Погребението на "НЕ МОГА"
Скоро прочетох една страхотна история и искам да я споделя с вас.Можете дори да я включите в някоя от темите за часа на класа.
Скоро прочетох една страхотна история и искам да я споделя с вас.Можете дори да я включите в някоя от темите за часа на класа.
Изразът "не мога" се е превърнал в такъв паразит...Когато детето се затрудни с нещо, първата реакция е репликата "не мога" и вдигане на ръцете. Без да се търси вариант за разрешение на ситуацията. Ако е по-чувствително, следва захлупване на чина и разтърсващ плач. Често се случва и родители да казват: "Ами, госпожо... нищо не мога да направя..." , "Не мога да го накарам да учи", "Не мога да го накарам да си пише домашните", "Не мога да го накарам да чете"... А от нас се очаква да можем всичко.
От нас се очаква да можем всичко! Защото сме учители!
П.П.
Синът ми на 10 години загуби баща си. Това е ужасно!
Това погребение ми звучи ужасно и ме депресира, а за децата - не знам.
Да ги прилагаш спрямо децата е ....неправилно.Ние всички работим с детските души ,така че трябва по-внимателно ,за да не свикват с "погребения."Всеки учител трябва да мисли кога нещо може да прочете само ,да го разкаже на възрастен и да го преработи подходящо за деца.Какво лошо има в това да си признаеш ,че нещо не можеш?Нима един учител може всичко?