Проект "Без звънец"
Писна ми да променят изискванията по проект "Без звънец".Събраха ни във Варна, не казвам обучиха ни, защото това не беше обучение, а нещо като опреснителен курс по музика,изобразително, математика, английски и малко български. До тук нищо лошо, но нас ни интересуваха неща свързани с проекта - какви документи да представим, как да ги оформим, кога ще получим средствата за материали и т.н. Е, да - отговориха ни, но какъв беше отговорът: До десет дни от подписването на договорите между министерството и директорите ще ни бъдат изпратени средствата за материали и ни изпратиха по живо, по здраво. И какво стана?...Започнахме проекта през октомври, завършихме го през март и какво получихме...нищо!!! Работихме със свои средства за материали.Някой може би ще каже, е какво толкова...Вярно - нищо, това са само 5 деца на които имам 100-110 работни листа по време на проекта, цветни снимки за всяко дете за портфолиото му и това го умножете по 3 копия /защото на някой така му е кефнало/ и ще видите колко лева ще ви излезе.Само аз съм изхабила 2 цветни глави на принтера си, защото смея да твърдя,че аз съм отговорен човек и когато правя нещо, то трябва да е естетически издържано, а не просто да се отбие номерът. Как не се намери един свестен човек по този проек и да каже, че тези хора ни повярваха,започнаха да работят, хайде сега и ние да спазим нашата част от договора. За да бъда обективна трябва да кажа,че си получихме договорите - един месец след като завършихме проекта, е на едната колежка го бяха загубили та се наложи да пращаме нов и сега го чакаме...някъде около септември, но това са "дреболии". Иначе са факири от министерството /или хората занимаващи се с проекти/ да измислят все нови и нови правила, за да оправдаят забавянето си. И сега това е върхът на наглостта, да искат от училищата да изплатят със свои средства не само материалите, но заплащането на учителите заедно с всички осигуровки. Кога в България ще се научим да спазваме задълженията си?...НИКОГА Как за първите работили по проекта правилата са едни, а за другите - други. Ааа, да не забравя,че сега трябва да ходя из циганската махала да подпиша родителите, че са присъствали на родителска среща и са видели с какво се занимават децата им...
Извинявам се,че Ви занимавам с моите проблеми,но от месец октомври стискам зъби, но аман от некомпетентни хора поставени на отговорни длъжности.
Не драматизирайте излишно. Когато една публична институция (министерство) не се е издължила на друга публична институция (община/училище) и отношенията им касаят публичните процедури за разплащане по СФ това не е въпрос на ревизии, надчети и "виновни" касиерки и/или директори. Не е същото като в частния сектор. И ако работата ви с децата изисква влагане на емоции, за да е качествена, в техническата работа по админстративното обслужване на проекта - емоциите само пречат. На какво отгоре ще си образувате чувства по повод на финансови трансфери, които не са ваша отговорност?!
ПП. Жалко, че хубавият по замисъл проект беше толкова зле управляван от МОМН, че накрая остави вместо удовлетворение от свършеното и постигнатото тежко усещане за проблеми. Много жалко.
Не драматизирам, просто си искам това, което съм заслужила с труд. Каквото се изискваше от мен съм го направила, спазих срокове....и чакам вече месеци МОН да си изпълни задължението. Нима трябва да се стигне до съд за някакви си 400 лв? Това е смешно. Но ми е омръзнало вече да работя благотворително!!! С какви ли не работи се занимаваме освен редовните часове /особено в начален етап/ - програми, конкурси, концерти и т.н. и т.н. и все за общата кауза. СТИГА ВЕЧЕ!!! И нашият труд струва пари.
Писали сме едновременно. Аз реагирах на "Много кофти се чувствам - сякаш съм ги откраднала тези пари от колегите!", което е много тежко емоционално само-натоварване без абсолютно никакво основание. И също "затова общината не иска да плати, защото ще има да чака от умрял писмо". Което е излишно драматизиране. Общината в 9,9 от 10 случая не си два труда да обяснява изобщо на учителите едно или друго свое решение и много рядко посочва всики прични за него. Губите добро настроение е и енергия, като се опитвате по дедукция да отгатнете мотивите на общината или като си вменявате несъществуваща вина.
А това, човек да си търси парите, които му се дължат по изпълнен договор е основно човешко право. И няма нищо драмтично в това човек да си търси по съдебен ред правата. Само че, мисля, че трябва да заведеш дело срещу директора си, защото той ти е страна по ГД, а не МОМН.
ПП. От три години работите по проекти финансирани от Структурни фондове. Вече трябва да сте наясно с механизма: разходите се авансират от изпълнителя и се възстановяват от изпълнителната агенция/звеното, след одобрение на отчета (т.е. не след като го получат отчета, а след като го одобрят - за което в разните звена отива различно време, но не е по-малко от 3-4 месеца никъде). Това е така във всички сектори и нищо специално няма в правилата, за да е по-трудно на учителите отколкото на останалите хора работещи по проекти. Разликата е единствено в управлението на конкретния проект. "Без звънец" се оказа доста зле управляван. За съжаление.
Ами без да й се карам, ще й обърна внимание на касиерката, че не аз разпореждам плащанията в МОМН и няма как да науча преди нея момента на плащането. Евентуално бих и дала телефона на контактното лице за проекта за нашето училище или този на дирекция СФ на МОМН. И следващия път просто ще кажа - "нали ти казах". Мисля, че трети път няма да има.
Вината е разрушително чувство. Безпричинната - е безсмислено разрушение. Не трябва да се тревожите за касиерката/кмета/финансиста на общината, а за себе си в случая. Вие сте основният капитал на училището, онова, което го прави привлекателно и полезно за децата. И не е допустимо всеки да си хвърля върху вас личните и /или професионални тревожности просто защото сте търпеливи, изслушващи и разбиращи (все качества супер важни за професията ви). Какво ви става бе хора?!
Какво ни става ли? Всичк тези глупости, които измислят в МОН /многото учебници, външното оценяване, натовареността на учебната програма и за капак такива неизпипани работи като "Без звънец"/ мен лично ме демотивират да работя и да бъда всеотдайна в работата си. И образованието се превърна в една бумащина, където е по-важно документално всичко да е попълнено, а дали има реални резултати не е важно. Сигурна съм, че след няколко години ще търсим не ученици, а учители и не само с английски и ИТ, а изобщо.