Начално образование 23.01.2009 VaterbolistkaA 2738 прочитания

Начална педагогика

Здравейте на всички,

Казвам се Алекс, надявам се да съм попаднала на точното място и бих Ви помолила за помощ. За първи път съм тук, и започвам да се занимавам с ужасно нова материя за мен самата. Имам въпрос , очаквам мопощта и професионалния ви поглед.  Очаквам отговорите Ви. Ето и тематиката.

Почти със започване на новата учебна година, и оформянето на първи клас учителка, Ви съобщават за идването на нов ученик от Близкия Изток. Момче от Ирак. Вие сте притеснена защото това е дете с различна култура, различни интересни, различни храни и различна религия.Имате седмица да проучите неговата страна, да говорите и да се срещнете с родителите му. Какви са специфичните аспекти на който трябва да обърнете внимание? Какво е най-важното за да приспособите това дете в нов клас, и какво за да му е приятно и да се чувства добре ? Какво трябва да направите Вие като професионалист?

 

Реклама

Коментари

irinapapazova1
irinapapazova1 преди 17 години и 3 месеца

Здравей, Алекс!

  Това истински случай ли е или просто казус, който поставяш в блога? Ако наистна е проблем, за който търсиш помощ, защо не сподели как ти се справи със ситуацията, как се чувства детето в момента, защото измина много време от началото на учебната година и това дете би трябвало вече да се е приспособило. Не казваш нищо и за това, то владее ли нашия език. Как общувате? Изобщо във въпроса ти се съдържат много неизвестни.

Моят отговор, какво аз бих направила като професионалист, е следният:

Не се изискват, кой знае какви педагогически умения и професионални качества, за да покажеш на едно дете позитивно отношение, и съпричастност към това което мисли и чувства. Децата са интуитивни същества и безпогрешно долавят, когато нещо се прави с любов или пък обратното. Така че, ако ти приемаш това дете положително и с любов, то няма как и останалите ученици в класа да не последват примера ти. Това е моето мнение.

galjatodorova
galjatodorova преди 17 години и 3 месеца
Имах ученик, дошъл от Арабския свят. И аз бях притеснена, нормално е. Права е rina, че децата усещат когато си добронамерен с тях. Останалите го приеха съвсем приятелски, тъй като беше малко, чаровно дяволче. Най- малко съм се притеснявала за религия, хранене,...Трудностите идват от това, доколко владее езика, ако въобще го владее. За щастие, моят сладур "говореше", но "уличен" български, изпъстрен с всякакви словосъчетания, включително и цинични, които можеш да се сетиш. До края на годината обаче ги позабрави, или поне не ги използваше, научи, че ние не пишем от дясно наляво, отговаряше прилично на въпросите, усвои буквите, дори се справяше с диктовки. Но трябва безкрайно търпение и повторения. Децата определено много ми помагаха. Комуникацията с родителите се оказа истинско приключение- въпреки че бяха живели известно време в България, малкият се оказа най- говорещият български от цялото семейство. Те или не разбираха, или се правеха, че не разбират. За съжаление, животът ги завъртя нанякъде, така и не разбрах къде, и се разделихме след година. Но и досега си спомняме с децата, вече големи, за арабските песни, които ни пееше и "превеждаше" с малко думи и много жестове.

Наистина, добре би било да споделиш как се развиват нещата при теб, защото никой от нас не е застрахован в това отношение.