Молба

Случайно имам едно. Дано ти допадне.

Дядо и внучка

Със внучката е на разходка той - дядо - с бавничка походка.

Сред слънчевото ширине подскача тя като сърне.

Размахала в ръка балонче, намира на земята клонче,

откъсва листите завчас и моли с мил, грижовен глас:

- Вземи го, дядо, за тояжка, да ти е стъпката юнашка,

да бъде твоят път по-лек, че ти си уморен човек...

А той със думи топли, мъдри погалва меките й къдри

и шепне нежно, просълзен, във този пълен с обич ден:

- Сред старост, грижи и умора ти, внучке, си за мен опора.

Иван Рудников

Колежке, извинете ме, но, след като Ви беше направена забележка за интервала след препинателните знаци, и Вие я приехте, виждам, че нищо не се е променило. Освен това по-внимателно обмисляйте и подреждайте публикациите си. В тази специално ме подразни словоредът. Ние сме учители (аз вече не - за съжаление или за радост още не мога да преценя) и трябва да сме прецизни, за да не допускаме поводи за нападки. Надявам се, че не ми се сърдите. Успешна учебна година!

Ива, стихотворението е много интересно и забавно!

Ето и едно от мен:

Глух дядо

Казвам: - Мама консервира
плодове и зеленчуци.
Той разбира: КОН СЕРВИРА
ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ!

(Чудно, от какъв ли зор,
конят станал сервитьор?)

- МАМА! Мама консервира
плодове и зеленчуци!
- А-а разбрах: тя КОН СЕРВИРА
С ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ!

(Ха иди, че разбери я!
Кон в тава? Или в чиния?)
Ух, какъв е глухчо, ух!
Пробвам неговия слух:

- Дядо, конят-сервитьор
може да е и боксьор!
И макар да е в поднос,
да не ритне твоя нос?

(Май засегнах нежна струна!)

- Млък, че ме сърби бастуна!

Янаки Петров