Визита в английско училище

Наслада за душата!  Как да не му се работи на човек в такава свежа и приятна обстановка? Нашата класна стая също изглежда добре (опитахме с колежката, с която делим стаята да я превърнем в красиво кътче). Впечатлена съм от коридорите, двора и ... физкултурния салон, който е малък, но изглежда просторен. Халките и въжетата, които висят от тавана изглеждат доста семплички, т.е. доста лесно биха могли да се направят и с малко средства. На нас ни измислят допълнителни часове по ФВС, но не ни създават условия, където да ги провеждаме. Истина е, че децата наистина се нуждаят от движение, но нека се тръгне от главата към краката. Отплеснах се...

Клипчето ми хареса. Благодаря, Тони!

Гледам и си мисля дали някога ще ги стигнем.Там наистина е удоволствие да си учител. Благодаря за това което виждаме, но няма как да не сравнявам.

Най-много ми хареса това, че училището е създадено сред природата. Предполагам, че няма движение на автомобили, които да замърсяват въздуха. Повечето от сградите на нашите училища са построени близо до улици и булеварди с най-много движение. А в нашия град имаме и училища в промишлената зона. Явно там хората мислят не само за обучение, но и за опазване здравето на децата.

Тони, чаках с нетърпение твоята гледна точка! Впечатлена съм много! След работа отново ще видя видеоклипа и с подробности ще се наслаждавам на атмосферата в това мило училище. Зная,че преживяното трудно се споделя, но ти благодаря! Лек ден!

Наистина училището е сред природата, отдалечено е на 2 км от Тотнес.В Англия всичко е зелено. Никъде не видяхме запустели земи или изсъхнали насаждения. Има движение, защото всички деца пристигат с коли или колела. Човек от персонала на училището, облечен със специална униформа регулираше движението пред входа, в 9 ч заключи вратата и пое задълженията си по подръжката.

 

Много ми хареса.Възхитена съм.За да искаш учителите да правят нещо,трябва да им създадеш условия.Имаме ли ние такива дворове за малките си ученици?Помислете къде  и как организирваме физкултурата им.На голи ,опечени от слънцето  спортни площадки,където няма ни едно дърво.И аз искам в такова у-ще.

 

Ех, Тони, накара ни да мечтаем... Слънце, зеленина, красота, самостоятелност, подреденост... Не видях безумните наши коридори, арена на какви ли не стълпотворения, изкорубени шкафове и остарели чинове. Ще си го пусна пак и още малко ще помечтая.

Благодаря, Тони за чудесното филмче. Ето защо не ми се излиза от България - чувството, когато се върнеш е гадно. Училището не е голямо, но какво ли ще се случи при него в български условия? Ще го оптимизират, учениците ще бъдат облечени в униформи, в класните стаи ще ги снимат с камери, а учителите няма да имат работно място, а бюро и огромни списъци, в които се разписват за задълженията си.

 

Интересно как с привидно подръчни средства е създадена среда, предразполагаща към учене. Вижте сцената в залата - малка, в ъгъла, за да се използва пространството максимално, но колко възможности дава.

Ако има рай за учителите, били сте вече там (както и обучението в Благоевград, разбира се).

Тони, благодаря за прекрасното филмче! Това училище  е мечта за нас! Красиво, подредено и навсякъде зелено! Изгледахме видеоклипа с моя син, който е в 4 клас и той остана силно впечатлен от слънчевите стаи, просторните зелени дворове, клетките с животни...! Дори в снимките се улавя спокойствието и тишината... Невероятно красиво всичко изглежда, а как ли е в действителност - приказка!!! Тук при нас такъв природосъобразен училищен начин на живот липсва, но поне да си помечтаем...

Дааа, английските учители работят при добри условия иииии получават около 1000 паунда, испанските около 1200 евра, турските около 800 евра, а ние.......къде сме ние?

Тони, силно съм впечатлена от представената информация в клипа за това училище. Благодаря ти ! Нашите деца, а и ние, само можем да сънуваме спокойствието, тишината и зеленината, сред която се намира то. Напълно съм съгласна и подкрепям колегите, че без материална база, никакви допълнителни часове по ФВС няма да решат въпросите с обездвижването и затлъстяването на българските деца.

