На раздяла
Преди два дни изпратих своите четвъртокласници. Постарах се тържеството да е весело и да не си поплакваме, но и това се случи. Един от подаръците, който бях приготвила за тях, се оказа наистина доста вълнуващ. Споделям клипа и с вас. Стихотворението е на Наталия Огнянова, която ми позволи да поставя името си под нейните стихове.
http://www.youtube.com/watch?v=8mX1WTkJWC0
http://www.youtube.com/watch?v=8mX1WTkJWC0
Не се разплаках, докато гледах клипа, а буквално се разридах и разхлипах, мислейки си за раздялата между теб и твоите ученици. За раздялата, която толкова много боли, когато се разделят обичащи се деца и учителка.
Позволих си да вмъкна клипа в постинга ти и сега ще си позволя да го поставя в "избрано".
Здраве и сили за нови предизвикателства в трудната , но любима професия - учител .
Да, в такива моменти усмивките са през сълзи и сълзите се смесват с усмивката. Връзката често е дълбоко взаимна, затова лиричните слова така силно въздействат!
На добър час, на твоите пораснали ученици, Лиде! Пътят е пред тях, това е тяхно право! Зная, че си ги изпратила с най-хубавите пожелания!
Поли, благодаря, че си вмъкнала клипа.