Приказка за буквосъчетанието ЙО
Колеги, споделям с вас един мой опит да напиша дидактическа приказка за буквосъчетанието ЙО. Очаквам с нетърпение вашите професионални мнения и най-вече - конструктивната ви критика, за да коригирам неточностите, ако има такива.
Живяла някога буква Й. Тя си имала по-голям брат – гласният И. Двете букви много си приличали – изглеждали като същински близнаци. Различавали се само по това, че Й никога не сваляла от главата си своята кокетна извита шапчица и се изразявала кратко и ясно, докато И бил гологлав и имал навика да държи дълги речи. Й обичала да слуша речите на брат си и винаги била съгласна с всичко, което той казвал. Затова я наричали съгласната Й.
И и Й били неразделни. Тъй като И бил гласен звук, той честичко играел със своите приятели – гласните А, О, У, Е, Ъ. Като грижовен брат водел навсякъде със себе си сестричката си Й и тя също си играела с гласните. По време на играта гласните заставали пред Й и така се получавали разни възклицания: ОЙ, АЙ, ИЙ, ЕЙ, ЪЙ.
Когато всички букви си устройвали буквено парти, гласните отново заставали пред Й и се подреждали в думи като: МАЙКА, ПЕЙКА, МОЙ, ТЪЙ, ДИЙ. Буквените забавления били чудесни, но имало нещо, което всеки път помрачавало радостта на Й. Там била работата, че щом буква Й се опитвала да застане пред някой гласен, той я хващал за раменете и я поставял след себе си.
Една вечер, по време на едно буквено парти, станало мъчно на буквичката Й, че се отнасят така пренебрежително към нея. Разсърдила се, седнала в ъгъла на един стол и заплакала.
Видяла я О и отишла при нея.
- За какво плачеш, миличка? Защо не се забавляваш както всички останали?
- Защото вие, гласните, винаги заставате пред мен в срички и думи. Какво като съм съгласен звук – нима не заслужавам понякога да се наредя преди някоя гласна?
- Заслужаваш, как да не заслужаваш, но такова е правилото, когато си самичка – винаги да стоиш след гласен – отвърнала О. – Не тъгувай! Аз мога да ти помогна, защото преди малко Феята на буквите ми постави задачата ние с теб да направим съчетание. Искаш ли да бъдем приятелки? Обещавам ти, че често ще заставаш преди мен и даже с теб ще започват някои думи.
Й като чула това, толкова много се зарадвала, че заподскачала почти до тавана. Хванала за ръчичка своята приятелка О и те започнали да застават в разни думи - в началото им или след гласен. Така се появили думите ЙОД, ЗАЙО БАЙО, ЙОНИКА, МАЙОР и много други.
Тъй като двете букви често пъти ги виждали уловени за ръце и подредени ето така – първо Й, а после – О, всички започнали да ги наричат с общо име - Буквосъчетанието ЙО. И така, оттогава та чак до днес останало правилото, че Буквосъчетанието ЙО се пише винаги в началото на дума или след гласен.
Приказка за буквосъчетанието ЙО
Живяла някога буква Й. Тя си имала по-голям брат – гласният И. Двете букви много си приличали – изглеждали като същински близнаци. Различавали се само по това, че Й никога не сваляла от главата си своята кокетна извита шапчица и се изразявала кратко и ясно, докато И бил гологлав и имал навика да държи дълги речи. Й обичала да слуша речите на брат си и винаги била съгласна с всичко, което той казвал. Затова я наричали съгласната Й.
И и Й били неразделни. Тъй като И бил гласен звук, той честичко играел със своите приятели – гласните А, О, У, Е, Ъ. Като грижовен брат водел навсякъде със себе си сестричката си Й и тя също си играела с гласните. По време на играта гласните заставали пред Й и така се получавали разни възклицания: ОЙ, АЙ, ИЙ, ЕЙ, ЪЙ.
Когато всички букви си устройвали буквено парти, гласните отново заставали пред Й и се подреждали в думи като: МАЙКА, ПЕЙКА, МОЙ, ТЪЙ, ДИЙ. Буквените забавления били чудесни, но имало нещо, което всеки път помрачавало радостта на Й. Там била работата, че щом буква Й се опитвала да застане пред някой гласен, той я хващал за раменете и я поставял след себе си.
Една вечер, по време на едно буквено парти, станало мъчно на буквичката Й, че се отнасят така пренебрежително към нея. Разсърдила се, седнала в ъгъла на един стол и заплакала.
Видяла я О и отишла при нея.
- За какво плачеш, миличка? Защо не се забавляваш както всички останали?
- Защото вие, гласните, винаги заставате пред мен в срички и думи. Какво като съм съгласен звук – нима не заслужавам понякога да се наредя преди някоя гласна?
- Заслужаваш, как да не заслужаваш, но такова е правилото, когато си самичка – винаги да стоиш след гласен – отвърнала О. – Не тъгувай! Аз мога да ти помогна, защото преди малко Феята на буквите ми постави задачата ние с теб да направим съчетание. Искаш ли да бъдем приятелки? Обещавам ти, че често ще заставаш преди мен и даже с теб ще започват някои думи.
Й като чула това, толкова много се зарадвала, че заподскачала почти до тавана. Хванала за ръчичка своята приятелка О и те започнали да застават в разни думи - в началото им или след гласен. Така се появили думите ЙОД, ЗАЙО БАЙО, ЙОНИКА, МАЙОР и много други.
Тъй като двете букви често пъти ги виждали уловени за ръце и подредени ето така – първо Й, а после – О, всички започнали да ги наричат с общо име - Буквосъчетанието ЙО. И така, оттогава та чак до днес останало правилото, че Буквосъчетанието ЙО се пише винаги в началото на дума или след гласен.
