Та значи новата методика на преподаване, която ще овладеят учителите, ще ги обучи да преподават учебния материал така, че децата да се научат да мислят.
Нищо конкретно не се казва за тази методика, освен че с децата ще се провеждат дискусии в часовете. Чудесно, но за малките ученици подобен подход не е подходящ да се прилага като нещо цялостно, като начин на обучение. Представям си го при ученици във възраст от прогимназиална и нагоре.
Но дори да беше възможно, не смятам, че дискусиите ще научат децата да мислят. Може би ще ги научат да водят спорове, но мисленето не е проста работа, според мен. За да се научи едно дете да мисли, трябва от най-ранна възраст с него да започне да се провежда мащабно развиващо обучение. За да се научи да мисли, то трябва да започне да изгражда интелекта си още от яслена възраст с подходяща методика и при съответното оборудване за реализирането й. Така детето ще може и да трупа необходимия жизнен опит, без който то не може да усвои базисни знания за света и за хората, които ще му трябват в училище.
Това като първо. Второ, изобщо не си представям как с тези учебници и по тази учебна програма децата ще се научат да мислят, защото, както програмата, така и учебниците са подчинени на принципа на възпроизвеждане на знанията. Те не подпомагат развиването на логическото мислене, познавателните интереси, въображението, речта, паметта, вниманието и т. н. Трябва първо учебниците и ДОИ-тата да се променят, а после методиката на преподаване, не - обратното.
Също така нещо много важно се пропуска и това е работата за повишаване на емоционалният коефициент на интелигентост при децата. Той е много по-важен от умствения. Със сегашното учебно съдържание много трудно се обогатяват чувствата, образните представи на децата, преживяванията, настроенията, защото липсват възможности за провокиране на емоционална съпричастност към изучавания материал, тъй като той е сухарски подбран.
Спирам дотук, макар че имам в главата си още куп доводи, че идеята на министерството не е обмислена и няма да е възможно да се реализира на практика.
Пак се сетих за нещо, ядосах се и затова се връщам да си го рекна...
Според статията излиза, че децата не могат да мислят, тоест не са научени да мислят по вина на учителите. Понеже учителите не умеят да преподават така, че децата да се научат да мислят. Еий интересно на кого принадлежи това "мъдро" умозаключение!?!? Тц, тц, тц... Аман от некомпетентни люде с претенции за компетентност!
Предлагам този, който е стигнал до великия извод, да дойде в училище, да поработи с децата и да демонстрира реален напредък в развиване на мисловните процеси на децата в конкретен период от време. А не само да се чудят как да санкционират и да инспектират работата на учителите. Защото и такова нещо като идея мернах в статията.
75 000 000 лв : 40 000 учители = 1875 лв ще бъдат усвоени за обучение на един учител.
Нищо че събираме пари от родителите за боядисване, а заплатите не са повишавани. За сметка на това липсват елементарни за 21. век средства за преподаване.
Не може да се разбере тези всичките милиони за какво обучение ще се използват като в крайна сметка нивото на образованието ще бъде може би на същото положение или по-зле.Не вярвам в реформите,защото много дълго ни лъгаха.
Поли, и аз се ядосах. Дори се попитах какво съм правила толкова часове в клас. Като четох 1 коментар си спомних една руска поговорка " На кухо и празно място творчество няма"
А, парите? Кой се интересува от такива въпроси като материална база, мотивация ... Те са за хората, които влизат в клас.
Стефанов, да, който каквото ще да ти говори, явно или неявно винаги става дума за пари... За жалост...
Ика, според статията излиза, че в часовете сме си губили времето с неразвиващи мисленето на децата дейности.
Чопър, ще трия такива коментари, защото са в разрез с правилата и етичните норми. Правиш си някакви обобщения и се позоваваш на собствени статистики, които няма как да са обективни, понеже са плод на твоето лично, грубо и неуважително отношение към колегията.
В единия коментар писах, че при работата с децата трябва да се акцентира най-вече върху изграждане и повишаване на емоционалния коефициент на интелигентност, който психолозите наричат също така социален интелект.
Отдавна науката заговори за различни типове интелигентност и е крайно време да си дадем сметка, че социалните умения, които са съизмерими с нивото на емоционалния коефициент на интелигентност, притежават най-висок приоритет, защото от тях зависи успешната реализация и вграждането на личността в социума. Развиването на емоционалната компетентност е много по-важна и по-необходима за човешката личност, отколкото степента на IQ, защото се явява основата, базата на всичко останало...
