ТЪРЖЕСТВО

ЗА ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА И ПОСРЕЩАНЕ НА ПЪРВИ КЛАС

Нашата родина е прекрасна !

Хлебородна – нашата земя.

В нея аз родих се,

в нея – расна,

песни пея, дишам и вървя.

България ! С твоето име

и с твоите песни любими

се раждаме ний и растем.

Красива си цялата – зная.

Но няма по – хубав от края,

където съм роден !

Обичам нашите балкани,

защото те са великани !

Обичам равнините родни,

защото те са хлебородни !

Обичам цялата Родина,

защото чудна е градина !

Символ на тази красота е българското знаме, запазено чисто и неопетнено през дългите години на робство и тирания, чак до наши дни. При тържествени случаи родния трибагреник краси сгради, издига се на пилоните и свободно се развява.

В този тържествен за нас ден, нека посрещнем българското знаме и чуем химна на Република България.

/знаменосци внасят знамето на фона на химна /

Лятото полека – лека

прибира златните си дни.

Заминали са всички птици

далече в топлите страни !

Довиждане, щастливо лято !

Довиждане на теб, момче !

Септември вдигнал е в ръката

едно училищно звънче.

Отново за учебната година

разкри училището днес врати.

Звъни звънец из цялата родина –

в села и градове, навред кънти.

И ние хилядите ученици,

към този звън летим като орляк

и с бодрите си, весели редици

изпълваме училището пак.

Ей, байчо ! Рано в утринта,

разтваряй тежката врата !

Привет, учители добри !

Привет от родните гори !

Помургавял от нов загар,

усмихва ми се скъп другар.

Другарю мой, подай ръка –

Да влезем заедно………Така.

А ти звъни, звъни. Звъни

предвестниче на светли дни !

Довиждане, щастливо лято ! 

Довиждане щастливи дни !

Едно звънче, добре познато,

днес за училище звъни.

Звъни, звънче

със  детски длани.

Звъни , звънче, не спирай ти….

Училището рано – рано

отворило е пак врати.

А в класните ни стаи приветливи

отново срещат ни с „ добре дошли „

и забръмчават в утрото щастливи

като роени кошери с пчели.

Изпълват с този екот многогласен,

от септемврийско утро озарен,

начало на живота ни прекрасен –

как радостен си, пръв учебен ден !

В зениците ви радост свети

и на очакване лъчът.

С усмивки скрити сред букети

в клас влизате за първи път.

И Слънчо, първокласник весел,

припряно между нас търчи.  

Не чанта, облаче понесъл,

вместо цветя – букет лъчи.

Денят пристигнал да разтвори

като училищна врата,

пред изумените ни взори

самите тайни на света.

Как е радостно другари,

да  научиш нов урок

и отличник да те свари

всеки нов учебен срок.

И когато зрее вишна,

галена от тих ветрец,

на забавата годишна

да ти кажат : първенец !

Ще те насърчи учител:

-         Все така напред върви !

С радост, грейнала в очите,

мама ще те поздрави.

Ясно слънце ще ти кима :

-         Хей  отличнико, здравей !

За родината любима

работи, учи , живей !



Здравей , училище любимо !

Запей, звънче, със ясен глас !

Пораснах в детската градина,

а днес съм вече в първи клас.

Сбогом взех си с детската градина,

първокласник станах таз година.

Трепка майка ми щастлива

ученик съм, ученик съм аз.

/момиче с кукла и мече в ръце/

Сбогом, кукличко добричка !

Сбогом, малко мече !

Аз от днес съм ученичка

като батко вече.

С вас по – малко ще играя,

да сме си наясно !

Трябва всичко сам да знае

всеки първокласник.

/момче с чанта в ръце/

Мойта нова чанта

аз ще взема в тоя час,

на училище ще ида,

ще постъпя в първи клас.

Сбогом вече на игрите,

аз  работя с календар.

/дете с букварче в ръка /

Зная аз една велика книга,

славата и где ли не достига ?

Тя на майките и на бащите

някога отворила очите.

И учителите расли с нея :

цял живот  в сърцето им светлее.

Тя на всички ни е пръв другар,

тази книга казва се буквар.

Аз буквара си отварям –

сричам букви всеки ден.

Сутрин ставам много рано,

вечер лягам уморен.

 /дете в ръце с буквите А и Б /

С буквите започваме другарство,

най – добро другарство на света.

Те ни водят в приказното царство

на четмото и писмеността.

С буквите от днес ще ни говорят

книгите – вълшебници добри.

Буквите простор ще ни разтворят,

ясно слънце да ни озари.

Буквите не са тъй мъчни,

но не са и лесни, знай !

А край мене мойто братче

с „Черен Петър”  си играй.

Дали от вятър разлюляно,

едно звънче запя навън,

или пък слънцето засмяно

на пръсти влезе в моя сън !