Рози, може ли да озаглавим приказката ти така: "Приказка за звука Й и буквичките Я и Ю"? И още едно позволение - дали може Й да бъде в женски род, за да свържем двете приказки - моята и твоята? Представих си твоята приказка като свързана с моята - мисля, че идеално си пасват.
Аз за малко да пропусна първата серия, а тя и втора е на път:)))
Добре, че Мая ме "светна" за готовия продукт. И понеже проявих интерес за буквичките... Буквите са дело на Катерина Михайлова... Да,да... Не е просто съвпадение на фамилиите. Това е талантливата щерка на Майчето. Браво, Кате! Чудесни картинки си измайсторила!
Рози, като стане и твоето филмче, удари едно рамо, защото увлечена в други неща може да пропусна да го видя:)
Буквите са впечатляващи! Не знаех, че щерката на Мая ги е правила. Благодаря ти, Кате! Искаме още такива буквички да ни правиш, а мама ще те пише като художник-илюстратор във филмчетата :)
Хехе, екипът ни става все по-голям :)
Поли, как си провокирала добротата в нас!
А за добротата - тя се дължи не на мен, а на хората като теб, които я носят в себе си, търсят я и я ценят.
Идеята за песните в списание "Начално образование" и на мен ми е хрумвала. Даже се опитвах да се науча да създавам инструментали чрез компютърни програми композитори, на които могат да се пишат ноти, но засега нямам никакъв напредък в самообучението си.
Чудни сладкодумки сте, момичета! Създавате прекрасни продукти и за учениците, и за учителите! Огромно БЛАГОДАРЯ за споделените чудесийки!
Приказка за Ю и Я
Някога съгласната Й много обичала гласните и си играела с тях все по-честичко, но забравяла за своите братя и сестри - другите съгласни. Дори заживяла на етажа на гласните в буквения замък. Така се сдружила с А и У. Това се случило по време на един буквен бал. А и У толкова много харесали Й, че подобно на О й разрешавали да застава пред тях.
Веднъж решили да се скрият под обща бална дрешка - нали на маскения бал никой не бива да те разпознае при първото появяване! Речено-сторено: Първата рокличка изглеждала ето така: Я - когато в нея скачали Й и А. А щом двете палавничета Й и У решавали да се маскират, тя изглеждала ето така - Ю. Тъй като всяка от двете бални роклички била обща за два звука – гласен и съгласен, тя била двуцветна: наполовина синя - като цвета на Й, и наполовина червена - като скритите гласни звукове в нея - съответно А или У.
Когато за първи път Й и А се явили пред другите звукове със своята синьочервена рокличка, в залата се разнесъл радостен вик: "Я-ааааааа!!!". Още отдалеч се виждала една усмихната главичка и едно леко повдигнато за танц краче. В края на танца Й и А разкрили личицата си и тогава всички отново с радост възкликнали: "Я-аааа!!!!. Оттогава тази необикновена рокличка започнали да я наричат „буква Я”. Всеки път, щом почнело буквеното хорце, Я се нареждала най-отзад, на трийсето място. Децата лесно я изписвали и помнели, че това е буквичката Я.
Приятелите Й и У също минали да се представят на буквеното ревю, облечени в обща синьочервена рокличка. Когато се появили на сцената, всички звукове с почуда извикали: "Ю-уууууууу!!!", защото Й и У смешничко повдигали полите на рокличката си. Причината била, че те доста лакомства си били похапнали, докато чакали да дойде техния ред, и били издули коремчетата си. Щом Й и У показали учудените си главички, за да се представят, другите буквички, отново ги освиркали: "Ю-уууууууу!". И оттогава името на тяхната обща рокличка-буквичка е Ю. Децата най-много обичат да рисуват коремчето й – кръгличко и надутичко от сладкото похапване на двата скрити в нея звука.
Дотук всичко било много весело. Но понякога съгласните се разсърдвали на своята посестрима Й. Уж е като тях - от отбора на сините, а все с червените играе.
Най-много се ядосвали, когато тя се опитвала да застане след някой от синия отбор в думички като: дЮлЯ, лЮт, тЮтЮн, цЯл… Тогава те надявали на лицата си страшна бална маска, изваждали от детския си кобур пластмасов воден пистолет и започвали да плашат Й и да я пръскат с вода. Тя толкова много се стряскала, че се измъквала изпод общата рокличка и хуквала да бяга към своя дом в буквения замък.
Затова, мили деца, в думи като ЛЮТ, ДЮЛЯ, ТЮТЮН, ЦЯЛ, когато Ю или Я стоят след съгласен, не се съдържа Й, и те означават един звук. А в думи като ЮЛИЯ, ЗАЮ, ЯСЕН, ЮТИЯ, когато Ю или Я стоят след гласен или в началото на думата, Й е в обща дрешка с тях и затова те означават два звука.
Ами да!!!!! Откакто чух озвучения вариант в другия пост, не ми дава мира въпросът защо не съм била в час, когато това се е случило! Търсих, търсих...А то било тук!
Ами аз вече споделих в поста за "Катюша", Поли! Фантастично, надхвърли очакванията ми по всички критерии и посоки! Ех, ти!!! Как може да чакаш коментар от най-разсеяния ученик в класа! Та то си е повече от логично и очевадно- блестящоооооооооо е!!!!!! А озвученият вариант- просто връх сладурски! Защо не мога да сложа още много +++++++ и не само за извинение поради закъснялата реакция, а заради прекрасните вече два готови продукта!