В тази връзка, Чопър, как мислиш, дали изказването ти по адрес на учителите доказва, че твоето EQ е на необходимата висота?
Куини, да смятам. Както казах, вие от НО, просто не знаете за какво става дума. Освен това Куини, вие сте капсуловани в този блог, мислейки си, че основната част от учителите са, като вас. Ами не е така. Но ще изтрия коментара си, за да не нарушавам миража, който сте си изградили. Песъчинките на моето мнение винаги ви дразнят. А в един мираж не трябва да има много пясък, нали?
Здравейте! С интерес проследих коментарите по статията.Да живеят медиите,за да има все пак кой да ни информира каква шапка ни се крои.От цялата"нова" концепция вони на пари и интереси.Разбира се ,когато за пореден път всичко се издъни, изкупителните жертви са на лице-учителите.Отново никой не споменава основната и най-важна причина за лошите средни резултати в образованието/проучванията и статистиката са на база средни резултати/ .Броя на ромските деца в училище се увеличава всяка година, а тяхното ограмотяване е наистина голям проблем и за това има цял куп обективни и субективни причини.Ако този въпрос не бъде решен по-най правилния начин ,никакви нови програми,концепции и закони няма да ни извадят от дъното на статистическите таблици,ако ще да си изпишат учители от странство.
Смятам, че отново някой ще си прави експеримент на наш гръб.И резултатите няма да закъснеят.Ако учителят е инициативен и иска да промени нещата в класната стая, да направи учебният процес интересен и привлекателен, пак опира до средства.Тръгваш да търсиш спонсори или да получиш подкрепа от родителите, но ти казват, че е криза, няма средства. Казват ти да пишеш проекти, но колко време трябва да мине докато излязат одобрените.Какво се случва с проектите за целодневното обучение?
Подкрепям идеята за решаване на проблема с ромските деца, защото с годините това беше оставено в ръцете на самите училища.Така се получи разделение на елитни и неелитни училища.А който е работил с тези деца знае колко труд, сили и енергия са необходими на учителя, за да си свърши работата и да се чувства удовлетворен.
" Почват масови проверки в часовете"-заповядайте! Ама елате на 15.09. и после ... пак !( на входа и на изхода!). Мисля, че ако се налеят средства в образованието- техника, нагледност, ние си знаем работата. А сега какво?! Няма достатъчно средства за принтер, за цветен само може да се мечтае...А както казва Стефанов за заплати не се и споменава... С тези учебници и учебни програми няма да я бъде...!
Chopar wrote :
Куини, да смятам. Както казах, вие от НО, просто не знаете за какво става дума. Освен това Куини, вие сте капсуловани в този блог, мислейки си, че основната част от учителите са, като вас. Ами не е така. Но ще изтрия коментара си, за да не нарушавам миража, който сте си изградили. Песъчинките на моето мнение винаги ви дразнят. А в един мираж не трябва да има много пясък, нали?
Чопър, този път те цитирам, защото при предишното ми изказване, понеже си изтрил коментара си, думите ми увисват във въздуха без яснота защо съм реагирала така остро спрямо теб.
В същото време ти благодаря, че си го изтрил, защото с нападките ти към учителите се натяга излишно напрежение.
Вероятно трябва да се полаская от думите ти, че ние сме капсуловани в този блог, въобразявайки си, че основната част от учителите не са като нас. Само че аз не се имам за капсулована, защото макар и виртуално да се визуализирам тук, съм съвсем реален човек, реално действащ учител, обитаващ една реална действителност. Имам реален поглед и реални впечатления от колегите, работещи в две софийски училища – старото ми училище и новото, в което съм от две години.
Макар и все още да тъгувам за колегите си от старото си училище, и да осъзнавам, че повечето от новите ми колеги са различни от мен като темперамент и мислене, това не ми дава право да злепоставям гилдията. Въпрос на чест е да защитавам името й и да помогна с каквото мога то да се опази неоцапано.
Трудно ще ме разбереш – знам това. Също толкова трудно както, ако седна да ти обяснявам как в една разпадаща се държава с безнадежно рухнали морални ценности продължавам да обичам страната си, да изпитвам патриотични чувства и да възпитавам учениците си в същия дух.
