Блог/Учителски
Публикувам едно стихотворение, което ми предостави мой виртуален приятел и което ме просълзи:
Тагове
Реклама
Още по темата
Пожелание за завършване на ІV клас
Начално образование
· 27.05.2011
· elka_kn
документ
Училищни песни
Начално образование
· 12.09.2012
· elka_kn
Надявам се да успея да ги публикувам тук.
Заедно успяваме!
Начално образование
· 25.08.2009
· elka_kn
Приятели, представям ви живота в училище на моите второкласници.Надявам се да успея да публикувам глогстера...
Понякога се чувствам несигурна и тъжна...
Развълнува ме. Не мога да го кажа по - добре от стиховете на Наташа Басарова:
Любимият учител
Любимият учител бавно влиза,
поглежда към дъската със тъга.
Неволно мачка старата си риза,
а от очите му искри вина.
Последният учебен час започва,
гласът му нежен в стаята кръжи.
Омайното му слово омагьосва
и будна съвестта нащрек държи.
Редят се думите, като мъниста
и галят нежно детските сърца.
Пробуждат се героите от листа
и озаряват малките лица.
Последният звънец се произнася
и слага край на хиляди мечти.
Но детската любов с жар се понася
към сините и бащински очи.
Любимият учител бавно тръгва,
а стаята кънти от тишина.
Душата му неистов стон изтръгва –
жадува да раздава топлина.
Ще съхрани в душата си съдбите
на хилядите негови деца.
И ще запази спомена за дните,
огрявани от нежните лица.
Наташа Басарова
Но какъв по-добър коментар от този на колежките:
Души, запира в гърлото тъга
премрежено и влажно е в очи.
Честито как да кажа? Тишина.
Поклон Учителко... и ни прости!
Любимият учител бавно тръгва,
а стаята кънти от тишина.
Душата му неистов стон изтръгва –
жадува да раздава топлина.
Невъзможно е човек да се сдържи и да не се разплаче, докато го чете. Тук става въпрос за човешко достойнство - едно понятие, което с днешна дата звучи архаично и неразбираемо за повечето наши съвременници, което е жалко, защото говори зле за ценностите, които те изповядват.
Днешните странни разбирания за морал, за жалост, наистина могат да превърнат честния учител в мизерен клошар.
Стихотворението е затрогващо! Сълзите неусетно започват да капят, сякаш искат да измият срама за униженото човешко достойнство.
Жалко за това обществото, което превръща своите учители в клошари.
Това стихотворение ме втрещи... Това, за което се сетих веднага е, че учителят не се създава - той се ражда такъв! И е учител до края на дните си.
Благодаря, narodna, и за сълзите, и за гордостта, която ме изпълни/за жалост, тя е неразбираема за голяма част от днешното ни общество/.
Да носиш и бедността си с достойнство и разум… Това е и трогателно, и велико, а и се иска да притежаваш нещо повече от сила. Учителят го може и това. Където и да го отведе съдбата, както и да го облъсква, той успява да оцелее...с чест. Жалко, че вместо да му предложи друго, обществото го подлага на оцеляване.
Благодаря, narodna! Ти раздвижи по невероятен начин умове и чувства. Дано се раздвижат и съответните на висшестоящите. Май им е време. Нека си спомним имената на кои държавници са останали със светли букви в историята-само на тези, които са уважавали не само на думи хората просветители.
Да, тъжно е! А ние какво правим, за да предотвратим бъдещи такива съдби?! Мълчим си и си живуркаме със заплатките, които ще ни осигурят мизернички пенсийки. Е, може би няма да доживеем до пенсиониране и да не ни сполети същата съдба. То перспективите за пенсиониране са доста неясни с това непрекъснато сменяне на възраст и стаж. Дори и за такива като мен, дето сме с напреднали годинки и пре-доволно педагогически стаж, пак не е сигурно дали ще доживеем до този върховен миг - пенсионирането. А пък за вас младичките- тежко и горко! Може да си карате в училище и до 80 години.
Пиша със сарказъм, но не съм коравосърдечна и ми е мъчно за всички, които са и ще са на дереджето на клошарката.
Ако някой те попита какъв си,
покажи му две бели ръце!
И не искай от него да търси
прединфарктно човешко сърце!
И му дай тебешир във ръката,
нека с него извае за час,
в ясен образ, във формула, в дата,
най-човешкото скрито у нас!
Нека с мократа гъба изтрие
своя труд ежечасен, без глас,
може би точно тъй ще открие
колко струва учителят в нас!
Колко труд, колко грижи и нерви,
да изваеш човешкото Аз,
С тебеширени пръсти да движиш.....
на България бъдния час!!!
Дерзайте колеги, днес, за благородния ни труд, а какво ще е ..утре..Бъдете здрави!!!
Моята учителка
Учителко моя, любима,
аз свеждам пред тебе глава.
Прегръщам те нежно и силно
и давам ти роза една.
Аз помня походката смела,
гласа ти – ту нежен, ту строг,
с тетрадки в ръка пак поела –
минаваш през двора широк.
Аз често си спомням за тебе,
учителко моя добра,
целувам ти нежно ръцете,
сърдечно ти благодаря.
Аз зная, учителко моя,
ще помниш ти всеки от нас
и пазя в сърцето аз твоя
тъй топъл и майчински глас.
Учителко моя, любима,
аз свеждам пред тебе глава
и знай, че завинаги имам
от твойта искрица една.