Криворазбраната модернизация на началното училище
Забързани, изкривени от абсурдното ни ежедневие, забравяме, че всъщност ни има в училище заради него - ученика. Той стои там в очакване на вълнуващото, интересното, което ще се случи тук и сега, защото малкият ученик живее в настоящето. Той се втурва да участва в новото предизвикателство - кастинга за празника на училището, воден от двете си основни потребности в своето средно детство - самоизява и сигурност. Цяла вечер, окрилен от стремежа за успех, детето подготвя басня. Залага на най-творческата игра - драматизация, само изиграва всички литературни персонажи. Въплатен в героите, изживява емоционално поведението, чувствата им...и пресътворява изкуството, проявявайки творческите си способности. С трепет очаква да дойде утре...
Кастингът започва. Оказва се, че тук не решава талантът, нито режисьорът, стоящ смутен и безмълвен, а две учителки. Подобно на диригенти те ръкомахаха и заповядваха, въоръжени с всевъзможи средства на авторитарния си стил - забрани, заплахи за наказания, за отстраняване, показалец...само липсваше пръчката. Те"овчиците" стояха кротко, безропотно, покорно и послушно...сковани от страха от санкции...да бъдат подкарани на паша...
Заобикалящата ни действителност се промени, колеги! Сега все повече говорим за личностно-ориентираният модел на възпитание, за посткласическия образователен модел на Адлер, за просперитет на единно европейско образователно пространство, за модернизация на началното образование чрез хуманистична философско - педагогическа позиция зя образованието на съвременното дете, която обобщено звучи така:
1. Детето е висша ценност - да, но тук висша ценност е учителят, който осъществява безсилен власт. Водещи са неговите потребности. Не заедно, а над детето. Отношение по вертикала, има йерархия, не равнопоставеност и толерантност.
2. Детето има нужда от успех и сигурност - да, но тук то е провалено преди да получи шанс да изяви себе си.
3. Детето е неповторима индиведуалност със свой опит, потребности, интереси и способности - да, но тук всички са уеднаквени войници от общата войска. Каква индивидуалност? Каква ти личност, като дори няма права, а само задължения и заповеди?
2. Детето има нужда от успех и сигурност - да, но тук то е провалено преди да получи шанс да изяви себе си.
3. Детето е неповторима индиведуалност със свой опит, потребности, интереси и способности - да, но тук всички са уеднаквени войници от общата войска. Каква индивидуалност? Каква ти личност, като дори няма права, а само задължения и заповеди?
се околен свят трябва да започне от нас - учителите, защото ние градим личностите. Та ние се реализираме в училище, защото ги има децата. Те са цент4. Детето се ражда с определена мисия - да, но тук как да тръгне по пътя да я осъществи като му пречим да я открие, да открие себе си, да даде най-доброто от себе си?
5. Детето трябва да бъде обичано и поощрявано - да, но тук то е унизено, безлико и смачкано.
Онова цветче, което отвори пъпката си вчера, сега повяхна...
5. Детето трябва да бъде обичано и поощрявано - да, но тук то е унизено, безлико и смачкано.
Онова цветче, което отвори пъпката си вчера, сега повяхна...
Питам се, с неистова болка - докога?! Лесно е да се оправдаваме - децата днес са трудни, неуправляеми, хиперактивни, агресивни, индиго, кристали...Ние - учителите и родителите сме тяхните огледала, в които те ежедневно се оглеждат. Та, питам, какъв образ очаквате детето да види отсреща, ако огледалото е криво?! Промяната към непрекъснато изменящия ърът на педагогическата ни работа. Ние се ръководим от тях, а когато съумеем да се учим от тях и да корегираме себе си, ще бъдем добри в работата си. В училище ние не само трябва да обучаваме децата, но и да ги възпитаваме в ценности и отговорности, да им покажем правилен модел на подражание. Това не се получава с показалец, с крясъци, нито с пръчка, а с любов, уважение, сътрудничество, емоционална съпричастност, равнопоставеност, поощрения, кураж, кураж и пак кураж!
Нека да опитаме да бъдем по-добри и да подадем ръка на учениците си...
Ние го правим! А Вие?
"Криворазбрана модернизация на началното училище" от кого от учителите или родителите?!?......
Най-хубавото птиче
Една лястовичка и една врана живеели наблизо – били съседки. Веднъж лястовичката видяла, че враната бърза нанякъде.
-Накъде си се разбързала така, съседке? - попитала я лястовицата.
-Ох, остави се, съседке! - рекла загрижено враната. - Бързам за училище, храна да отнеса на вранчето си.
-Почакай, съседке – примолила се лястовичката – ела да ти дам да отнесеш храна и на моето лястовиче – бърза работа имам, не мога да я оставя.
Враната се съгласила. Изнесла лястовичката храната, дала и я.
-Ами какво е твоето птиче? - попитала враната. - Не го знам, по какво ще го позная?
-Не бой се – отвърнала лястовицата, ще го познаеш. Гледай кое птиче е най-хубавото, то е моето!
Хвръкнала враната, изгубила се, отишла в училището. Минало така доста време – ето ти я връща се пак. Посреща я лястовичката, пита я:
-Е, какво стана, съседке? Даде ли храната на моето лястовиче?
-Ох, сестричке лястовичке, не знам какво да ти кажа -отвърнала враната загрижено. - Послушай какво нещо се случи: отивам аз на училището, нахранвам моето вранче и взех да търся твоето лястовиче. Ти нали ми каза да търся най-хубавото, нему да дам храната. Гледах, сестро, гледах, изгледах всички птичета, но от моето по-хубаво не видях. И взех, че дадох нему и твоята храна...
Народна приказка
Та, да обобщя моята гледна точка - модернизация дори в училище се прави от модерно мислещи хора - учители и родители и т.н.. Аз лично ги откривам много повече във виртуалното пространство, отколкото в реалията покрай себе си, дано при вас е различно! И което е най-тъжното в цялата ситуация е, че децата първи виждат, че 'царят е гол'...Малко метафорично се изразих, но кой разбрал - разбрал :)
От изявление на г-жа зам. мин. Дамянова по телевизията, разбрахме, че ще има портфолио за учителите. Също нещо много "модерно" . В нашето училище отдавна всеки учител има досие, в което е сложено всичко, което тя спомена. Без излишна хвалба, моето "портфолио" е доста обемно. И за разлика от това, което тя каза, че ще е от значение за заплащането, моята заплата е на начинаещ учител, въпреки съдържанието на портфолиото ми. Затова нямам намерение повече да го пълня с нищо. По- големичките като мен, сигурно си спомнят филма, в който уловената рибка цаца се превърна в голям кит, докато информацията за улова от рибарския кораб достигна до висшата инстанция. Помня фразата " Риба , ама цаца!. Цаца, ама риба!" Кого заблуждаваме!? Нашето образование вече е една много малка и нищожна рибка цаца, ама в очите на нашите управляващи е кит. И добре, че с цената на нерви, всеотдайност и отговорност към децата, ние учителите все още се опитваме да намерим сили и време да учим децата, а не само да "стъкмитистяваме".
И друго нещо се питам. Защо сме толкова страхливи та не кажем "Баста! " на глупостите на всеки нов наш министър и неговия екип?!
Е, до скоро! Отивам да сложа на семейството да яде съботния ми обяд от постен грах и да се захващам с тетрадките по Развитие на речта. До довечера дано да успея да ги проверя, защото утре трябва да направя за понеделник тест, презентация, листове за индивидуална работа и да си подготвя уроци. А е събота и неделя. УЖ почивен ден!
Иначе разбирам майката за чувствата й относно "кастинга".