Тъжно е, абсурдно е, но човек трябва да се уповава на нещо. Ако имам твоята психонагласа и светоусещане, ще трябва да се гръмна.
queen_blunder wrote :Ако имам твоята психонагласа и светоусещане, ще трябва да се гръмна.
Хахаха, Куини, искрено ме разсмя. Междувпрочем, всички, които ме познават в реалния живот ме смятат за непоправим оптимист и весел човек.
А иначе, аз имам поглед от много повече училища, но спирам да коментирам. Не бих защитавал колегията на всяка цена, а само хора, като теб и други в блога. Но това не ми пречи да бъда груб и дори циничен в мнението си за останалата некадърна и примитивна част от нея.
Чопър, за чувството ти за хумор не споря - безспорно имаш брилянтни попадения, но оптимизъМЪТ ти ми е трудно да го уловя и регистрирам. Както и да е... Прав си - трябва да спрем коментарите, че с тях оплескахме поста на Ика.
Чета тука.."Специално ще се правят занимания с родители за вредата от компютрите.
Работата с тях се счита за една от основните причини за ограничаване
времето за четене на книги". (???) - Хубаво, ама как ще стане тази да завъртиш колелото обратно, мисля, че книжките по-скоро би трябвало да станат електронни за да стигнат до читателя на 21 век..да, да и за това средства, и за електронни учебници и помагала, не може маймуни с трици.., мдаа...много неща има какво да мислят управляващите и да го вържат успешно с нашенския социум.
Да се развиват предприемаческите умения на децата, това добре, да се проучва нуждите от бъдещи професии и да се стимулира изучаването им - това също добре...след десетина години много от сегашните професии няма да ги има. Съгласна съм с Поли, че е желаелно да се работи към повишаване на емоционалния коефициент на интелигентност на децата, защо това да не се върже с най-мъдрото от всички религии и не се изучава като 'час по добродетел' да речем?! И нека всички не забравяме, че възпитаваме преди всичко с делата си, думите са вторичния белег. Мисля, че съвременните деца четат по - добре със сърцето си отколкото с ума си, затова че не можем да ги излъжем, ако не сме искрени. При нас с малките връзката е силна, но защо нагоре се губи? Хаха, поотрасналите деца се отвращават от ученето, училището и учителите...уви...жалко, но истина!!! Тук съм съглана с Чопар като казва, че ние началните сме 'капсуловани'..да, ние сме онези капсулки антибиотъчни в организма на на една загиваща образователна система , за лечението на чиято диагноза и трябва не само антибиотик, но и химиотерапия. Надявам се вливанията да са успешни, иначе...
С риск да се повторя, пак ще кажа: А аз си мислех, че вече 25 години това правя, уча учениците си да мислят.Излиза, че сега някой ще дава пари на друг да ме обучава да го правя. (без коментар)
Относно дискусиите - организирали сме такива, но с 4 клас. Това е интересна форма за децата, мога да кажа и много полезна, но тя не може да бъде основна и едва ли ги учи да мислят а по-скоро - да излагат и защитават аргументирано тезата си. Ако се организира по всички правила "на играта", може и да им даде идеята как да работят в екип, да разчитат един на друг, да търсят информация и помощ от авторитетен източник.
Мен нещо друго ми направи по-силно впечатление от статията:
Основният проблем при учебниците обаче е тяхното съдържание.
Те са определяни като трудни, пълни с безсмислени и написани на висок
академичен стил знания. Ще промените ли това?
-
В момента променяме Държавните образователни изисквания и учебната
програма. Веднага след това ще има и нови учебници. Срокът за
написването на една училищна книга е 9 месеца. Поканили сме академичната
общност да направи рамката на новите изисквания към учебното съдържание
и програма, а най-добрите директори и учители работят по тях. По този
начин ще се избегне това противоречие между високия академичен стил и
реалните изисквания на педагозите. Нови учебници ще има не преди
2013-2014 г.
Кои са тия директори и учители? Кой проучи какво мислим за ДОИ ние, дето си трошим главите да успеем да ги изпълним? Или онази кампания: Напишете какви грешки има в учебниците е достатъчно? Не мисля!
Никой не ме пита, но ще си кажа какво мисля за обучението по английски език (респективно чужд език) в начална степен.
Начало - 2 клас с едногодишен устен курс. С картинки, рисуване, игри, песни, диалози могат да се усвоят някои елементарни езикови умения.
