Отново за азбуката
Видоизмених старата си презентация и добавих въпроси, за да може да се ползва и като малък тест. Дайте идеи за по-добро разширение.
Видоизмених старата си презентация и добавих въпроси, за да може да се ползва и като малък тест. Дайте идеи за по-добро разширение.
Мая, докато гледах презентацията, се замислих по три въпроса, които ще споделя с теб.
1. Смяташ ли, че е трябва да говорим за сонори и шумящи звукове? Може и да греша, но тези термини се учат по-нагоре, в V клас.
2. Понеже прочетох израза "особени гласни букви", според мен е по-добре простичко да се представят буквите Я и Ю, защото мисля, че гласни могат да бъдат само звуковете, тъй като буквите са графични начертания и те само се виждат, но не се произнасят и чуват за разлика от звуковете.
3. Тестът е страхотен, но по първия въпрос, в който трябва да се избере за верен отговор един от трите варианта: думи, срички или изречения, смятам, че за да е напълно коректна формулировката, трябва да се добави думата "сами" и да стане съответно: "Гласните звукове сами образуват...".
Maya, супер е!!! Благодаря, че споделяте вашата работа с колегите си.
Аз съм очарована от Вашите публикациии. Бъдете здрава,
дерзайте - Вие сте пример за новото поколение учители. БЛАГОДАРЯ!!!
Да, гласните са задължителен елемент в образуването на срички, но не единствен, както е при отворените и затворените срички, в които участват и съгласни. Така че аз бих се въздържала от обобщението, че гласните звукове образуват срички, защото повечето срички са образувани освен от гласни и от съгласни. Единствено мога без притеснение да кажа, че гласните могат сами да образуват срички и до там.
От коментара ти по-горе се замислих, че думи като „а”, „е” и „и” също се състоят само от гласни звукове. Тоест хем са само гласни, хем са носители на значение в ролята им на думи. Също така изречение от рода на „Е?”, „О!”или „И?” също може да се състои само от гласен звук. Следователно излиза, че гласните звукове могат да образуват не само срички, но също така и думи, и изречения.
Буквите Я и Ю, когато са след гласен и в началото на думата, съответстват на [йа] и [йу], тоест на два звука – съгласен (й) и гласен (а или у), така че не бих ги определила само като гласни. Пък и буквата е писмен знак на звука. Тя не се произнася, а се възприема само с очите, затова не бих казала «гласна буква», а «буквата или писмения знак на гласния звук».
Като тестов въпрос за сричка, според мен, може да се даде следният вариант:
Броят на сричките в думата се определя от:
а) броя на съгласните;
б) броя на гласните;
в) броя на буквите.
Мая, надявам се, че не се засягаш от моите коментари. Те са единствено с цел да си изясним позициите, защото е важно да сме точни.
Няма проблем. В спора се ражда истината. Когато казвам на децата, че гласните образуват срички, имам предвид, че без гласен звук не може да има сричка, докато съгласният може да е там, но може и без него. Тзи, който "създава" сричката е гласният звук. За "ю" и "я" имам специално мнение. Когато бях ученичка в първи клас, никой не ме тормозеше да мисля кога имат по един и кога по два звука. Това го нямаше в тогавашната програма. Итози факт не пречеше на децата да пишат правилно думи с тези букви. Сега, като обясним правилото за броя на звуковете в тях, половината деца се спускат да пишат "а" вместо "я", защото звукът бил "а", а пък ние сме пишели "я" само за да направим съгласния звук мек. Кому е нужна цялата тази сложна теория? 3-4 деца осмислят и запомнят правилото като досаден задължителен факт, а останалите го игнорират, защото им се вижда сложно и неясно. Честно да си кажа и аз мисля, че за тях е сложно и не виждам смисъл да го има изобщо в учебната програма. Но нямам избор.
А предлижението ти за тестов въпрос е добро и ще го променя, въпреки че трябва да видоизменя и информацията във втори слайд. Сега ще видя как ще се получи.
Мая, за Ю и Я си абсолютно права. Когато се намират след съгласен, те служат за омекотяването му. Само че на първолаците не може да се обясни явлението омекотяване на съгласен, след като за меки съгласни се учи доста по-нататък и съответно няма как да им се говори за мекост.
Ето затова в Книгата на учителя за 1. клас на доц. Вълкова (в статията „Букви и буквосъчетания щ, ю, я, йо, ьо) се казва, че „в буквара съответствията между буквите (буквосъчетанията) и техните фонетични стойности са показани нагледно, но картинките не бива да се използват за теоретично изясняване, не бива да се изисква от учениците да обясняват явлението и да правят звуко-буквен анализ”.
От което следва какво? Че от първолаците не бива да се иска да правят звукови модели, защото се навлиза в сложна за тях материя. Но в същото време такива думи активно се включват в разни тестове за ученици, което е в противоречие с казаното в Книгата на учителя и с нашето учителско мнение по този въпрос.
За гласния звук съм съгласна да се обяснява, че той е елементът, без който сричката не може да бъде образувана.
Това си е дискусия отворена за всички. Така че колкото повече мнения, толкова по добре. Интересно ми беше кой какво мисли по тези "теоретически" въпроси.
Изучаването на "ю" и "я" си е направо предизвикателство и за учителя, и за учениците. Мисля, че е ненужно да се опитваме да "налеем" в малките главици правилата за брой букви и звукове, когато "ю" и "я" са в различни позиции, макар че и аз го правя и броим букви и звукове до припадък. Даже направих рисунки, за да обясня правилото и играем така - в картинна дума, когато "я " или "ю" се е "хванала" за гласен или води буквите в думите, броим 2 звука, а, когато "се държи" за съгласен, означава един звук. Голяма мъка е, знаете, макар че доста деца усвояват правилото и го прилагат успешно. Но си мисля, че времето, отделено за подобни упражнения, би могло да се използва по-пълноценно.
Понятието "сонорни" въвеждам и децата ги запомнят с думата"ламарина+Й", но "шумящи" - не. Много държа и да правят разлика между звук и буква(както между цифра и число).
А презентацията е много добра, полезна и приятна за гледане.