Ако има нещо, което може истински да комплексира човек и да му покаже колко са временни неговите творения, това е  ПРИРОДАТА. Тя притежава и величието, и търпението, за да създаде непреходна красота. Нужни са й вода и вятър. С помощта на тези две стихии, са сътворени три от чудесата на Родопите - Чудните мостове, Дяволското гърло и Ягодина.

Попълних с още 3 печата книжката "100 национални обекта". По-важното е, че видяното в Родопите, още дълго време ще ме държи в омая.

Пътешествието ни започна от Чудните мостове. За съжаление, на места пътят е разбит и е нужно да се шофира внимателно. Информационните табелки са избледнели и трудно се разчита написаното по тях.

Дяволското гърло е мистериозна пещера. Река Триградска се спуска в нея от 60 метров водопад, разнасящ грохота на водата в подземието. Нищо от онова, което е попаднало в сифона, не излиза навън. Според една от легендите, точно там е слизал Орфей, за да се срещне с бог Хадес и да измоли връщането на любимата си Евридика в света на живите. Грохотът на водата му е попречил да чуе стъпките й, нарушил обещанието си към Хадес, обърнал се назад да види дали го следва и я загубил завинаги.

"Черешката на сладоледа" в нашето пътуване беше Ягодинската пещера. Сталактити, сталагмити, сталактони ... създавани капка по капка в продължение на 250 000 години. Тази нейна възраст я нарежда сред младите пещери. Правенето на снимки в пещерата е забранено, предупреди ни екскурзоводът. Съобразихме се с предупреждението и си закупихме от дисковете, които са подготвени за онези туристи, които желаят да съхранят спомените си. Ако видяното може да се забрави... Някога...

http://dox.bg/files/dw?a=21e2e6593b