Допустимо ли е използването на „клик, кликвам”?
„Клик, кликвам” за мен до вчера бяха спорни термини, за които се колебаех дали е разрешено да се използват в работата ни с децата, тъй като са чуждици. Съответно - имах намерение да пусна тук тема за дискусия, но с днешна дата вече знам отговора.
Преди да ви го кажа ще се обоснова защо производните на думата "клик" се оказаха спорни. Защото незнайно как, но някой беше пуснал указание, в което категорично беше заявено, че използването на „клик, кликвам” е недопустимо. Слухът се тиражираше и беше придобил статута на правило, но правило, което изглежда никъде не е записано, както се оказа.
Моето собствено колебание дали това указание трябва да приемам за вярно произтичаше от факта, че:
1. В помагалото по ИТ за 1. клас на Ивайло Иванов се обяснява на децата ясно и точно какво значи думата „кликвам” и откъде се е появила в нашия език.
2. Покрай картофения конкурс също протече една дискусия, в която Ани Ананиева заяви, че щом електронната библиотека е позволено да се нарече „Европа на клик”, следователно не е нужно да се придържаме към българския аналог „щрак, щраквам” при разработка на образователни електронни продукти.
Тук ще отворя една скоба. Зная, че ние, учителите, всички сме радетели за чистотата на езика ни, но не можем да не се съгласим, че част от чуждиците, които се запазват в словесния ни фонд, трайно остават в него поради простата причина, че носят нов смислов нюанс, различен от най-близкия синонимен аналог на български език.
В тази връзка „щрак, щраквам” е доста по-общо понятие от „клик, кликвам”, защото можем да го свържем с всяко нещо, което издава щракащ звук или наподобява щракане: щраквам слушалката на телефона, щраквам щипката на простора, щраквам с пръсти, щраквам ключа на вратата, щраквам снимка с фотоапарата, щракам на пишещата машина, щраквам със запалката, щрака ме зъбчето и т. н. Докато „кликвам” можем да го свържем само и единствено с действието на компютърната мишка.
Предполагам, че това е било основанието още през 2002 година екипът на БАН да добави в своето издание на Нов правописен речник и чуждиците, за които става дума. За себе си считам, че е голям пропуск и губивремство, че не проверих първо там, където веднага щях да се информирам каква е нормата.
Ето и сканирана част от страница на речника.
Преди да ви го кажа ще се обоснова защо производните на думата "клик" се оказаха спорни. Защото незнайно как, но някой беше пуснал указание, в което категорично беше заявено, че използването на „клик, кликвам” е недопустимо. Слухът се тиражираше и беше придобил статута на правило, но правило, което изглежда никъде не е записано, както се оказа.
Моето собствено колебание дали това указание трябва да приемам за вярно произтичаше от факта, че:
1. В помагалото по ИТ за 1. клас на Ивайло Иванов се обяснява на децата ясно и точно какво значи думата „кликвам” и откъде се е появила в нашия език.
2. Покрай картофения конкурс също протече една дискусия, в която Ани Ананиева заяви, че щом електронната библиотека е позволено да се нарече „Европа на клик”, следователно не е нужно да се придържаме към българския аналог „щрак, щраквам” при разработка на образователни електронни продукти.
Тук ще отворя една скоба. Зная, че ние, учителите, всички сме радетели за чистотата на езика ни, но не можем да не се съгласим, че част от чуждиците, които се запазват в словесния ни фонд, трайно остават в него поради простата причина, че носят нов смислов нюанс, различен от най-близкия синонимен аналог на български език.
В тази връзка „щрак, щраквам” е доста по-общо понятие от „клик, кликвам”, защото можем да го свържем с всяко нещо, което издава щракащ звук или наподобява щракане: щраквам слушалката на телефона, щраквам щипката на простора, щраквам с пръсти, щраквам ключа на вратата, щраквам снимка с фотоапарата, щракам на пишещата машина, щраквам със запалката, щрака ме зъбчето и т. н. Докато „кликвам” можем да го свържем само и единствено с действието на компютърната мишка.
Предполагам, че това е било основанието още през 2002 година екипът на БАН да добави в своето издание на Нов правописен речник и чуждиците, за които става дума. За себе си считам, че е голям пропуск и губивремство, че не проверих първо там, където веднага щях да се информирам каква е нормата.
Ето и сканирана част от страница на речника.
Не зная откъде доби популярност изискването за "щрак, щраквам", но след като установих коя е истината, сега вече дишам по-леко.
Аз ще погледна от друг ъгъл на темата: разпространението на професионалния език на програмистите, образувал специфичен жаргон на младите хора, увлечени в тази сфера(компютърен сленг). Общите им интереси и широкото разпространение на изучаване на английски съдейства за тяхното разпространение в непринудения им разговор. Това може да се приеме що-годе, когато е в сферата на компютрите и Интернет, но вече сте чували напр. „ хакнати домати”- в см. „лоши”, „Днес нещо ми е бъгаво”, „ Ще се ъпгрейднем с по една водка”, „Твърдият му диск е голям, но процесорът му е слабичък” – за човек ерудиран, но недостатъчно оперативен... Не ви ли заприлича на игра? Можете да продължите и вие с интересни примери... Нищо чудно, след време да влязат и те в езиковите ни норми, защото, за разлика от консервативния английски по отношение на нормите, де, българският е по-динамичен.
