Популяризирани в Америка, а в България?

"Он-лайн Глогстер акаунт свързва ученици посредтвом технологиите.

 Изабела Венанзи, на 8 години от Мелбърн Биич, знае за своята приятелка Маги, че любимият и цвят е розов и има ново братче. Като близки приятелки те често си чатят, споделят си истории относно техните семейства, интереси, предпочитания. Единственото, което ги разделя са 6000 мили между тях."

 Да, дечицата са моята ученичка Магдалина и Изабела от класа на Дебора  Русило.

 Русило разказва за реализацията на проекта от тяхна страна, както и възможностите, които дава Глогстер в тази насока, чудесна реклама върви и в двете посоки - училището и платформата Глогстер. За нас са скромните думи:

"Българските ученици са в четвъртиклас, учат в Петоосновно училище вСтараЗагора,който град се намира в централнатачаст на страната.Теговорятанглийски и разказват на  децата наг-жаRuscillo  засобствената им култураи интереси."

 Няма лошо - хората си правят рекламата на едно страхотно събитие, защото могат да го оценят като такова.Ще си включат и телевизиите на помощ, което е добре за тях Какво правим ние в България? Засега нищо.Знам, че преди всичко би трябвало да е политика на училището и се надявам в скоро време да е...Дай , Боже! Надявам се нещата да се променят, не защото това е проект, в който аз участвам, а защото е световен проект, в който български деца и учители вземат участие и то много успешено,  с тенденции проектът да се развива многостранно, да се включват и нови участници. Затова ви моля, колеги, който поназнайва английски и има акаунт във Фейсбук или Туитър, логнете се (със същите никове)  тук и оставете две изречения в полза на България и на българския учител. Мисля, че тук има хора, които могат да го направят без затруднения. Досега сме коменирали Роси Димова (e-twinning ambassador) и аз, което ще рече - двама.

Благодаря ви за вниманието!