За душата на учителя - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

Деска, съвсем на място ще цитирам още нещо от "Пилешка супа за душата", а именно, че: "пробният камък за един учител е не само да дава знания, но да откликва на нуждите на своите ученици" и да ги обича. Тогава обичта се връща стократно чрез детските усмивки, чрез блесналите от вълнение очички...

Една порция и от мен....

Камъкът на мъдрата старица

Една мъдра жена, както си пътувала из планината, намерила в един поток скъпоценен камък. На другия ден срещнала друг пътник, който бил гладен и мъдрата жена отворила торбичката си да сподели с него храната си. Гладният пътник видял скъпоценния камък в торбата на жената, възхитил се от него и помолил жената да му го даде. Мъдрата жена му го дала без да се замисли.

Пътникът си тръгнал, зарадван от съкровището си. Той знаел, че това съкровище може да го осигури за цял живот.

Няколко дни по-късно обаче той се върнал и отново потърсил мъдрата жена. Когато я намерил, той ъ върнал камъка и рекъл:

-         Размислих. Знам колко ценен е този камък, но ти го връщам с надеждата, че ще можеш да ми дадеш нещо много по-ценно. Ако можеш, дай ми това нещо у себе си, благодарение на което ми даде камъка.

Развълнувах се при прочита...Благодаря ти, Деси!

Благодаря и на Дани, която винаги с някаква вълшебна пръчица измъква най-подходящото към темата.

Вашите истории ме подсетиха за още нещо от "Пилешка супа за душата". Мисля, че някой беше пуснал тук и клип.

АЗ СЪМ УЧИТЕЛ

  
 Джон У. Шлатър

Аз съм учител.
Родил съм се в мига, когато от устата на дете е изскочил въпрос.
Аз съм много хора на много места.
Аз съм Сократ, вдъхновяващ младежите на Атина да откриват нови идеи като задават въпроси.
Аз съм Ан Съливан, поставяща тайните на Вселената в протегнатата ръка на Хелън Келър.
Аз съм Езоп и Ханс Кристиан Андерсен, разкриващи истината чрез безбройни истории.
Аз съм Марва Колинс, която се бори за правото на образование на всяко дете.
Аз съм Мари МакКлеод Бътюн, която строи голям колеж за моя народ, където вместо чинове има оранжеви щайги.
Аз съм и Бел Кауфман, борещ се да върви "Нагоре по стълбата, която води надолу".
Имената на онези, които са практикували моята професия, звънят като камбани на славата за човечеството... Букър Т. Уошингтън, Буда, Конфуций, Ралф Уолдо Емерсън, Лио Баскаля, Мойсей и Исус.
Аз съм всички онези, чиито имена и лица отдавна са забравени, но чиито уроци и характери винаги ще бъдат помнени заради постиженията на техните ученици.
Аз съм плакал от радост на сватбите на мои бивши ученици, смял съм се щастлив при раждането на техните деца и съм стоял с глава, наведена от скръб и объркване, край гробове, изкопани твърде скоро, за тела твърде, твърде млади.

В продължение на един ден се е налагало да бъда актьор, приятел, сестра и лекар, треньор, търсач на изгубени вещи, банкер, таксиметров шофьор, психолог, заместник родител, продавач, политик и защитник на вярата.

Независимо от картите, диаграмите, формулите, глаголите, разказите и книгите аз наистина нямаше какво да преподавам, защото онова, което трябваше да научат учениците ми, беше да опознаят себе си, а аз знам, че най-трудно е да разбереш кой си.

Аз съм парадокс. Аз говоря най-силно, когато слушам най-внимателно. Най-големият подарък за мен е благодарността на моите ученици.

Материалното богатство не е моя цел, но аз съм търсач на съкровища на пълен работен ден, който проучва нови възможности, в които учениците му да използват своите таланти, и издирва таланти, които понякога лежат дълбоко заровени сред отломките на нечие саморазрушение.

Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят.

На един лекар му е позволено да изведе живота на бял свят в един вълшебен миг. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден - с нови въпроси, идеи и приятелства.

Един архитект знае, че ако строи грижливо, неговото творение може да просъществува векове. Един учител знае, че ако изгражда с любов и истина, онова, което изгради, ще трае вечно.

Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът - всички се стичат под моите знамена и с тяхната подкрепа съм непобедим.

А на кого трябва да благодаря за този чудесен живот, който така щастливо ми е отреден, освен на обществото, на родителите. Защото вие сте ми оказали голямата чест да ми се доверите с великия си принос към вечността - вашите деца.

И така, аз имам минало, което е богато на спомени. Имам настояще, което е истинско предизвикателство, пълно с приключения, защото ми е позволено да прекарвам дните си с бъдещето.

Аз съм учител... и всеки ден благодаря на Бога за това.

И още една мисъл:

Учителят е като свещта - изгаря, докато осветява пътя на другите!

ДЕСИ, УСПЯ ДА НАХРАНИШ ДУШАТА МИ!!! БЛАГОДАРЯ!!!!

Ще поздравя с тези прекрасни текстове моите колеги днес!!!