Едно голямо разочарование...

За първи път ще публикувам в общността. Непрекъснато чета Вашите публикации и признавам си - много често се възползвам от Вашия труд.Огромен и НЕОЦЕНЕН от обществото труд.За пореден път се убедих в това и затова реших да подаря поне на Вас това, което ние сътворихме и изживяхме заедно с моите прекрасни ученици, и което не беше оценено от комисията, която разглежда и класира проектите за националната олимпиада по гражданско образование.

Може би доброто отношение и признателност на учениците към учителя не е гражданска позиция...

Навярно темата за уважението към учителя няма обществена значимост...

Е, сигурно името на проекта"На учителя с любов" е клише, но не намерихме по силно и въздействащо...

Въпросите, които си зададох са много.Но те нямат значение.Ще запомня сълзите,които напълниха очите на децата, които продължават да смятат,че са работили по много стойностен и граждански проект...

За Вас, колеги! За Вашия неоценен труд! За безсънните нощи над тетрадките!За най-достойната професия!За Вас, учители с любов!