ПРИКАЗКА ЗА ДИВОТО ПРАСЕНЦЕ И ЕЛЕНЧЕТО

Сега ще ви разкажа историята на Глигчо – дивото прасенце от по-горния клас на горското училище. Той беше един доста мързелив ученик, редовно посещаваше учебните занятия, но в клас не слушаше, мислеше си само щуротии и често прескачаше до горската лавка да си купува разни вкусотии. Много обичаше да си похапва жълъди, не се отказваше и от сладките коренчета и щом си ги купеше веднага си ги изгълтваше и беше напълно доволен. Неговият приятел Еленчето често му се караше за неговия мързел, но винаги му помагаше да изкара някоя тройка и да не се излага.

Беше в час по математика. Техният преподавател господин Козльо най-неочаквано реши да направи контролно на своите ученици. Задачите не бяха много трудни, но изненадаха повечето от учениците. Господин Козльо подръпваше брадичката си и внимателно наблюдаваше своите питомци. В края на средната редица седяха Еленчето и Глигчо. Малкото еленче веднага реши задачите и се замисли за малката сърничка от по-долния клас, а Глигчо се разсумтя и побутна приятеля си.

- Хей, братче,  я дай насам да препиша, хайде де!

- Няма да ти дам, приятелю! Научи се да смяташ сам! – отвърна му Еленчето.

- Ти не си ми никакъв приятел! Разбрах те вече какъв си! Боклук такъв! – изгрухтя дивото прасенце и разбра, че този път ще си получи двойката.

 Звънецът би и глиганчето хукна към лафката да си купи нещо за хапване. Посрещна го леля Мецана. И тя нещо не беше в много добро настроение. Нейните внучета – двете мечета отново бяха направили беля и Феичката – тяхната учителка се беше оплакала.

- Хей, лельо, дай ми оня голям плик с жълъди и най-големия сладък корен! Давай ги бързо! – провикна се Глигчо още от вратата.

- Я почакай малко – изръмжа Мецана. – Имаш ли точни пари? Я си направи сметката, иначе няма да си получих лакомствата.

Глигчо извади паричките, които майка му беше дала за закуска и започна да ги брои. Брои ги, брои ги, но така и не можа да ги преброи. И тази проста задачка не успя да реши. Леля Мецана така и не му даде нито жълъдите, нито сладкото коренче, а прасенцето се измъкна навън засрамено и тръгна да търси своя приятел Еленчето.

Срещна го в двора. Навърташе се около сърничката и срамежливо потропваше с копитца.

- Хей, приятел, я ела насам – провикна се Глигчо. – Помогни ми, моля те.

- Какво пак има? Казвай.

Прасенцето разказа как толкова много му се ядат жълъди и защо не може да си хапне.

Еленчето се засмя, бързо изчисли сумата за покупката на лакомствата и двамата останаха доволни. Отново станаха приятели. Но сега вече прасенцето не се надуваше и не мързелуваше, а започна да се учи, а еленчето му помагаше с удоволствие.

Следващата контролна по математика беше паметна за Глигчо. Той сам реши задачите си и приятно изненада господин Козльо, който за пръв път му писа шестица.

А двамата приятели веднага се отправиха към леля Мецана, за да се почерпят със сладки коренчета и жълъди.

Поука:

Който се учи,

той ще сполучи.

Това сте го чували всички,

но нека самички

да учим и смятаме,

а не да преписваме.

Защото всеки от вас

може да слуша

и да внимава във час.

И шестици ще да получи,

ако от тази приказка

се поучи.