П.С. Колеги, не използвайте моля ви думата щрак и щраквам. Не се излагайте пред децата. Това, че някой идиот автор на учебник го е вкарал не означава, че е нормално и допустимо да се използва.
Това е невярно твърдение.. Английският изобщо не е консервативен, а един от най-бързо обновяващите се езици. Всяка година английският език официално се ъпдейтва с няколко стотици нови думи. Например след истерията по Хари Потър официални дума в английския е мъгъл и много други от тази книга. Консервативен е френският.
"За успешното прилагане на учебната програма по ИТ е необходимо да се определят практически задачи, подходящи за възрастта, значими за децата и тяхното ежедневие. На тази основа се формират необходимите информационни знания и умения и се въвеждат подходящите термини и понятия на български език. Необходимо е понятията да се възприемат от съдържателната им страна, а съответните термини да се употребяват правилно в контекста." Учебна програма по информационни технологии - МОМН , стр 7
Моето мнение по въпроса, изградено въз основа на наблюденията ми върху деца, е, че немалка част от тях ползват в речника си "кликвам" още преди да тръгнат на училище и преди да научат стотици други популярни думи, които би трябвало да имат в речника си. Така че по тази линия леко се обезсмислят усилията ни да им наложим българския словесен еквивалент, след като чуждицата улеснява изразяването, тъй като с нея се постига краткост на изказа.
Но от друга страна Руми е права, че процесът на навлизане на чужди думи в българския език трябва да бъде добре обмислен, контролиран и в умерена степен.
Много интересна статия прочетох - озаглавена е "Как да говорим на български" и започва така:
Случвало ли ви се е да се обърнете към сервитьорката с думите: „Един пържен боб, напачнат с две кюфтенца“, или да обяснявате на баба си, че блузата, която ви е купила е „тотали депрекейтед“ и „съкс отвсякъде“. Не? Тогава може би няма нужда да четете по-нататък тази статия. За останалите – нека това да бъде просто един или поне още един повод за размисъл относно добре ли говорим български език и защо трябва да го правим.
Цялата статия можете да си я изтеглите от тук.И още едно любопитно изказване, взето от интернет, ще пейстна тук:
Защо няма нито един правописен речник, който да съдържа бележки, обясняващи ЗАЩО една дума се пише по даден начин, а не по друг? Защо „интернет“ е с малка буква? Защо „уебстраница и „уебсайт“ да се пишат слято, а „интернет страница“ и „интернет адрес“ – разделно? А „уеб браузър“?
Докато не се направят тези неща, езика ще го регулираме преводачите – тези в Microsoft ще превеждат click с „щраквам“, а тези в Google – с „кликвам“; в документите на ЕС „държава-членка“ ще се изписва винаги с дефис и т.н.Русче, дали пък да не се обадим на Ивайло Иванов, за да го попитаме на какво основание държи да се използва на всяка цена "щракни", а не "кликни"?
Такива думи, голяма част от които са станали интернационализми, все повече се утвърждават в говорната и писмената практика на обществото - срв. само от областта на компютърната дейност: принтер, файл, сайт, сървър, хакер и т. н. Би било много трудно, а и ненужно да се търсят и утвърждават български съответствия."
В този ред на мисли нека да попитаме Ивайло Иванов защо използва чуждиците "принтер", "файл", "сайт" и т. н. в своите помагала? Те с нищо не са по-различни от думата "кликвам".
Езиковедите са приели две форми на чуждоезиково влияние:
Съвременното индустриално общество налага нова форма наречена неологизми(новословие) – думи, които не могат да бъдат удачно преведени на бълг. език. Пр. „миксер, тостер и т.н”
С цел запазване чистотата на българския език, препоръчително ( особено при обучението в начален етап)е , когато думата има удачен аналог на родния език да се използва българската дума.
В новия правописен речник и чуждиците на БАН, думата „клик” е влязла като чуждица и това НЕ я прави българска дума. Самото й определение като чуждица изключва това. Според Любомир Андрейчин „... можем да различим два вида чужди думи в нашия език: едни, които допринасят (или са допринесли в миналото) за обогатяването му и са внедрени или могат да се внедрят в общонародната или професионалната практика, и други, които са непотребни и дори вредни за езика ни (тъй като той си има хубави точни свои съответствия срещу тях) и са трудно се възприемат от по-широките среди. Първият вид чужди думи се наричат заемки, а вторият — чуждици.” ("Из историята на нашето езиково строителство", Л. Андрейчин, “Народна просвета”, София, 1986)
Според мен хубаво е децата да знаят чуждоезиковия аналог на думата "щраквам", но не бива да я заменяме с "кликвам", защото българският глагол ясно и точно определя действието (в случая операцията), която ще се извърши.
"Този процес се съпровожда с характерното прищракване и звука наподобява думата "клик", оттам се зародила и думата кликам". Има немалка разлика между клик и щрак. Кликът е звукът, който се чува, а щракването може да е най-различно. Така, че думичката клик е не действието, а звука. Стига сте издевателствали над БГ езика искайки да му вмените всеобхватност.
Цък
Това исках да чуя.