Външно оценяване 4 клас БЕЛ.

Теста го видях публикуван в МОН.Виждат ми се трудни за отговор отворените въпроси... Наистина зависи много как са подготвяни децата...

За въпросите със свободен отговор не се притеснявайте. Тази година ще се оценяват по преценка на проверяващия, защото в критериите се дават само примери за приемлив отговор, които не задължават учителя да търси точно тези отговори в писмените работи на учениците. 

Слагам ви ги тук, за да ги видите. Числото отпред съответства на номера на въпроса. 

1. Пример за пpиемлив отговор:

Петелът посочва на кучето дупката в дървото, за да спи в нея, а кучето спасява петела.

4. Пример за приемлив отговор: Съобразително, защото посочва дупка в дървото за подслон на кучето и защото надхитря лисицата.

5. Примери за приемливи отговори:

• Кучето – защото е силно и отзивчиво
• Петелът – защото е съобразителен и пее хубаво.

6. Примери за приемливи отговори:

Важно да имаш истински приятел; важно e да си съобразителен; умните надхитрят враговете.

10. Примери за приемливи отговори:  по-голямо; най-голямо.

11. Примери за приемлив отговор:

Приближѝ се и той ще ти помогне да се качиш при мен на дървото.
Когато лисицата се приближила, кучето се хвърлило отгоре й и я сграбчило.

П. П. Лично аз не разбирам защо думата приближѝ е дадена с ударение. Няма как да се сбърка при изговор, защото ударението може да бъде само на тази сричка. 

С думата пристъпвал се проверява освен правописа на представките, но и гласна Аили Ъ в крайна неударена сричка (в мн. ч. се запазва - А, изпада -Ъ )
            
"петле и петел ... това може да ги обърка, тъй като тук верният отговор е, че те са сродни думи, защото имат общ корен и различни наставки."

 Мисля, че нещо грешите относно  наличие на  наставка в думата ПЕТЕЛ.

"....правописът на гласните в неударена сричка трябваше да се измерва с думи, които могат да се проверят със сродни думи. В случая такива са само сдържи и гърба, но при тях пък се появява подвижното ър-ръ (сдържи - дръж; гърба - гръб), за което децата не са учили."

Сродни думи са СДЪРЖАН, ГЪРБАВ, ПОВЪРВЕЛИ     ( ВЪРВЯ - производна на връв )

Госпожо Атанасова, благодаря за полезните забележки! Ах, този сложен български език!

В думата пристъпвал още веднага забелязах, че е болдната и последната гласна, но реших да не коментирам, защото това пък е трето правописно правило, което според мен също трябва да се обособи в отделен критерий. 

За думата петел приемам, че не съм права. Разсъждавах аналогично, че в думи като козел - козле - коза, котел - котле, модел - мода и т.н. би трябвало -ел да е морфема, сиреч - наставка, с чиято помощ се образуват нови думи. 

За сдържан и гърбав признавам, че не съобразих. Благодаря за насочването. Вървя и връв са много, много далечни, за да се направи връзката. 

Колко полезни неща! Благодаря Ви!

Здравейте,
И аз се казвам Даниела Христова.Имам вече около 25 годишен педагогически стаж.
Моето мнение за варианта на външното оценяване специално по български език и литература е,че той не отговаря на заложеното учебно съдържание по предмета в нашето начално училище и не дава истинска реална представа за знанията на децата по предмета,нито за ГРАМОТНОСТТА им (особено за нея!).
Сигурна съм,че не само аз,а и други колеги,биха могли да демонстрират тук неграмотно написан вариант на диктовката,който по посочените критерии да не е нарушен и да има максимален брой точки!
А четенето с разбиране не е заложено в нито една урочна единица от учебното съдържание по предмета!

elanor1 wrote :

Сигурна съм,че не само аз,а и други колеги,биха могли да демонстрират тук неграмотно написан вариант на диктовката,който по посочените критерии да не е нарушен и да има максимален брой точки!
А четенето с разбиране не е заложено в нито една урочна единица от учебното съдържание по предмета!