Септември беше този ден –

със  нова чанта пременен.

Събудена таз сутрин рано

дойдох аз тука да чета.

На училище отивам,

ученичка съм и аз !

Малко плахо, но щастливо

влизам в първи клас.

Да си първокласник – то не е шега.

Колко много грижи имам аз сега !

По часовник ставам – времето следя.

Мирно на чина си, трябва да седя…….

Пиша, пиша букви и чета на глас

и разказвам ясно, и внимавам в час.

Много, много грижи имам аз сега

да си първокласник – то не е шега.

И когато сред игрите луди

във букварчето се взреш,

ще сетиш лъх от пеперуди

и от пчели звънтеж.

През твоя поглед всяка буква

ще е като щурче,

което в редовете хуква,

„Здравей „ да ти рече !

А ти ще тръгнеш с крачка лека

в искрящ от слънце час.

И всеки ред ще  е пътека,

И всяка дума – глас.

Запя свойта песен

звънчето за нас.

-         Здравей, златна есен !

-         Здравей, първи клас !

Че радост голяма,

че песен, че вик !

Сега съм на мама

любим ученик !

Така е чудесно

на чина да седиш

и букви, и песни

в час да редиш !

Добрият учител

със топли очи

ти милва косите :

-         Учи се, учи !

В училището ни любимо

ще учим, дружно ще растем.

Тук воля, знание и сила

и много мъдрост ще съберем.

Училище любимо,

към тебе се стремя.

Щастлив съм, че те има

на нашата земя.

Ти учиш ме да пея,

да пиша, да чета.

Със тебе аз живея,

със тебе аз раста.

Обичам твойто име,

училище добро.

Ти с песни надари ме,

с читанка, със  перо.

Ах, като тебе няма

по цялата земя.

Единствено със мама

аз знам да те сравня.

/дете удря звънец/

Трепти, мои школски звън,

и обещай на първолака с

чанта надута

един голям и медоносен май,

един октомври с плодове на скут.

А на момиченцето с поглед чист,

прегърнало най – хубавата книга

ти обещай оная звездна вис,

която с книга и любов се стига.

За родния край всеотдайно

и сили, и труд ще дадем –

обичам, обичам безкрайно

в училище първия учебен ден !  

Скъпи първокласници,съученици и учители !

Мили родители !

Драги гости !

Настъпи тъй очаквания първи учебен ден. Укрепнали, закалени и отпочинали, ние отново се връщаме в родното училище.

За вас мили първокласници, това е мястото където ще научите още нещо за света около вас. Знанията ще ви отведат в чудни  кътчета на България, ще усетите красотата им през различните годишни времена, ще узнаете за богатството и плодородието на нашата земя. Тук в тази слънчева сграда ще получите знания за славното ни минало, за многото български синове, дали живота си за своето отечество.

Скъпи първокласници !

Този ден завинаги ще остане във вашите сърца и в сърцата на вашите родители.

Учете и помнете, че :

Най – хубавият час от всички часове

е онзи утринен и ведър час,

когато те звънчето позове

да влезеш със другарите си в клас.

Най –хубавият път на този свят

е онзи  път, по който крачиш ти

през твойто село или град,

за да отвориш школските врати.

Най – верните другари на света

са тези , сред които ти вървиш,

с които радостна е песента,

мечтите си и хляба си делиш……

Звънчето ще престане да звъни

и други пътища ще се прострат.

Ала другарите от онези дни

все тъй до рамото ти ще вървят.

Скъпи първокласници и ученици !

Мили родители !

Драги гости !

     Отново е 15 септември ! Отново училищното звънче призовава децата на България към знания и упорити занимания.

     От ранно утро ехтят весели детски гласове.

      И макар този ден да не е изписан с червени цифри върху календарите, всички ученици бързат да го посрещнат, понесли цветя за своите учители. И така всяка есен.

      Още преди освобождението от османско робство , още от времето на националното Възраждане, нашият народ е приемал първия учебен ден като празник. Прадедите ни са разбрали, че ако тъне в невежество, родината ни не би могла да извоюва свободата си, а свободна България да се превърне в модерна европейска държава.

      За всяко семейство, в което растат деца, за всяко училище, за всеки град и ли село първият учебен ден – 15 септември -  е празник !

      Мили първокласници ! За вас днес денят е особено важен, защото за пръв път ще прекрачите училищния праг, за пръв път ще застанете пред учебници, за пръв път ще седнете на училищния чин. Но не се притеснявайте ! Всеки човек трябва да направи тази първа крачка в живота си . Тук са вашите родители, които с умиление си спомнят как и те са били толкова малки и така развълнувани като вас, когато са постъпвали в първи клас. Ето ги сега – уверени, умни, успешно завършили своето училище. Такива ще бъдете и вие !

Нека да ни е честита , да е спорна новата учебна година!

На добър час мили ученици !