Работя с деца от малцинствата. Въпреки, че съм преподавател в прогимназиален етап, рядко минава седмица, без да съм посетила учениците си в домовете им. Така, че практиката изобщо не е забравена - в моето училище тя е част от работата на всеки класен ръководител. Приемам много лично тази тема и за съжаление подхождам много емоционално към нея.
Имаше го това в миналото столетие. Не бих го правила, само защото някой отгоре ми нарежда. Тези, които лансират тази идея дали се замислят дали в семействата ще им е приятно да ги посещаваме и то обикновено ще става вечер или в почивните дни. Надали ще ни посрещнат с радост, независимо от кой етнос са ни децата. Как пък не върнаха нещо от предишните порядки, които наистина са полезни, а само тези, които все ни товарят като магарици! Ама нали протестираме само по форумите. Щом излезе някаква измишльотина, ние се втурваме да я изпълняваме и то възможно най-добре. Ето защо ще си ни товарят и авторитета ни ще си се свлича. Никой не уважава хора, които сами не се уважават.
го правим кажи-речи всеки божи ден!
Смятам, че това трябва да се прави само, ако е наложително и диференцирано.