 

Тони, благодаря ти, че сподели това с нас!Най-много бях впечатлена от разпръснатите из двора класни стаи, зеленината, тишината и спокойствието, клетките с животни. При нас също може да се получи, но  са необходими средства.Едва ли тези учители дават пари от джоба си да украсяват класните си стаи, да разпечатат разпределенията си и програмите си за ЗИП, да си купуват листите за принтиране и копиране и т.н.Дали те са затрупани с толкова бумащина, списъци, инструктажи, подписи...Преживяла си нещо чудесно!

Ах, Тони, блазе ти, че видя какво има в една нормална бяла държава! Благодаря ти, че ни даде възможност и ние да погледнем прекрасните условия на труд на английските ни колеги. Май още дълго ще мечтаем...

Роси ни предупреди, че след прибирането ни ще се почувстваме като излезли от рая и попаднали в ада.Обичаме и нашето, но човек като направи сравнение, някак си е потиснат.Стефанов е прав, имаме си и ние хубави неща.Ако има рай за учителите, били сте вече там (както и обучението в Благоевград, разбира се).Доколкото разбирам, имаш предвид националния тренинг. Наистина самочувствието ми се повдигна след общуването с доц.Папанчева и д-р Димитрова.Утре ще има регионален тренинг в Благоевград и макар да знам, че нищо не се повтаря, го очаквам с нетърпение.

Тони е представила всичко подробно! Раделихме се двете, за да сме в два различни класа и да видим повече неща. Това което аз видях и не само видях, а и използвах беше интерактивната дъска. Защото в нашата класна стая учителката пусна карта на Европа, за да може колежката от Литва да покаже къде се намира. А когато аз излязох да покажа България и леко докоснах дъската се изписа с латински букви BULGARIA - SOFIA. Може би трябваше да натисна няколко пъти, за да видя дали няма да се появят и фотоси, но ми стана някакси неудобно. После когато испанския колега показа къде се намива Испания на латински се нояви нов надпис. В този момент се сетих за поста на Деси за интерактивните дъски- кога ли ще ги има тук и ми се иска отговорът да е "Скоро, много скоро".

 А иначе аз си харесвам моето училище - чисто, уютно, стаите подредени с  много вкус, само където зеленина ни липсва и огромната поляна са тичане на децата и интерактивната дъска де. :):):):) Но истината е, че там толкова са свикнали с това и не им прави никак впечатление, защото когато запитах Ник Билброу дали във всяка стая има такива дъски, той каза че почти във всички, но това било безмислено и много скъпо... А учителите там  работят по 7 часа и половина - от 8 до 15. 30, но пък заплатите им от 1 200 паунда са мечта за нас. 

Те разбраха ли, че нашите заплати са 200-250 паунда месечно? Или помислиха, че нещо се е загубило в превода :) Работното място, което имат хпоказва, че го използват само те - никой не им краде нещата, не ги изхвърля в контейнера.. А имат ли камери в класните стаи (просто не са случили на министър, ако нямат)

Да, Тони, аклиматизацията е мъчителна, ама се свиква и ти остава желанието да направиш и тука нещо подобно:) Затова си мисля, че колкото повече колеги се докоснат до европейското образование, толкова повече положителни промени в Бг. действителността ще има.

Стефанов, когато си говорихме с колегите в Тотнес за месечното ни възнаграждение и си казах моето, те ме попитаха това дали ми е седмичното:)

Аз пропуснах да уточня  - познай защо...?