3 клас - ограмотяване. Цеееееееееееееееееееееееееееелият 3 клас! Никакви такива 5-6 букви на тема. Никаква граматика, пък даже и в завоалирана форма. Отново с много игри, песни и диалози.
4 клас - кратки текстове с много задачи към тях. И понеже съм "много разбран човек" може и малко граматика (но в никакъв случай глаголни времена и наречия)
Предполагам, че привържениците на "добрата езикова подготовка" на децата няма да се съгласят с тези радикални облекчения на програмата, които виреят в представите ми и ще попитат: А какво ще научат децата така?
Имам простичък отговор: Да учат спокойно непознатия език и използват свободно това, което знаят.
Супер, Нели, прекрасно предложение за английския език в начален курс - моя отдавнашна болка!
Само ще добавя като за начало от втори клас - ФОНЕТИКАТА преди азбуката - както се преподава в родноговорящите страни дори, само у нас МОМН не ще и да чуе! Има прекасни, леки като игри системи, с които да ограмотиш детето и да усвои ЗВУЦИТЕ на английския език - 44 на брой! - и след това да му предлагаш думи с абсолютно нефонетичен правопис.
Нашето обучение по английски език в училище е истинско издевателство над децата, просто се чудя как никой още не се е сетил да даде под съд отговорните за това...
Та значи новата методика на преподаване, която ще овладеят учителите, ще ги обучи да преподават учебния материал така, че децата да се научат да мислят.
Нищо конкретно не се казва за тази методика, освен че с децата ще се провеждат дискусии в часовете. Чудесно, но за малките ученици подобен подход не е подходящ да се прилага като нещо цялостно, като начин на обучение. Представям си го при ученици във възраст от прогимназиална и нагоре.
Но дори да беше възможно, не смятам, че дискусиите ще научат децата да мислят. Може би ще ги научат да водят спорове, но мисленето не е проста работа, според мен. За да се научи едно дете да мисли, трябва от най-ранна възраст с него да започне да се провежда мащабно развиващо обучение. За да се научи да мисли, то трябва да започне да изгражда интелекта си още от яслена възраст с подходяща методика и при съответното оборудване за реализирането й. Така детето ще може и да трупа необходимия жизнен опит, без който то не може да усвои базисни знания за света и за хората, които ще му трябват в училище.
Това като първо. Второ, изобщо не си представям как с тези учебници и по тази учебна програма децата ще се научат да мислят, защото, както програмата, така и учебниците са подчинени на принципа на възпроизвеждане на знанията. Те не подпомагат развиването на логическото мислене, познавателните интереси, въображението, речта, паметта, вниманието и т. н. Трябва първо учебниците и ДОИ-тата да се променят, а после методиката на преподаване, не - обратното.
Също така нещо много важно се пропуска и това е работата за повишаване на емоционалният коефициент на интелигентост при децата. Той е много по-важен от умствения. Със сегашното учебно съдържание много трудно се обогатяват чувствата, образните представи на децата, преживяванията, настроенията, защото липсват възможности за провокиране на емоционална съпричастност към изучавания материал, тъй като той е сухарски подбран.
Спирам дотук, макар че имам в главата си още куп доводи, че идеята на министерството не е обмислена и няма да е възможно да се реализира на практика.
Предлагам този, който е стигнал до великия извод, да дойде в училище, да поработи с децата и да демонстрира реален напредък в развиване на мисловните процеси на децата в конкретен период от време. А не само да се чудят как да санкционират и да инспектират работата на учителите. Защото и такова нещо като идея мернах в статията.
А, парите? Кой се интересува от такива въпроси като материална база, мотивация ... Те са за хората, които влизат в клас.
Отдавна науката заговори за различни типове интелигентност и е крайно време да си дадем сметка, че социалните умения, които са съизмерими с нивото на емоционалния коефициент на интелигентност, притежават най-висок приоритет, защото от тях зависи успешната реализация и вграждането на личността в социума. Развиването на емоционалната компетентност е много по-важна и по-необходима за човешката личност, отколкото степента на IQ, защото се явява основата, базата на всичко останало...
Хахаха, Куини, искрено ме разсмя. Междувпрочем, всички, които ме познават в реалния живот ме смятат за непоправим оптимист и весел човек.
А иначе, аз имам поглед от много повече училища, но спирам да коментирам. Не бих защитавал колегията на всяка цена, а само хора, като теб и други в блога. Но това не ми пречи да бъда груб и дори циничен в мнението си за останалата некадърна и примитивна част от нея.
