идеята за по-леки радици одобрявам напълно, но предложението за два комплекта учебници е меко казано налудничаво. Кой ще плати двата комплекта учебници? Кой ще се облагодетелства с двойни продажби? Какво пречи наистина един учебник да се "разфасова" на две части? Само това ще намали тежестта на детската раница два пъти.

Глобалните проблеми са два- повишеното потребление на дървен материал/дайте да погледнем и екологично на въпроса/, както и финикийските знаци, до които опира цялата работа. Както се казва: " За каквото и да ни говорят, става дума за пари." Подпроблемите   Ели ги е описала-задължителни шкафчета, организация и какво ли още не!

Добра идея, но се съмнявам в реализацията й. Давате ли си сметка колко ще струва? И къде ще съхраняваме комплекта в училище? Може би Стефанов ще се окаже прав. По рационално ми се струва предложението на Светлето за "разфасоването". Остава да чакаме и да гледаме.....

За мен това е поредното необмислено решение на МОМН. Има нещо, което го свързва с целодневното обучение. Искаме да се случи, но ... нещо липсва. Двойният комплект са излишни средства. И сега учениците от 1-4 клас показват известна неорганизираност, относно наличността учебници и помагала. Ще може ли учителят да контролира ежедневно дали ученикът ще си остави учебниците в училище? /като че ли не му стигат другите задължения и отговорности/А дали има къде да се съхраняват тези комплекти? Много е важен и въпросът за финансирането. По принцип идеята да се олекотят раниците не е лоша. Нали гледаме филми и виждаме каква е организацията по този въпрос в други държави. Но не е този начинът, според мен.До скоро бях начален учител. Училището, в кото работя е с едносменен режим. Чудесна възможност за прилагане на целодневно обучение и "олекотяване на ученическите раници". Как? Ами обзаведох си стаята с 2 шкафа /спонсорство/. Учебниците и пособията по музика, изобразително изкуство, домашен бит и техника и екипът по физическо възпитание и спорт си стояха в училище /за първокласниците може и родния край/. Е, не е кой знае какво, но все пак ... За "разфасоването на учебници" мисля, че не сме готови. По-лесно бихме се справили с шкафчетата, а това се връзва и с целодневното обучение.

Похвална е идеята за разтоварване чантите на учениците. При нас обясниха, че вторият комплект учебници, който ще се ползва в училище, ще бъде от тези с изтекъл срок на употреба. Вече започнахме да преглеждаме учебниците и отделяме тези, които са актуални и запазени. Излиза, че няма да се харчат пари за втори комплект. Друг е въпросът, че няма да са достатъчно за всеки ученик. По-скоро по един комплект на чин. А как ще се съхраняват и колко време ще отнема всеки час да бъдат раздавани, прибирани... Това още не е ясно.

Между другото тези дни ни поискаха становище относно грешките в учебниците за 4 клас. Трябваше да се превърнем и в коректори и надлежно да подадем информация на тези, които не са си свършили работата при създаване на безбройните варианти от учебници и помагала. Прочетох някъде, че според законите за конкуренцията не било редно да бъде ограничен и броят на различните варианти.

Какво ли ни очаква още...

Точно така пише в заповедта на министъра. Да се назначи комисия от директора, която да прегледа учебниците с изтекъл срок на ползване, по-запазените от тях да се ползват в училище. Новите комплекти да си стоят вкъщи. И аз като rumcais до сега винаги съм съхранявала в училище учебниците по музика, изобразително, ДБТ - за всички класове, роден край.

Да се използват учебниците с изтекъл срок на ползване. Колеги, това не Ви ли звучи грозно? То е като стока с изтекъл срок на "годност". В магазина се вдлеждаме в етикетите на стоките и търсим качество. Нали в училище  работим не само за ограмотяване? Къде остава изграждането на естетическите ценности?   

От вас чувам за това намерение. Според мен може да стане. Но старите да  са за у дома, а новите да са за училище, за да контролираме запазването им.  Ако стаята си е само за класа, учебниците ще си стоят по местата . Тези, които трябват за часа, ще са на чина, а другите на дъската под чина. Ако няма такава- в допълнителна обикновена найлонова чанта. Няма нужда от индивидуални шкафове. И при нас има пълни шкафове с учебници, с изтекъл срок. Защо да не влязат в употреба?!  Ами аз от години си имам 2 комплекта и сутрин отивам само с тетрадки, които съм взела за проверка у дома. Много по- леко ми е.

Това означава ли, че ще учим години наред само по учебниците на едно издателство? А няма ли да се осъвременяват? В момента има учебници от 2005 година, 2007 година. Удобно ли ще е да се работи в клас по един учебник, а у дома - по друг?

