Писма до Левски
От Бис.БГВ последния час на класа попитах децата какво биха искали да кажат на Левски.Това са техните писма,само са редактирани правописните грешки.
От Бис.БГОт Бис.БГ
От Бис.БГВ последния час на класа попитах децата какво биха искали да кажат на Левски.Това са техните писма,само са редактирани правописните грешки.
А ние?... Питам се ние, възрастните, заслужаваме ли жертвата на Левски?
Чудела съм се защо винаги гръмко отбелязваме годишнината от смъртта на Левски, а доста по-тихо - рождението му. Мисля, че успях да си отговоря на този въпрос. Причината не е случайна.
Смъртта на Апостола е свързана с едно омерзително предателство, от което трябва да се срамуваме и което да си припомняме, но дали сме успели 138 години по-късно да се изчистим от срама и да станем народ от достойни хора? Не виждам такова нещо. Напротив - ежедневно се сблъскам с лицемерието и подлостта. Срещам хора, които биха предали сънародника си от страх, от завист, от злоба...
Колкото по-дълго живея на този свят, толкова повече се убеждавам, че съдбата на Левски щеше да е същата, ако беше наш съвременник. Даже днес нещата изглеждат още по-зле, защото моралната криза унищожи и онези патриархални добродетели, които някога българинът е притежавал.
А моето писмо би започнало така:
Левски, прекланям се пред делото ти, но ние все още не сме достойни за теб! Все още не сме свободни хора - такива, за каквито ти си мечтаеше, защото не сме се освободили от оковите на собствените си страхове, егоистични представи и примитивни чисто битови желания, които предопределят целите и стремежите ни...