 Заплатите на английските учители достига до 2000 паунда месечно, а те си имат и помощник - учители, чийто пък заплати варират около 1000. Всичко е много добре стиковано и организирано. В началното училище всяка учебна година класовете се сформират наново, според интересите и възможностите на децата. Всяка година им се сменя и госпожата и от това никой не страда. Родителите имат право да си дават мнението относно колко домашна работа да се дава на децата им и учителите се съобразяват с това. Преподавателят ни тогава с гордост ни съобщи и факта, че точно това училище не изисква носенето на задължителните за английските училища униформи от учениците, тъй като родителите са пожелали така и училищните власти както и общинските) са приели тяхното решение:)

 И да обобщя, че уважението родители-учители е взаимно, което прави обучението на децата наистина лесно и приятно:)

 Рада, Тони, вие сте късметлийки! Да даде господ всекиму  да иде, види и разкаже така като вас, за да мръднем и ние нататък:)

 

Роси, без твоето окуражаване и напътствия нямаше да се осмеля да кандидатствам. Приеми моето огрооооомно благодаря! Наистина невероятен шанс имахме, а ти си нашето талисманче!

Гледах няколко пъти клипа....През цялото време в ушите ми звучеше молбата на моите ученици да си сложим домашни любимци в класната стая...и отказът, който направих аз...Защо? Защото санитарните власти не разрешават. След това си представих, как ще поискам на директорката да накладя огън в двора на училището и...понататък не ми се разказва...След това си представих, как ще заведа учениците на излет с преспиване в палатка и спален чувал...:))) и..........ходенето по мъките с разрешението от РИО и........някак си ми се отщя да си представям. Но клипът, който си споделила, Тони, е пълен с идеи и си мисля, че за някои от тях ще се преборя!!!!

Тони, пуснах си клипа два пъти! От него лъха особено очарование с тази нежна музика и както казваш ти всичко е толкова прекрасно и зелено. Наистина в Англия е трудно да надникнеш в едно училище, още повече да влезеш в стаите. Просто не е разрешено по никакъв начин. Миналата година останах разочарована, като разбрах от близките си в Лондон, че не мога дори да вляза в двора на близкото начално училище. Затова ви казвам, че вие двете с Рада сте големи късметлийки, имайки тази невероятна възможност да видите как е там. Всичко е толкова различно! Не само зеленината, чистотата, спокойствието, оборудването и заплатите. Държавната политика към училищата и учителите, законите, манталитетът, традициите и още и още...

Раде, съжалявам, че на срещата във Велинград не остана време да разкажеш още, но пък клипчетата, които показахте с Тони ни направиха съпричастни на това , което сте видели и почувствали.

Тони, благодаря за прекрасния клип.

Благодаря за споделеното, Тони! И аз съм очарована от красотата, спокойствието и чистотата. Връзката с природата не е прекъсната и всичката тази зеленина и дървени постройки придават страхотен уют. Предполагам, че и децата са също спокойни, ведри и лъчезарни...на някои снимки се вижда. Преди няколко години в Благоевград гостува танцов състав от Белгия./може и ти да си ги гледала, Тони/ Бяха само момичета на възраст около 6 до 16 годишни. Останах изумена колко жизнерадостни и усмихнати бяха тези деца. След концерта, докато нашите танцьори си придаваха важности, те се забавляваха с най-различни игри....без да се делят на малки и големи......сами, без да ги организират учителите. Колко неща ни липсваааат!

Ех, мечтата на учителя е това място! Малко е да се каже, че е чудесно.Наистина е раят! Преди време наблюдавах час по ФВС в гръцко училище.Момиченцата играеха игри с някакви песни и пляскане с ръце, момчетата - футбол. Онемях от изненада. Нямаше блъскане, крясъци, обидни думи сред учениците. Учителят не бе поставен в несвойствена роля /да умиротворява/, а стоеше и наблюдаваше играта. А как е при нас - всеки е виждал....

Гледах клипчето няколко пъти и направих ужасна асоциация. Била съм в много училища и детски градини в чужбина. Навсякъде, от големите градове до затънтените селца, училището е място, създадено с много вкус и удобства. А при нас доскоро влизането в училище ми напомняше на посещение в лечебно заведение за хора с увредена психика ( ох, как го измислих). Едва през последните години се поде ремонт и осъвременяване на наличните бази. Но кога ли ще достигнем европейското ниво? Като все се оправдаваме с това, че нашите деца не умеят да пазят. А защо ли? Всеки може да си отговори защо.