Аз съм във випуск, който получава нови учебници. В 3 и 4 клас от издателство Просвета получих различни издания - старо и "подобрено ново". Познайте какво се случваше, когато насочвах децата към определено упражнение и половина клас подвиква, че нямат такова :). Идеята е много добра, но отново слагаме каруцата пред коня, както с целодневното обучение. Поне така е в моето училище, където учат почти 2000 ученика на две смени, а стаите просто не стигат и съкращаваме паралелки. Нямаме условия за съхраняване на учебниците. Друг е въпросът за тяхната ефективност в обучението. Не зная в тях ли е проблемът, в програмата ли е или в  новото поколение деца и родители, но знанията на децата са много по-ниски от тези преди години, мотивацията също...Броят на мотивираните катастрофално намалява, на ангажираните и активни родители - също.

 

Виждам, че всички определяме като положигелна идеята на министерството. Но реализирането и е трудно. Всяко училище има свои индивидуални условия. Затова нека всяко реши самостоятелно как /когато му дойде времето/. Напълно споделям притеснението на Raja относно осъвременяването на учебниците /и в нашето училище има такива случаи - "Госпожо, това го няма в моя учебник! или "В моята задача  момичетата са 45, а момчетата - 89./. А що се отнася до рафчето под чина и найлоновите чантички ...това не е целсъобразно от всички гледни точки /не се отнася за ден - два, а за 32 - 33 седмици/.

       Новите реформи объркват все повече образованието,учителите,родите-лите и учениците.Не е ли по-добре да се вземе положителното от минали образователни реформи,новото в образованието от другите държави,които могат да се приложат и у нас.Да се гласува  нов закон,който да бъде задължителен за всички училища и за всички ученици,а не пожелание на родителя.По този начин настъпва по-голяма анархия и свободия.Системата учител-учител беше най-удачна на времето.Защо да не се върне пак в училищата?Нима целодневното обучение с така наречените занимални от сборни групи е най-хубавият вариант сега?

От темата за олекотените раници преливаме в друга тема, но в образованието всичко е взаимно свързано. Всички колеги от нашето училище, които досега ходиха в други държави по проект " Коменски" споделят, че обстановката в тамошните училища е далеч по- спокойна от тази в нашите. Учениците не крещят, вървят спокойно, даже някъде нямало дежурни учители.Никой не пише домашно вкъщи. Много от родителите били привлечени да съдействат за дисциплината в училище и след време получавали заплащане за това... Оборудването е на ниво, значително по- високо от нашето. Удобства всякакви, свободен достъп до компютри, мултимедии и най- важното- ЛИПСА НА БУМАЩИНА, която в България изяжда много от ценното време на учителя, което иначе би могло да бъде в полза на учениците. Например, връщайки се от Швеция, където бяха на посещение в едно училище, мои колеги разказаха, че там нямат материална книга. Учебните им планове се правели в зависимост от нагласите и интересите на учениците.Учебниците на всички стоят в училище и броят на децата в класовете е под 20. А ученици в 6-7 клас решават задачи от вида 20+ 60!!!

Смятате ли, че не можем да заимстваме от добрата практика на другите държави? МОЖЕМ! Знаете ли обаче, че много български книжни плъхове и чиновници ще останат без работа. Например искам да знам има ли в другите държави Инспекторати и в какво се изразява тяхната дейност?

 Защото в България се търси за човека работа, а не за работата-човек. Работата се създава умишлено, често е безсмислена, бюрократска, изяждаща времето. Гениалните неща са прости. Но в България, за да се придаде важност на нещо, то трябва да бъде максимално усложнено. Примери в българското образование- колкото искате! И не само в него.

Относно занималните. Многото на брой деца в тях не допринася с нищо за тяхното качествено образование и възпитание. За много от родителите е важно децата им да са прибрани, други пък са с претенции/ и с право/ за грозните или грешни домашни. Как обаче един възпитател може да обхване в пълнота самоподготовката на децата, при положение че са много или са сборна група.

Но да се върнем на темата за олекотените раници и да чакаме да видим как ще се реализира тази идея!

За мен варианта с разделянето на учебниците на 2-3 части ми се вижда добър. Ние в нашето училище нямаме шкафове и няма къде да държим учебниците на учениците. Училището ни е на две смени. Следобед учат големите ученици в нашата стая. Няма как да съхранявам на моите ученици учебниците в класната стая. Големите могат да ги скъсат или изнесат. То и сега влизат в междучасията и вземат на малките нещата и ги крият по коридорите,. На една от моите ученички изчезна и несесера и не се намери. Незнма как ще се оправям. Говорихме с колежките и те се чудят.