Да се развиват предприемаческите умения на децата, това добре, да се проучва нуждите от бъдещи професии и да се стимулира изучаването им - това също добре...след десетина години много от сегашните професии няма да ги има. Съгласна съм с Поли, че е желаелно да се работи към повишаване на емоционалния коефициент на интелигентност на децата, защо това да не се върже с най-мъдрото от всички религии и не се изучава като 'час по добродетел' да речем?! И нека всички не забравяме, че възпитаваме преди всичко с делата си, думите са вторичния белег. Мисля, че съвременните деца четат по - добре със сърцето си отколкото с ума си, затова че не можем да ги излъжем, ако не сме искрени. При нас с малките връзката е силна, но защо нагоре се губи? Хаха, поотрасналите деца се отвращават от ученето, училището и учителите...уви...жалко, но истина!!! Тук съм съглана с Чопар като казва, че ние началните сме 'капсуловани'..да, ние сме онези капсулки антибиотъчни в организма на на една загиваща образователна система , за лечението на чиято диагноза и трябва не само антибиотик, но и химиотерапия. Надявам се вливанията да са успешни, иначе...
С риск да се повторя, пак ще кажа: А аз си мислех, че вече 25 години това правя, уча учениците си да мислят.Излиза, че сега някой ще дава пари на друг да ме обучава да го правя. (без коментар)
Относно дискусиите - организирали сме такива, но с 4 клас. Това е интересна форма за децата, мога да кажа и много полезна, но тя не може да бъде основна и едва ли ги учи да мислят а по-скоро - да излагат и защитават аргументирано тезата си. Ако се организира по всички правила "на играта", може и да им даде идеята как да работят в екип, да разчитат един на друг, да търсят информация и помощ от авторитетен източник.
Мен нещо друго ми направи по-силно впечатление от статията:
Основният проблем при учебниците обаче е тяхното съдържание. Те са определяни като трудни, пълни с безсмислени и написани на висок академичен стил знания. Ще промените ли това?
- В момента променяме Държавните образователни изисквания и учебната програма. Веднага след това ще има и нови учебници. Срокът за написването на една училищна книга е 9 месеца. Поканили сме академичната общност да направи рамката на новите изисквания към учебното съдържание и програма, а най-добрите директори и учители работят по тях. По този начин ще се избегне това противоречие между високия академичен стил и реалните изисквания на педагозите. Нови учебници ще има не преди 2013-2014 г.
Кои са тия директори и учители? Кой проучи какво мислим за ДОИ ние, дето си трошим главите да успеем да ги изпълним? Или онази кампания: Напишете какви грешки има в учебниците е достатъчно? Не мисля!
Никой не ме пита, но ще си кажа какво мисля за обучението по английски език (респективно чужд език) в начална степен.
Начало - 2 клас с едногодишен устен курс. С картинки, рисуване, игри, песни, диалози могат да се усвоят някои елементарни езикови умения.
3 клас - ограмотяване. Цеееееееееееееееееееееееееееелият 3 клас! Никакви такива 5-6 букви на тема. Никаква граматика, пък даже и в завоалирана форма. Отново с много игри, песни и диалози.
4 клас - кратки текстове с много задачи към тях. И понеже съм "много разбран човек" може и малко граматика (но в никакъв случай глаголни времена и наречия)
Предполагам, че привържениците на "добрата езикова подготовка" на децата няма да се съгласят с тези радикални облекчения на програмата, които виреят в представите ми и ще попитат: А какво ще научат децата така?
Имам простичък отговор: Да учат спокойно непознатия език и използват свободно това, което знаят.
Само ще добавя като за начало от втори клас - ФОНЕТИКАТА преди азбуката - както се преподава в родноговорящите страни дори, само у нас МОМН не ще и да чуе! Има прекасни, леки като игри системи, с които да ограмотиш детето и да усвои ЗВУЦИТЕ на английския език - 44 на брой! - и след това да му предлагаш думи с абсолютно нефонетичен правопис.
Нашето обучение по английски език в училище е истинско издевателство над децата, просто се чудя как никой още не се е сетил да даде под съд отговорните за това...
ananan, права си за фонетиката. Пропуснах я, а тя е важна и донякъде ... "неглижирана'" в досегашните учебни системи.