Великолепна идея, Еланор! Какви чисти и добри душички са децата ни! Дано един ден станат достойни българи, с които Левски, който ни гледа отгоре, би се гордял.
А ние?... Питам се ние, възрастните, заслужаваме ли жертвата на Левски?
Чудела съм се защо винаги гръмко отбелязваме годишнината от смъртта на Левски, а доста по-тихо - рождението му. Мисля, че успях да си отговоря на този въпрос. Причината не е случайна.
Смъртта на Апостола е свързана с едно омерзително предателство, от което трябва да се срамуваме и което да си припомняме, но дали сме успели 138 години по-късно да се изчистим от срама и да станем народ от достойни хора? Не виждам такова нещо. Напротив - ежедневно се сблъскам с лицемерието и подлостта. Срещам хора, които биха предали сънародника си от страх, от завист, от злоба...
Колкото по-дълго живея на този свят, толкова повече се убеждавам, че съдбата на Левски щеше да е същата, ако беше наш съвременник. Даже днес нещата изглеждат още по-зле, защото моралната криза унищожи и онези патриархални добродетели, които някога българинът е притежавал.
А моето писмо би започнало така:
Левски, прекланям се пред делото ти, но ние все още не сме достойни за теб! Все още не сме свободни хора - такива, за каквито ти си мечтаеше, защото не сме се освободили от оковите на собствените си страхове, егоистични представи и примитивни чисто битови желания, които предопределят целите и стремежите ни...
Благодаря за отзивите!Всеки има нужда от нещо чисто и неопетнено,в което да вярва...За нас българите,Това е живота и делото на Левски!Особено в днешните времена на загубена вяра в доброто,в човешките добродетели и стойности....А мненията на децата са чисти,от сърце...Благодаря на queen_blunder за споделеното-стойностни мисли за нашето съвремие и съдбата на един Левски в него....Бих посочила един показателен факт-клипът„Писмо до Левски“,качен във vbox получава отрицателен вот....От кого ли!?
От Бис.БГ
А ние?... Питам се ние, възрастните, заслужаваме ли жертвата на Левски?
Чудела съм се защо винаги гръмко отбелязваме годишнината от смъртта на Левски, а доста по-тихо - рождението му. Мисля, че успях да си отговоря на този въпрос. Причината не е случайна.
Смъртта на Апостола е свързана с едно омерзително предателство, от което трябва да се срамуваме и което да си припомняме, но дали сме успели 138 години по-късно да се изчистим от срама и да станем народ от достойни хора? Не виждам такова нещо. Напротив - ежедневно се сблъскам с лицемерието и подлостта. Срещам хора, които биха предали сънародника си от страх, от завист, от злоба...
Колкото по-дълго живея на този свят, толкова повече се убеждавам, че съдбата на Левски щеше да е същата, ако беше наш съвременник. Даже днес нещата изглеждат още по-зле, защото моралната криза унищожи и онези патриархални добродетели, които някога българинът е притежавал.
А моето писмо би започнало така:
Левски, прекланям се пред делото ти, но ние все още не сме достойни за теб! Все още не сме свободни хора - такива, за каквито ти си мечтаеше, защото не сме се освободили от оковите на собствените си страхове, егоистични представи и примитивни чисто битови желания, които предопределят целите и стремежите ни...