Да си поговорим още за.... | Начално образование

Аз не мисля, че сме изчерпали темата на Поли за бюрократщината и бунтарството. Напротив! Но последният й пост поставя всеки един от нас пред размисъл за ласкателството, снишаването пред силния на деня /респ. директора/, работата на принципа "ден да мине, друг да дойде", 'скатаването" /ако има как да се сврем под масата, за да се скрием по време на съвет, когато се решава какво ще се свърши и кой да го свърши/, за "мъртвите" /духом/ души, които нямат мнение по никой въпрос, поставен на учителски съвет. Нека си поговорим за това!

Тагове

учителят като личност (1)

Категории

Ежедневие

Взаимоотношения

Коментари

shery61 преди 14 години и 7 месеца

Гретенце, и това е "болен" въпрос! Но какво ще се промени? Който е бездушен- такъв ще си остане. Лошото е, че тези хора са добрите, а другите се "набиват на очи". Защо да си създават проблеми?!

vilivaneva преди 14 години и 7 месеца

Ужасно е, натегачите и бездарниците,които са и приближени хора на шефа да те командват чрез него. Директорите са им маши,когато попаднат в техните ръчички, дори когато се осъзнаят вече е късно.

RozalinaPaskaleva преди 14 години и 7 месеца

Имаше една доста стара песен:

Обиждат охлюва във басни

пълзял защото бил.

Но то е по причини ясни-

такъв се е родил.

Но има страшна днес дилема

със смисъл по-дълбок:

защо и откъде се взема

пълзящият двуног...

Наместо с крачки да си крачи,

тъй- както му е ред,

пълзи си той, двуногът, значи,

напред,

напред и все напред.