Съгласна съм с първата част на това мнение, но  по въпроса за четенето с разбиране мнението ми се различава. Разбирането е един от компонентите на четивната техника, наред с гладкост, точност, изразителност, бързина. За какво  е някой да чете бързо и гладко, ако нищичко не е разбрал?! Нали литературата е художествено пресъздадена действителност? На базата на  художествени текстове, децата  разбират кое е добро, кое е зло, кое е правилно, кое погрешно поведение, учат се да правят съпоставки и изводи, и така да придобиват жизнен опит.  В часовете по четене се работи върху постъпки и характеристики на герои, изразяване на лично мнение, правене на изводи. Следователно четенето с разбиране е част от учебното съдържание. 
Но от друга страна си мисля, че пак се залита в една посока. Казал някой, че децата не разбират прочетеното и давай да се втурнем в тази посока. Назад остава грамотността. След година, две пак ще  каже някой, че грамотността  е слаба и хайде, давай пак да я засилим!  Усещането ми е, че   липсва цялостна концепция за целите на тези тестове, което поставя под съмнение ползата от външното оценяване.  Моите наблюдения са, че децата разбират смисъла на прочетеното, но не могат ясно да формулират мислите си, с които  се обосновават. Липсват им умения за правилно изразяване, както в устна, така и в писмена форма.
Накрая, в отговор на родителя,мисля, че наистина тестът не е чак толкова лесен, както се коментираше.

• Ами как да усвоят умения за каквото и да е изразяване, като в тетрадките за развитие на речта са наблъскани невъзможни текстове. По мое време /отдавна, отдавна, когато бях дете/ в начален курс се наблягаше предимно на преразказването на кратки текстове - случка, описание, с ясно изразени основни части, или съчиняване по картина, серия от картини. Децата се учеха постепенно, по подобие на преразказваните с годините образци, на по-късен етап да създават собствени текстове. А сега според мене обучението в тези часове е ориентирано преди всичко към деца с по-развити хуманитарни възможности, с наличие на творческо мислене, към такива с по-добра памет /да погледнем само дългите и фрагментарни текстове, които се предлагат/. Да ви призная, извинявам се за израза, ми се догажда, когато седна да проверявам написаното - зле запомнено, несвързано и често с такива пропуски в съдържанието, че се чудиш откъде да започнеш корекциите. Накрая губиш безумно време да подобряваш, а детето/никой не го и поглежда/ отгоре-отгоре извърши поправката, защото текстът му е скучен, досаден, а и му липсват умения и поради това се затруднява.  В един момент са оказва, че цялото това писане е не за да обучиш децата, а заради самото писане т.е. сложили сме каруцата пред коня за болшинството от децата. Полза никаква. Нито се научават да се изразяват, нито да формулират мисъл. Мисля си, че по-полезно ще им е в днешното време, просто да имат тези 40 минути и в тишина да четат художествена литература, която в някаква степен ще повлияе и на речника им и на правописа им, защото и да не  искат, ще запаметят, както някакви модели на изказа, така и графичния образ на редица думи. Не знам как е при вас, но аз се чувствам все по-обезкуражена от смисъла на тези часове.

Напълно споделям това мнение за т.н. часове за развитие на речта.

Много тежка тема, защото децата постъпват в училище с малък житейски опит, недостатъчна психическа зрялост, с неразвито в необходимата степен мислене, въображение, реч. С днешните ученици трябва да се работи по друг начин, с друга методология. 

Освен това при работата по развитието на речта трябва да има системност и последователност. Да се започне по-отдалече и да се работи повече върху изказа, върху отделните фрази и формулировки, върху обогатяването на речника и използването на синоними, върху различните начини и възможности да се изкаже една мисъл и умението да се уловят смисловите нюанси. 

Твърде рано започваме да искаме от децата да създават цялостни писмени текстове, което на практика е една от най-сложните в интелектуален аспект човешки дейности, а не сме отработили различни страни и начини на речевото изразяване.  Съгласна съм, че четенето на художествена литература ще обогати децата, но това би трябвало да се прави вкъщи, а в училище да се упражняваме да говорим, докато се научим да се изразяваме точно и ясно. Това умение може да се развие само с много четене и с много писане. 

Много добре казано! Караме децата да скачат веднага в дълбокото, а то си има пътища - Три пътя водят към знанието: пътят на размишлението – това е най-благородният път, пътят на подражанието – това е най-лекият път, и пътят на опита – това е най-горчивият път. Конфуций